С излизането на новия филм "Франкенщайн" на Гийермо дел Торо с участието на Оскар Айзък и Джейкъб Елорди, възниква въпросът: защо посланието на романа на Мери Шели от 1818 г. все още остава в сянката на собствения си успех повече от два века по-късно, пише ВВС.
„Живо е! Живо е!! Живо е!!!“ – Франкенщайн (реж. Джеймс Уейл, 1931)
Една нощ през необичайно студеното и влажно европейско лято на 1816 г. група приятели се събират във Вила Диодати на брега на Женевското езеро.
Why Frankenstein is so misunderstood https://t.co/p1jxDk4ejs
— etc (@etc_godslabour) October 14, 2025
„Всеки от нас ще напише история за духове“, обявява лорд Байрон пред компанията, сред която са личният му лекар Джон Полидори, поетът Пърси Шели и 18-годишната Мери Уолстонкрафт Годуин – бъдещата Мери Шели.
„Заех се да измисля история,“ пише тя по-късно. „Такава, която да изследва мистериозните страхове на човешката природа и да предизвика вълнуващ ужас.“
Така се ражда романът „Франкенщайн, или Съвременният Прометей“ – историята на младия учен Виктор Франкенщайн, обсебен от амбиция, който създава живо същество, но изпада в ужас от собственото си творение.
„Франкенщайн“ е едновременно първият научнофантастичен роман, готическа драма, трагична история и философска притча – всичко това вплетено в едно монументално произведение. Централните му теми – опасностите от „играта на Бог“, родителското изоставяне и общественото отхвърляне – звучат актуално и днес.
Двата архетипа, които Мери Шели създава – „чудовището“ и „лудият учен“ – се превръщат в едни от най-устойчивите символи не само в хорър жанра, но и в цялата попкултура.
От първата екранизация на Томас Едисон през 1910 г., през холивудските филми на „Юнивърсъл“ и британската поредица „Хамър“, до Шоуто на ужасите на Роки и 2001: Космическа одисея – „Франкенщайн“ вдъхновява безброй интерпретации.
Има италиански и японски версии, както и филмът "Блекщайн" в стилистиката на blaxploitation; Мел Брукс, Кенет Брана и Тим Бъртън също представят свои визии.
— juan carlos ramirez (@jcr548770) October 15, 2025
Мотивите на Шели се пренасят в комикси, видеоигри, романи, телевизионни сериали и песни – от Айс Кюб и Металика до China in Your Hand на T’Pau:
„Това беше полет на крилете на мечтите на младо момиче, / които отлетяха твърде далеч… И можехме да накараме чудовището да живее отново.“
Днес Гийермо дел Торо най-накрая осъществява детската си мечта да пренесе Франкенщайн на екрана – проект, по който работи повече от три десетилетия.
Романът на Шели е бил използван като аргумент и за, и против робството, революцията, вивисекцията и империализма. Префиксът „Франкен-“ отдавна е навлязъл в езика като нарицателно за тревожните страни на науката – от атомната бомба и генетично модифицираните храни до изследванията със стволови клетки и страховете от изкуствения интелект.
И така, повече от два века по-късно, историята на Мери Шели продължава да „се разпространява светкавично“, както пее Боби Пикет в песента си Monster Mash от 1962 г.
- „Мистериозните страхове на нашата природа“
„Всички тези учени – всички са еднакви. Казват, че работят за нас, но всъщност искат да управляват света!“
– Младият Франкенщайн (реж. Мел Брукс, 1974)
Защо визията на Мери Шели за „науката, която се обърка“, е била толкова навременна?
Началото на XIX век бележи прага на модерността. Терминът „наука“ вече съществува, но самото понятие „учен“ тепърва се заражда. Голямата промяна поражда страх, както обяснява биографката Фиона Сампсън пред BBC:
„С модерността идва тревогата за това докъде могат да стигнат хората – и особено науката и технологиите.“
Франкенщайн за първи път обединява тези опасения с художествена фантазия – и резултатът е електризиращ. Романът не е просто сензационна история, а предупреждение какво може да се случи, когато амбицията надмине морала.
По това време дебатите за природата на живота и възможността за възкресяване на мъртвите са в разгара си. В предговора към изданието от 1831 г. Шели споменава „галванизма“ – експериментите на Луиджи Галвани, който кара жабешки крака да потрепват под електрически ток.
