А мериканецът Харви Олтър, британецът Майкъл Хоутън и американецът Чарлз Райс спечелиха Нобелова награда за физиология или медицина за откриването на вируса на хепатит С, съобщиха световните информационни агенции.
Тазгодишните Нобелови лауреати са направили ключови открития за борбата срещу хепатита, предаван по кръвен път. Този сериозен глобален здравословен проблем причинява цироза и чернодробен рак. Благодарение на тях вече са разработени много чувствителни кръвни тестове за вируса, премахнали опасността от предаване на хепатита при кръвопреливане и антивирусно лекарство за хепатит С.
По данни на СЗО годишните случаи на хепатит са 70 милиона в света, а смъртните - 400 000.
BREAKING NEWS:
— The Nobel Prize (@NobelPrize) October 5, 2020
The 2020 #NobelPrize in Physiology or Medicine has been awarded jointly to Harvey J. Alter, Michael Houghton and Charles M. Rice “for the discovery of Hepatitis C virus.” pic.twitter.com/MDHPmbiFmS
Заради пандемията от новия коронавирус Нобеловите лауреати ще получат наградите си у дома. Церемонията в Стокхолмската концертна зала на 10 декември и банкетът в тяхна чест бяха отменени.
Тази година паричната равностойност на наградата е 10 милиона крони (1,1 милиона щатски долара). Тя се разделя между тримата лауреати.
Първата Нобелова награда за физиология или медицина е връчена през 1901 г. на Елим Адолф фон Беринг от Германия "за работата му върху серумната терапия, специално за прилагането й при дифтерия, с което отваря нов път за медицинската наука и дава на лекарите победоносно средство против болестта и смъртта".
Миналата година Нобеловата награда за физиология или медицина спечелиха американците Уилям Кейлин и Грег Семенза и британецът Питър Ратклиф за открития как клетките усещат и се приспособяват към наличието на кислород.
Сред по-известните учени, получили Нобеловата награда за физиология или медицина, са: Иван П. Павлов /Русия/ /1904/, Роберт Кох /Германия/ /1905/, Александър Флеминг /Великобритания/ /1945/, Джордж Бидъл /САЩ/, Едуард Тейтъм /САЩ/, Джошуа Ледърбърг /САЩ/ /1958/ и други.
Нобеловите награди имат богата история с непредвидените събития
Нобеловите награди имат богата история с непредвидени събития, заради които са били отменени или които са затруднили избора - войни, дипломатически инциденти, лауреати в затвора, предаде АФП.
Тази година ще се нареди сред тях заради пандемията от Ковид-19, която наложи традиционната церемония за връчване на наградата в Стокхолм да бъде отменена.
Нобеловият комитет има право да реши да не присъжда награда. Това е предвидено в устава на Нобеловата фондация, когато няма труд или откритие, достойно за отличието.
Награда може да не бъде присъдена и в памет на велика личност. Такъв е случаят през 1948 г., когато не е обявена Нобелова награда за мир след смъртта на Ганди, който не успява да я спечели.
Общо 49 награди не са присъдени. Преобладават тези за мир (16 пъти).
Нобелова награда може да бъде присъдена и за минала година. Последния такъв случай е за литература за 2018 г. Лауреатът беше обявен през 2019 г. - полякинята Олга Токарчук заради скандал в Шведската академия.
През Първата и Втората световна война Нобелови награди за наука и литература обикновено не са присъждани, макар и Швеция да е неутрална държава, не само от морални причини, но и защото няма достъп до научни публикации.
Норвегия е окупирана от нацистка Германия от април 1940 г. Нобелова награда за мир не е присъждана от 1939 г. до 1945 г. За 1944 г. обаче е обявена със задна дата на Червения кръст.
В Стокхолм присъждането на наградите се възстановява от 1944 г. Тогава е отменена церемонията за връчване на наградите. Това се повтаря чак тази година.
През 1924 г. заради няколко болни лауреати, сред които писателят Владислав Реймонт и невръчени награди (за химия и мир), церемониите в Стокхолм и Осло са отменени. Това не се е случвало в мирно време до 2020 г. През 1924 г. е анулиран и банкетът на 10 декември в кметството на Стокхолм. Той се е състоял винаги от 1956 г., макар и тогава заради потушаването на въстанието в Будапеща от СССР да е по-скромен и в по-малка зала.
Няколко лауреати не присъстват на церемонията заради политически причини. Такъв е случаят с пацифиста Карл фон Осиецки през 1936 г., който е в нацистки концентрационен лагер. През 1991 г. Аунг Сан Су Чжи от Мианма също е в затвора. Тя получава наградата си за мир в Осло чак през 2012 г. Китайският защитник на човешките права Лю Сяобо също не може да получи наградата си през 2010 г.
Сред лауреатите за литература Александър Солженицин отказва да пътува до Стокхолм, за да получи наградата си през 1970 г. от страх, че няма да може да се върна в СССР. Той обаче успява да изпрати тайно благодарствената си реч. Солженицин получава наградата си през 1974 г., когато е изгонен от СССР.
Няколко лауреати са отказали наградата си. През 1958 г. Борис Пастернак първоначално я приема, но след това съветските власти го принуждават да я откаже. През 1964 г. французинът Жан-Пол Сартр я отказва, като обяснява, че иска да остане свободен, а Нобеловата награда би го поставила "на пиедестал".
През 1973 г. преговарящият за мир от Северен Виетнам Ле Дък Тхо, който е удостоен с наградата за мир съвместно с Хенри Кисинджър, отказва отличието с довода, че не са спазени условията на примирието. Кисинджър също не пристига в Осло от страх да не бъдат организирани манифестации. Наградата от негово име получава американският посланик.
През 30-те години на миналия век са отличени трима германски учени Рихард Кун (1938) и Адолф Бутенанд (1939) за химия и Герхард Домагт (1939) за медицина. Хитлер обаче забранява на сънародниците си да приемат наградата, възмутен от отличието на Осиецки. Те я отказват, но получават наградата си след войната.
