„Спрете, защото „Кауфланд“ е много голям и ако тръгне надолу, фалитът на КТБ ще ви се стори като пролетен бриз“. С тези думи изпълнителният директор на „Кауфланд“ Михаил Петров предупреди за възможните последици от наложената на компанията санкция от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), надхвърляща 75 млн. евро.
Петров посочи, че компанията има значителни кредитни задължения и осигурява работа на около 8800 души. Той определи решението на регулатора като юридически необосновано и подчерта, че „Кауфланд“ ще го оспорва по съдебен ред.
„Нямам търпение да отидем в съда и актът на КЗК да го направим на пух и прах“, заяви Петров.
„Нямаме план „Б“. Ние сме инвестирали 1 млрд. евро в нашите магазини. Нашето намерение е да си отстояваме правата по законов ред. Ние сме цивилизовани хора“, посочи Михаил Петров.
От компанията обявиха, че ще защитават правата си пред българските и европейските институции, като определиха санкцията като безпрецедентна и изразиха опасения за влошаването на бизнес средата в страната.
КЗК наложи 76 млн. евро санкции за натиск върху производителите на храни
В отговор министърът на икономиката Александър Пулев заяви, че правителството няма да се поддаде на подобен натиск. Той определи тона на Петров като „арогантен“ и заяви, че подобно поведение показва липса на уважение към държавните институции и независимите регулатори.
„Ние не сме във война с търговските вериги, а с нелоялните търговски практики. Не приемам подобен тон. Смятам, че той е доста арогантен и показва пълна липса на уважение към българското правителство, институциите и независимите регулаторни органи“, посочи Пулев.
„Вместо това видяхме арогантно и агресивно поведение. Ние като правителство няма да се огънем“, категоричен бе министърът.
КЗК наложи глоба над половин милион лева на "Кауфланд"
Пулев поясни, че пазарът в София може да поеме евентуално оттегляне на голяма търговска верига, а освободеното място би било заето от конкуренти в рамките на седмици. Той посочи и че според последните данни преките чуждестранни инвестиции са се удвоили за година.
Председателят на КЗК Росен Карадимов от своя страна обясни, че законът позволява санкция до 10% от оборота за всяко установено нарушение, като по думите му наложената на „Кауфланд“ глоба е в долния диапазон на предвиденото.
КЗК излезе с позиция „по повод на изявленията на изпълнителния директор на „Кауфланд“ с безпрецедентни квалификации на актовете на независим регулаторен орган и твърденията по отношение на бъдещи актове на независимия български съд“.
Антимонополният регулатор е постановил три решения за санкциониране на нелоялни търговски практики срещу „Кауфланд“ от 2020 г., 2025 г. и 2026 г. Според КЗК те очертават траен модел на рецидиви в отношенията на търговската верига с доставчици и български производители от 2015 година досега. Общото в констатациите е използването на по-силната позиция на веригата при договаряне и прилагане на търговски условия в ущърб на засегнатите доставчици. Последното производство от месец май 2026 г. е установило, че нелоялните търговски практики продължават и след налагането на предходните санкции.
Първият случай се отнася до поведение, установено след юли 2015 г. На 17 септември 2020 г. КЗК е наложила имуществена санкция от 343 417 лв. за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне по действащия тогава Закон за защита на конкуренцията. Това е максимално допустимата по закона тогава санкция. По повод публичните прогнози на изпълнителния директор за изхода на евентуалния съдебен спор КЗК припомня, че през 2023 г. Върховният административен съд окончателно потвърди решението на КЗК от 2020 г. и наложената с него санкция в пълен размер.
С Решение от 8 май 2025 г. КЗК е установила две нарушения и наложи две имуществени санкции от по 250 000 лв. – максималния по закон размер тогава. Решението е обжалвано пред Административен съд – София област.
С последното решение от ноември 2026 г. е КЗК установила отново нарушения на „Кауфланд“ и нелоялни търговски практики в отношенията с български производители и е наложила три имуществени санкции в общ размер на 75 653 706 евро. Две от санкциите са в размер на 1,58% от оборота на дружеството за 2025 г. (21 899 757 евро всяка), а третата е 2,2% (31 854 192 евро). Законът позволява санкция до 10% за всяко едно нарушение или по 150 млн. евро за всяко нарушение, подчертават от КЗК.
Добави ни в предпочитани източници в Google
