Н ад 5 000 души са избити, близо 7 000 жени, деца и старци са отвлечени или принудени да се укриват из планините на Кюрдистан. Трагедията на язидите в Северен Ирак е невъобразима. Германия смята да я признае за геноцид, пише Deutsche Welle.
Светът знаеше какво се случва в Северен Ирак, но не направи необходимото, за да спре убийствата. През 2014 година тогавашният външен министър на Германия Зигмар Габриел беше заявил по този повод: „Това е подготовка за геноцид. Точно за това става въпрос. Изглежда там искат да изкоренят културната общност на язидите“.
Невъобразими престъпления
Хакима Таха е свидетелка на престъпленията в Коджо, превърнал се в център на кланетата в населения предимно с язиди район в Северен Ирак - Синджар. "Разделиха ни, мъжете бяха отведени и избити до един“, заяви тя по време на изслушване в Комисията по човешките права в германския Бундестаг. И още: възрастните жени също са били избити, а по-младите и момичетата са превърнати в робини, изнасилвани и продавани.
Момчетата са били изпращани в медресета, за да изучават Корана, или обучавани за бойци и атентатори-самоубийци.
Правозащитничката и адвокатка на язидите Дюзен Текал също е свидетелка на чудовищните престъпления. Тя е благодарна за това, че Германия смята да признае това за геноцид. „Коджо вече не съществува. Той е синоним за геноцид, място на мрака“, заяви активистката пред комисията в Бундестага.
"Чудовищният образ на войната“
Според Текал не се налага да търсим образци в миналото, за да начертаем чудовищния образ на войната. „Престъпленията в Коджо го олицетворяват“, посочва тя. Искането на четири парламентарни фракции в Бундестага за признаването на тези престъпления за геноцид ще даде име на този чудовищен образ „Отдавна трябваше да нарушим това мълчание. Именно заради собствената ни история е наш дълг да назоваваме с истинското им име престъпленията срещу човечеството – независимо къде се извършват“, подчерта депутатът-либерал Петер Хайд.
Над 5 000 избити, повече от 7 000 отвлечени, стотици хиляди прокудени. И до днес те се укриват някъде из планините на Кюрдистан. „Те са истинските обвинители, отзвукът от техните викове за помощ още не е заглъхнал“, казва Дюзен Текал. Тя призова депутатите не само да признаят целия този ужас за геноцид, но и да подкрепят смелите язидки и техните деца, които търсят убежище.
Все още нови масови гробове
Петицията за признаване на геноцида над язидите е внесена в германския парламент от Годар Алкайди, представител на язидската общност. Той заяви, че е крайно време след травмата на жертвите да започне „кошмарът за извършителите“.
Стотици германци също са се сражавали в редиците на т.нар. „Ислямска държава“, а много от извършителите на престъпления и днес живеят необезпокоявано в Германия. Затова и в проекта за решение на Бундестага е записано, че отговорност на Германия е да преследва извършителите съгласно международното наказателно право и независимо от тяхната националност.
Все още в Ирак биват откривани масови гробове. И все още над 2700 души се водят безследно изчезнали. В Коджо тогава са избити над 400 мъже, а 1250 жени, включително бременни, както и множество деца и старци са били отвлечени. Много от безименните жертви все още лежат в масови гробове. „Можем да говорим са справедливост, чак когато жертвите бъдат погребани, техните убийци – наказани, а съдбата на безследно изчезналите бъде изяснена“, казва в тази връзка депутатката от фракцията на социалдемократите Деря Тюрк-Нахбаур.
