А мериканската поетеса Луиз Глук спечели Нобелова награда за литература за "безпогрешния си поетически глас, който със строга красота прави индивидуалното съществуване универсално", съобщиха световните информационни агенции.
Луиз Глук е професор по английски език в университета в Йейл. Дебютира през 1968 г. с "Първороден".
Тази година паричната равностойност на наградата е 10 милиона крони (1,1 милиона щатски долара).
Австрийският писател Петер Хандке спечели Нобеловата награда за литература за 2019 г.
Нобеловата награда за литература е учредена през 1901 г. Изборът на лауреатите прави Шведската академия по литература в Стокхолм. Тя не е присъждана през 1914, 1918, 1935, 1940-1943 година.
От всичките 117 носители на Нобелова награда за литература 16 са жени. От тях първа е шведската писателка Селма Отилиана Лувиса Лагерльоф.За 2018 г. е присъдена на полската писателка Олга Токарчук.
Нобелова награда за откривателите на вируса на хепатит С
Американската поетеса Луиз Глук е родена през 1943 година в Ню Йорк и живее в гр.Кембридж, щата Масачузетс, пише сайтът Nobelprize.org.
Освен с литературните си занимания, тя е ангажирана и като професор по английски език в Йейлския университет в гр. Ню Хевън, щата Кънектикът.
Луиз Глук прави своя дебют през 1968 година със стихосбирката "Firstborn" /Първородна/ и бързо си спечелва репутацията на един от видните поети в съвременната американска литература.
Носител е на многобройни литературни награди, сред които наградата "Пулицър" /1993/ и на Националната литературна награда на САЩ /2014/. През 2016 г. президентът Обама й връчва Националния медал за хуманитарни науки.
Глук е публикувала 12 стихосбирки и няколко тома есета и поезия. Всички те се отличават с търсенето на
чистота в човешките отношения. Детството и семейният живот, отношенията между родителите и децата са теми, които заемат основно място в нейното творчество.
В поезията й нейният лиричен герои отправя взор към своите мечти и разочарования и никой не може да бъде по-голям съдник от самата нея, изправена пред илюзиите си. И въпреки че Глук никога не отрича влиянието на нейната семейна среда върху творчеството й, тя не трябва да бъде разглеждана като дълбоко лична поетеса. Авторката търси универсалното и в това си начинание тя се вдъхновява от митове и класически мотиви, присъстващи в повечето от творбите й. Тя се вслушва в гласовете на
Персефона и на Евридика, на изоставените, на наказаните, на предадените. Това са маски за вътрешна промяна, които са толкова лични, колкото и общочовешки.
Със стихосбирки като "The Triumph of Achilles" (1985) /Триумфът на Ахил/ и "Арарат" (1990) Глук си спечелва широка аудитория в САЩ и по света.
Глук изследва не само променливата съдба в живота ни, но тя е и поет на радикалната промяна и прераждането. При нея придвижването напред е съпроводено с дълбоко чувство на загуба, което при това не замъглява главната цел.
