Е дно време Аржентина е сред най-богатите страни в света. Толкова богата, че се ражда дори крилатата фраза "богат като аржентинец". След това обаче идват цели осем държавни фалита, пише Deutsche Welle. Как се стига до това безподобно падение?
В края на 19 век икономистите вещаят бляскаво бъдеще на Аржентина, а изразът "богат като аржентинец" се превръща в крилата фраза. Но от елитния клуб на най-богатите Аржентина стигна до безпрецедентно икономическо дъно. Какви са причините?
Оазисът Аржентина
До средата на 20 век упадъкът изглежда немислим: докато в целия свят бушуват световни войни, аржентинската висша класа живее охолно. Строят се пищни вили и големи фабрики, богаташите яздят породисти коне и прекарват летата в Париж, за да са в крак с последния писък на модата. Икономиката на Аржентина расте с по 5 процента годишно, страната постига най-високите доходи на глава от населението в света, а запасите от природни богатства изглеждат безкрайни. Допълнителен двигател за икономиката е продажбата на месо, зърнени култури и кожи в раздираната от кризи Европа.
В края на Втората световна война песото е най-стабилната валута редом с долара и паунда. Аржентина е най-богатата и най-влиятелна страна в региона, далеч пред Бразилия. На този фон не е никак учудващо, че бързо се превръща в магнит за търсещи работа чужденци, най-вече за италианците и испанците. В Аржентина има повече автомобили на глава от населението, отколкото във Франция, повече телефонни връзки, отколкото в Япония, а чак до 1950-те години средният доход е значително по-висок, отколкото в Германия.
Началото на упадъка
Но зад бляскавите фасади сривът вече е започнал. И той е дълбоко свързан с един политик, който печели президентските избори през 1946 година - Хуан Доминго Перон. Бившият генерал обещава нов път, различен и от капитализма, и от социализма, но всъщност полага основите на бъдещата мизерия.
Основният принцип на Перон, следван и от всички негови наследници на поста, гласи: харчи повече, отколкото печелиш. И ако това вече е невъзможно, взимай дългове, печатай пари и накрая остави инфлацията да галопира. До 1949 година държавните разходи се утрояват, а до 1955 се удвоява броят на държавните служители.
Съпругата му Евита - "ангелът на бедните", пръска с лека ръка постъпленията от продажбата на говеждо месо и зърнени култури: средствата за социалните помощи, за които Евита и Перон и до днес са на почит в страната си, не са обезпечени, а корупцията трайно се настанява в обществото.
Мотото е "Аржентина на първо място": слабата местна промишленост е защитена с митнически бариери, плащат се по-високи заплати и социални помощи, инвестира се в електрически компании и в телефонната мрежа, основани са огромен брой неефективни държавни предприятия. Освен това Перон решава да изкупи железниците от Великобритания. 150 милиона паунда се дават за скъп скрап и разбита железопътна мрежа с дължина 43 000 километра. Като национален триумф се празнува едно решение, което вкарва страната в първата ѝ тежка икономическа криза.
По време на военната диктатура между 1976 и 1983 година външният дълг на страната достига рекордни размери, включително заради нелепата Фолкландска война, която Аржентина губи през 1982 година и която събаря хунтата. Хиперинфлация се превръща в новата "вълшебна дума" в Аржентина, а президентът Раул Алфонсин се разделя с поста си.
На дъното
Неолибералът-перонист Карлос Менем стартира т.нар. "ера на пицата и шампанското". Следва приватизационна вълна, печалбите от която потъват в неизвестни посоки. Хиперинфлацията е заменена с валутен борд - песото е обвързано с американския долар и се търгува 1:1. Като по чудо аржентинците изведнъж разполагат с долари, наслаждават се на почивки в Маями и си купуват автомобили, произведени в Германия. Менем съкращава социалните разходи и реприватизира железниците. Между 1992 и 1999 година държавните разходи нарастват с цели 50 процента, а през 2001 година дългът достига зашеметяващите 160 милиарда долара, което води до държавен фалит.
Оттогава насам Аржентина така и не се възстановява. Рецептите на Международния валутен фонд често са по-скоро вредни, отколкото полезни, Буенос Айрес е изоставен от инвеститорите. Страната е управлявана от президенти, които от фискална гледна точка правят точно обратното на това, което са предприемали техните предшественици. И е населявана от хора, които често гледат на държавата само като на дойна крава. А става дума за една страна, която всъщност има всичко необходимо, за да просперира.
