Н овоизбраните евродепутати започнаха работа в Страсбург, като първата точка в дневния им ред е избор на нов председател на Европейския парламент. За поста има двама кандидати - досегашния председател Роберта Мецола (Европейска народна партия) и Ирене Монтеро ("Левицата").
В своето слово преди гласуването Мецола се обяви за повече власт на ЕП, за борба със злоупотребите в институцията и в подкрепа на Украйна.
"Европа е място на помирение, равенство, свобода, демокрация, на възможности, върховенство на закона и напредък", каза тя. "Европа ни дава възможност да мечтаем за бъдеще с неограничени възможности", добави Мецола.
Тя посочи, че ЕП трябва да преодолее разликата между това, което ЕС върши и онова, което хората очакват. Мецола обеща да се бори за право на ЕП на законодателна инициатива и допълни, че евродепутатите трябва да имат възможност да отхвърлят законопроекти, с които не са съгласни.
"ЕП трябва да бъде подсилен, почтен и открит, настоя тя. Няма да избягвам трудните решения", добави Мецола.
Ирене Монтеро говори за мир в Европа и предложи ЕС да въведе санкции срещу израелския премиер Бенямин Нетаняху, както е направил срещу руския президент Владимир Путин, когото тя нарече "престъпник".
Монтеро заяви, че нейната кандидатура е в защита на мира в Европа и на правата на работниците. По нейните думи в ЕС е "наложен военен консенсус" и войната в Украйна е резултат от военните цели на САЩ. "Войните винаги водят до страдание за народа, днес мнозина не могат да покриват разноските си и се връщат ограниченията за бюджетните разходи, мирът е най-важното за Европа", добави тя.
"Европа трябва да подкрепи синдикатите и повече права за работниците, военизирането на Европа ще задълбочи проблема с енергията. Искаме Европа да не бъде расистка, миграционната политика не може да зависи от състоянието на пазара на труда", посочи Монтеро.
Тя настоя да не се повтарят случаи като "Катаргейт" - разследване, което установи корупция сред евродепутатите в интерес на Мароко и Катар.
След изказванията на Мецола и Монтеро гласуването започна, като новият председател на ЕП ще бъде обявен по-късно през деня.
Новият парламент ще има 720 депутати от 27-те страни членки на Европейския съюз, с 15 повече от предишния парламент. Разпределението отчита населението на страните, както и нуждата от минимално ниво на представителство на гражданите от по-малките страни. България запазва броя си евродепутати - 17.
Според предварителната информация в новия Европейски парламент ще има осем групи, с една повече от предишния парламент.
• Европейската народна партия (Християндемократи) – 188 евродепутати
• Прогресивен алианс на социалистите и демократите– 136 евродепутати
• Патриоти за Европа – 84 евродепутати
• Европейски консерватори и реформисти – 78 евродепутати
• Обнови Европа – 77 евродепутати
• Зелените/Европейски свободен алианс – 53 евродепутати
• Левицата – 46 евродепутати
• Европа на суверенните нации – 25 евродепутати
и
• Независими – 12 евродепутати
Други (Новоизбрани членове, които не принадлежат към политическа група на Парламента с изтичащ мандат) - 21
Първото решение на парламента след конституирането му е да избере своя председател за следващите две години и половина (половината от мандата му). Изборът, насрочен за малко след 11 часа българско време, ще се проведе с тайно гласуване с хартиени бюлетини. За да бъде избран даден кандидат, той трябва да получи абсолютно мнозинство от подадените валидни гласове, т.е. 50 процента плюс един. Ако това не се случи, има втори и трети тур.
Кандидатите за председател могат да бъдат издигнати от политическа група или от група членове на ЕП, достигащи ниския праг, т.е. 1/20 от евродепутатите. Крайният срок за номинациите за председател бе понеделник вечерта.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