Неговият племенник Джовани Алдини отива още по-далеч, като експериментира с трупа на осъден убиец през 1803 г.
Подобни идеи се обсъждат от мислители като сър Хъмфри Дейви – приятел на бащата на Мери Шели, философа Уилям Годуин, който предупреждава за моралните опасности от „прекаленото прекаляване“.
Въпреки това „науката“ в романа остава неясна. Сцената на сътворението е описана с една-единствена изрична детайлност:
„С тревога, която почти се равняваше на агония, събрах инструментите на живота около себе си, за да влея искра на битието в безжизненото нещо, което лежеше в краката ми.“
Тази двусмисленост превръща романа в универсална метафора – за всеки страх, свързан с човешкия напредък.
- Чудовищен микс
Не е изненадващо, че именно образите на чудовището и лудия учен превръщат Франкенщайн в символ на научните тревоги.
Описанието на съществото е кратко, но поразително:
„Беше един часът след полунощ; дъждът трополеше по стъклата, а свещта ми догаряше, когато, в блясъка на полугасналата светлина, видях как матовото жълто око на съществото се отваря...“
Със своята „жълта кожа“, „сълзящи очи“ и „сбръчкан тен“ съществото е далеч от идеала, който Франкенщайн си е представял.
Тази сцена запалва въображението на театралите и по-късно на кинематографистите.
Както отбелязва изследователят Кристофър Фрейлинг в книгата Frankenstein: The First Two Hundred Years, ранните сценични адаптации въвеждат емблематични елементи – комичния лаборант, репликата „Живо е!“ и чудовище, което едва говори.
Филмът на Джеймс Уейл от 1931 г. с Борис Карлоф утвърждава окончателния образ на „лудия учен“ и създава безброй имитации.
Холивуд, пише Фрейлинг, сякаш „изобретява“ Франкенщайн наново – чрез съчетание на експресионизъм, преувеличена актьорска игра и американска зрелищност.
- Митът за създателя и създанието
Както Холивуд заема от Мери Шели, така и тя самата черпи вдъхновение от древни митове.
Подзаглавието „Съвременният Прометей“ препраща към титана, който краде огъня от боговете, а цитатът от Изгубеният рай на Милтън подчертава библейския мотив:
„Помолих ли те, Създателю, от моята глина / Да ме оформиш като човек?“
Но в популярната култура често се забравя, че в романа чудовището има глас и човечност. То е един от тримата разказвачи – образ, който философства, чете, страда и моли:
„Помни, че аз съм твоето създание; аз би трябвало да бъда твоят Адам, но аз съм по-скоро падналият ангел... Бях доброжелателен и добър; нещастието ме направи демон.“
Така чудовището се превръща в метафора за родителското изоставяне, за аутсайдерството и за нуждата от съпричастност.
Не е случайно, че Мери Шели пише книгата след загубата на собственото си дете и смъртта на майка си – философката Мери Уолстонкрафт. Създанието е нейното „дете“, отхвърлено от създателя и от обществото.
„И двете фигури – ученият и чудовището – са части от самите нас,“ казва Фиона Сампсън. „И двете говорят за това какво значи да бъдеш човек.“
- Дел Торо: завръщане към човечността
В новата адаптация на Гийермо дел Торо тази изгубена човечност се възстановява.
Преди премиерата на филма на фестивала във Венеция режисьорът казва пред Variety, че неговият Франкенщайн е по-малко хорър, а повече „история за родословието на семейната болка“.
„Той беше аутсайдер. Не се вписваше в света. Чувстваше се извън място – точно както аз като дете,“ споделя Дел Торо.
За него романът на Шели е личен – „песен за човешкия опит“.
Още през 2018 г., приемайки БАФТА за "Формата на водата", той благодари на Мери Шели:
„Тя даде глас на безгласните и присъствие на невидимото. Понякога, за да говорим за чудовища, трябва да измислим свои собствени.“
Дали Мери Годуин е могла да си представи, че написаната във Вила Диодати история ще продължи да оформя културата, науката и страховете на човечеството повече от два века по-късно?
„И сега, отново, призовавам моето отвратително потомство да продължи напред и да просперира,“ пише тя в предговора от 1831 г.
Създателят и създанието, писателката и нейният мит – и днес продължават да живеят.
„Франкенщайн“ излиза по кината на 17 октомври, а в Netflix – на 7 ноември.
