Н а 6 май България чества и един от най-знаковите си празници - Деня на храбростта и празник на Българската армия. Той съвпада с Гергьовден, когато православната църква почита свети Георги Победоносец, символ на мъжеството и закрилник на войската. Честването на воинската доблест в този ден има дълбоки исторически корени, прекъсвания и възраждания, но запазва своето значение като ден на чест, дълг и национална памет.
Георги Победоносец бил римски воин, който служил в малоазийската област Кападокия по времето на римския император Диоклециан (284-305 г.).
Още като юноша Георги постъпил на служба в римската войска. Бил снажен и умен, но също така храбър и способен младеж, който се отличил в битките и станал добър пълководец. Затова много скоро се издигнал до висок чин в своя легион - военен трибун.
Но когато започнали поредните гонения срещу християните, се разбрало, че и трибунът Георги е християнин. Междувременно от състрадание той освободил робите в дома си и раздал на бедните всичките си средства. Така се подготвил за подвиг в името на Иисус Христос. Сам се явил в императорския дворец в град Никомидия (днес Измит на брега на Мраморно море), източната столица на империята, и смело защитил християнската вяра.
Напразно го увещавали да се отрече от Христос. Заради своята християнска вяра бил подложен на жестоки мъчения. Но доблестният воин ценял много високо вярата си и с голямо търпения понесъл мъченията. Сам Господ Иисус му се явил една нощ, докоснал раните му и ги излекувал. На новите изтезания, приложени от мъчителите, Георги смело отговорил: "По-скоро вие ще се уморите да ме мъчите, отколкото аз - да понасям мъченията".
Мнозина от войниците и други от присъстващите на изтезанията, като видели какви мъки търпи Георги заради вярата си, също повярвали в Христос. Георги бил осъден на смърт и с достойнство тръгнал към мястото за смъртни наказания. Там спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 303 г.
От средните векове свети Георги се почита сред християнските народи като закрилник на войската, затова е наречен и победоносец. Той е покровител на много градове и страни по света с християнски традиции. Светецът воин е почитан и от мюсюлманите.
- Основни традиции и обичаи на Гергьовден
- Курбан и агнешко месо
Най-характерният обичай е приготвянето на агне. В много семейства се коли агне и се прави т.нар. „гергьовски курбан“, който се освещава в църквата. Агнешкото месо се смята за символ на чистота, нов живот и благоденствие.
- Църковен празник и имен ден
Празнуват Георги, Гергана, Галя, Гинка и много други. Хората ходят на църква, палят свещи и се молят за здраве и берекет.
- Гергьовско хоро
В много села и градове се играе голямо общо хоро на площада, често още рано сутринта. Смята се, че който се хване на хорото на Гергьовден, ще бъде здрав през цялата година.
- Овчарски обичаи
Празникът е силно свързан с животновъдството. В миналото на този ден овчарите изкарвали стадата на паша за първи път през годината. Правели се ритуали за плодородие и здрави животни.
- Роса и билки
Сутрешната гергьовска роса се счита за лековита. Хората се търкаляли в нея или си мият лицето за здраве. Събирали се и билки, за които се вярва, че тогава имат най-голяма сила.
- Деня на храбростта и празник на Българската армия
- Орденът „За храброст” и първите чествания
Празникът се утвърждава още с формирането на Българската армия след Освобождението. С указ № 1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст“, по подобие на руския орден „Свети Георги“. Няколко дни по-късно, с указ № 5 от 9 януари, се определя официален ден за неговото честване - 23 април, денят на свети Георги по Юлианския календар. След календарната реформа през 1916 г., празникът се премества на 6 май.
В началото честването е скромно - панихида в гарнизоните, поздравления, обяд за кавалерите на ордена и ограничени паради в столицата. Във военновременните години (1912–1918) тържествата се провеждат дори на бойното поле, с панихида за загиналите и молебен за живите.
- Разцветът през царската епоха
С времето традицията се разгръща. През 1931 г. 6 май официално е обявен за боен празник на войската. Кулминация е парадът от 1937 г., когато цар Борис III връчва нови знамена на софийските полкове. Старите, обгорени от куршуми, са изведени тържествено под звуците на „Шуми Марица“. Новите знамена се освещават, а царят лично заковава позлатен гвоздей с вензела си. За първи път празникът започва с тържествена заря на 5 май вечерта - традиция, която продължава след това.
През този период се отдава специална почит на ветераните и инвалидите от войните, а празникът се утвърждава като най-важното военно тържество в страната.
- Забрана по време на комунистическия режим
С установяването на Отечествения фронт, традицията е прекъсната през 1947 г. Празникът на армията е преместен първо на 9 септември, а по-късно - на 23 септември. Гергьовденските паради са отменени, а 6 май е лишен от военния си облик. Мястото на военната слава е заето от идеологически заредени дати като 9 май - Денят на победата, и 6 март - Денят на Дравската операция.
- Възраждането след 1989 г.
След демократичните промени през 1991 и 1992 г. войската отбелязва 23 август, деня на боевете при Шипка. Но с постановление на Министерския съвет № 15 от 1993 г. тържеството се връща на 6 май като официален празник на Българската армия и Ден на храбростта.
Съвременното честване
Днес 6 май се отбелязва тържествено в цялата страна. В София празникът започва пред паметника на Незнайния воин с панихида и водосвет на бойните знамена. Продължава с военен парад на площад „Княз Александър I“. Той се открива с прелитане на вертолет „Ми-17“, развяващ националния флаг.
От 2012 г. посоката на парада е променена - той започва от Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ и преминава към Президентството, в духа на първите армейски церемонии от началото на XX век.
Денят на храбростта и празник на Българската армия е не просто спомен за героичното минало – той е напомняне за дълга, честта и саможертвата в името на родината. На този ден България отдава почит на своите герои.
