В часовете по история често сме слушали за Византийската империя.
Източната част на някогашната Римска империя, съумяла да запази повечето територия и величие на Рим, достатъчно дълго време, за да пази своя авторитет и до днес.
Уверени ли сте в знанията си за Византийската империя?
Днес ще разберем!
Това са 10-те неща, които може би не знаете за Византия.
„Византийска империя” се появява като понятие след падането на Византия
Терминът „Византийска империя” става популярен през 18-ти и 19-ти век, но той би бил напълно непознат за някогашните жители на Византия.
За тях Византия е била просто наследник на Римската империя, която преместила центъра си на влияние от Рим в Константинопол.
Въпреки че голяма част от населението на Византия говорело на гръцки и било покръстено в християнската религия, хората все пак се определяли като „ромеи” и „римляни”, подчинявали се на римското право и култура.
Макар и с течението на вековете Византийската империя да придобива един облик, близък до този на гръцкия нрав и култура, местните все пак продължават да величаят своя римски произход.
През 1453 г., когато османският владетел Мехмед II завладява Константинопол, той се самопровъзгласява за „цезар на Римската империя”.
Константинопол е построен, за да бъде имперска столица
Далечните корени на Византийската империя датират от 324 г., когато император Константин напуска разпадащия се Рим и премества армията си във Византион, древен пристанищен град, разположен на Босфора, протока, разделящ Европа и Азия.
Само в рамките на шест години императорът превръща западналия елински град в оживено място, изпълнено с римски форуми, обществени сгради, университети и крепостни стени.
Той дори издига римски паметници и статуи, които да напомнят, че това е столицата на света.
Константин кръщава града през 330 г. като „Новият Рим”, но скоро след това той получава името Константинопол в чест на своя създател.
Най-великият император на Византия е имал скромно детство
Възходът на Византийската империя съвпада с необикновеното управление на Юстиниан I.
Той се ражда някъде около 482 г. на Балканите. Прекарва детството си като син на обикновен селянин преди да попадне под опеката на своя чичо – Юстин I, някогашен свинар и войник, който впоследствие застава начело на империята.
Юстиниан наследява Юстин през 527 г. и въпреки че говори гръцки с акцент, присъщ на селското население, той се доказва като достоен лидер.
През почти 40-годишното си управление той завладява много територии и оглавява важни строителни проекти като този за реконструкцията на църквата „Света София” в днешен Истанбул.
Бунтът, който почти поставя империята на колене
Както и модерните спортове имат своите заклети фенове, така и във Византийската империя надбягването с колесници е имало своите върли поддръжници.
Сините и Зелените, които често прибягвали до проява на агресия. Казвали се така заради цветовете, които носели техните любими отбори.
Тези две агитки били категорични врагове, но през 532 г., недоволни от нововъведените данъци и опитите за екзекуция на двама от техните лидери, предизвикват кървави бунтове и протести.
В продължение на няколко дни Сините и Зеленти обикаляли из Константинопол, палейки сгради и опитвайки се да провъзгласят нов император.
Император Юстиниан за малко да напусне столицата, но съпругата му Теодора успява да го убеди да остане и да се бори за короната си.
В края на размириците около 30 000 души се оказали мъртви, което се равнявало на около 10% от населението на Константинопол.
Начините, по които византийците се отнасяли с противниците си
Византийските владетели в повечето случаи избягвали да убиват своите противници, но вместо това прибягвали към други жестокости.
Много „кандидати-императори” били ослепявани или дори кастрирани, което съответно да ги направи негодни за оглавяването на армия или създаването на поколение. Други се оказвали с отрязан език, нос или уста.
Осакатяването на тези кандидати за императорската корона се правело с цел отдалечаването им от тези високи цели, тъй като хората с физически недостатъци се смятали за негодни. Невинаги обаче това сработвало.
Император Юстиниан II например се оказал с отрязан нос, след като бил свален от трона през 695 г., но след 10 г., прекарани в изгнание, той се завърнал и си върнал властта. Юстиниан II носел специална златна протеза на мястото на носа си.
Византийската войска използвала ранна версия на напалм
Византия дължала по-голямата част от своите военни успехи на „гръцкия огън” – мистериозна запалителна течност, с която армията се справяла с вражеските войски и бойни кораби.
Точната рецепта за тази ранна версия на напалм е загубена. Тя може да е съдържала всичко от нефт до сяра и калиев нитрат. От исторически извори се знае, че течността е била гъста и лепкава.
„Гръцкият огън” се свърза най-много с Византийската империя от случаите, когато византийската армия го използва, за да противодейства на обсади от страна на арабите и руснаците.
Империята спомага за възхода на православната вяра
Византия почти винаги е била империя, базирана на християнската вяра, но с течение на времето храмовете, в които се говорело на гръцки, развили свои различни ритуали от католическата църква, базирана в Рим.
Религиозните напрежения стигнали своята кулминация през 1054 г., когато папата в Рим и патриархът в Константинопол подписали декрети, отричайки се едни други.
„Великата схизма” разделила християнството на два отделни клона: римокатолическа църква на запад и източноправославна църква на изток.
Падението на Константинопол по време на кръстоносните походи
Един от най-мрачните периоди в историята на Византия започва в началото на 13-ти век, когато във Венеция се установява провеждането на Четвъртия кръстоносен поход.
Първоначалният план на кръстоносците е да стигнат до управлявания от мюсюлманите Йерусалим, преминавайки през Близкия изток. В крайна сметка обаче плановете им се променят поради липсата на ресурси и те предприемат нападение над Константинопол.
През 1204 г. кръстоносците нападат града, опожаряват го, крадат редица съкровища, произведения на изкуството и ценни религиозни реликви. Освен това те поставят начело на новосъздалата се Латинска империя свой император.
Латинската империя просъществува до 1261 г., но въпреки че византийците си връщат властта, според редица историци това е предпоставката за последвалия категоричен упадък на Византия.
Изобретяването на топа предизвестила края на империята
Крепостните стени на Константинопол били нападани неведнъж от готите, персийците, руснаците и арабите в продължение на векове, но винаги със същите военни стратегии.
През пролетта на 1453 г., завзели вече голяма част от териториите на Византия, османците, начело с Мехмед II, обсаждат столицата с цял арсенал от топове, проектирани от унгарски инженери.
В центъра на оръдейния арсенал бил огромен топ, за който били нужни 60 вола, които да го пренесат.
След като в продължение на няколко седмици османската армия обстрелва стените на града, на 29 май те успяват да пробият отвор, през който да нахлуят в Константинопол и да се сражават.
Сред многото убити бил последният византийски император Константин XI, с когото империята отишла завинаги в историята след 1100-годишно съществуване.
Византийците съхранили много от ръкописите на Древна Гърция
Писанията на велики гръцки мислители като Платон, Птолемей и Гален биха били безвъзвратно загубени без приноса на Византийската империя.
Въпреки че византийците били враждебни към езическите вярвания, те чинно преписвали антични гръцки и римски ръкописи и ги съхранявали в своите библиотеки.
Според историците около 2/3 от оцелелите ръкописи на Древна Гърция, които сме открили днес, са били пазени от византийците.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитни новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Добави ни в предпочитани източници в Google
