"Ръкописите не горят"
"Майстора и Маргарита", Михаил Булгаков
Розмари Тонкс постига успех в бохемските литературни среди на кипящия от живот Лондон през 60-те години. След това прекарва остатъка от живота си в опит да заличи следите.
Свикнали сме да вярваме, че всеки писател желае книгата му да бъде прочетена. Когато разлистваме дадено произведение ние сме уверени, че сме поканени в света на твореца. Оказва се, че читателите невинаги са приети радушно. Как бихте се почувствали, ако нахлуете с взлом в нечий роман?
Такъв е случаят с Розамари Тонкс и книгата"The Bloater", която писателката иска да унищожи, но не успява.
Първото издание е от 1968 г., впоследствие творбата е преиздадена през 2022 г., осем години след смъртта на Тонкс.
От авторката имаме още 5 романа и две стихосбирки със забележителна поезия.
Преди преиздаването на "The Bloater", книгата се е намирала трудно.
Всъщност, всяко произведение на Тонкс е струвало стотици хиляди долари. За да разберем необикновената съдба на тази изключителна жена, нужно е да започнем отначало.
Rosemary Tonks achieved success among the bohemian literati of Swinging London—then spent the rest of her life destroying the evidence of her career. https://t.co/75EFxw7OHP
— The New Yorker (@NewYorker) January 3, 2023
Розмари Тонкс е родена през 1928 г. Малко преди да навърши 40 години писателката е постигнала всичко, за което мнозина мечтаят - публикува романи и има успех сред критика и публика.
Стихотворенията ѝ, които напомнят стила на обичания от нея Бодлер, са високо ценени.
Дръзките ѝ, полу-автобиографични романи имат търговски успех.
Големият поет Филип Ларкин е възхитен от нея. Розмари Тонкс е обрадена от едни от най-великите творци на своето време.
Съвременници свидетелстват, че на организираните от нея партита всички са възхитени от непринуденото ѝ, безпардонно остроумие.
Този живот приключва, когато писателката се обръща към християнския фундаментализъм. Вярата ѝ я кара да се отрече от всяка написана дума.
Не е ясно какво е провокирало промяната.
След боледуване, свързано с мъчителни кризи и придружено с екзистенциални въпроси и чувство на силна вина, Розмари Тонкс частично губи зрението си.
Тя напълно изчезва от обществения живот, а през 1980 г. напуска Лондон.
Мести се в малкото крайморско градче Борнмут, където се представя като госпожа Лайтбанд.
Раздава библии в местния парк и чувства, че трябва да защити обществото от "греховността" на собственото си писане. Започва да гори всичките си ръкописи и книги, в отчаяни опити да заличи творчеството си.
[…]
— Paul Jones @smalljones@triangletoot.party (@smalljones) January 3, 2023
Simply wears me out. And their idea of literature!
The idiotic cut of the stanzas; the novels, full up, gross.
I have lived it, and I know too much.
My café-nerves are breaking me
With black, exhausting information.https://t.co/a4R3DTU5HX
Систематично проследява творбите си от библиотеки из цяла Англия, сетне ги изземва и унищожава.
"Това е професионално самоубийство, абсолютна подмяна на личноста", пишат литературни критици.
Розмари Тонкс не само престава да пише, но и да чете. В продължение на години единствените думи, които не са "греховни" за нея, са онези от Библията.
В романа "The Bloater" се говори за брак, сексуалност, извънбрачни афери. Това обяснява последвалото отвращение на Тонкс и желанието ѝ да заличи творбата.
Но според критици книгата е толкова нежна и новаторски написана, че няма как да бъде "грешна". "Тя проповядва любов, тя задава въпроси за любов. Сексът е част от любовта. Това не може да бъде грешно", пише лондонски критик.
Но открити записки на Тонкс свидетелстват, че тя е смятала не само съдържанието на романа си за изпълнено с разврат, но и самата природа на писането. През 1999 г. писателката пише, че книгите са дело на дявола, лоши мисли, които навлизат в умовете на хората.
Въпреки всичко, Розмари Тонкс е обсебена от езика. Вероятно силната ѝ любов към думите е причината да вярва толкова много в тяхната сила. Тя живее спокойно под името Лайтбант до 85-годишна възраст. Никой от съседите ѝ не подозира, че възрастната, религиозна дама е известна писателка. На никого не му прави впечатление, че често гори книги в двора си. До последния си дъх пише в дневника си.
Според нейна приятелка, Розмари Тонкс почти религиозно е слушала птиците, вятъра и стъпките на животните.
Доказателството, че поезията никога не я е изоставила.
