З аливане с ледена вода до измръзване, заплахи за изнасилване, психически и физически тормоз: в Гуантанамо са вършени престъпления. Вътрешен човек от лагера признава за изтезания на затворници.
„Страхуваше се неимоверно. Сигурно очакваше, че всеки момент ще бъде убит,“ разказва „мистър Х“. Той е бил в състава на един специален екип в затвора в Гуантанамо, но не желае да се представя с истинското си име. Авторите на настоящото журналистическо разследване знаят неговата идентичност, пише Deutsche Welle.
В интервюто свидетелят най-напред говори за „твърди техники“, които днес вече са незаконни. Помолен да уточни, някогашният специален разследващ признава: „Да, това бяха изтезания“. Той разказва, че и други надзиратели са изтезавали затворниците. Случвало се е някой затворник да е с разбит нос, друг – с пукната устна или подуто око.
"Два пъти бях на косъм от смъртта"
Мохамеду Улд Слахи, който днес живее в Мавритания, описва сходна картина. Непрекъснато го заливали с ледена вода, за да проговори. „Искаха да направя самопризнания. Но дори да желаех да кажа нещо, аз вече не бях в състояние да говоря, целият бях вкочанен. Този човек на двата пъти едва не ме уби“, разказва 51-годишният днес мъж.
През 1988 година той пристига в Германия като стипендиант на Обществото „Карл Дуисберг“. По време на следването си в Германия доброволно се присъединява към муджахидините в Афганистан, които по онова време се борят срещу съветската окупация и получават помощ от САЩ. В продължение на месеци Слахи се обучава в един от лагерите под ръководството на по-сетнешния лидер на Ал Кайда Осама бин Ладен.
Той разказва, че след завръщането си в Германия прекъснал всякакви контакти с Ал Кайда, но запазил някои от връзките си с ислямистките среди. По-късно е отвлечен от специалните части на САЩ и вкаран в лагера в Гуантанамо, където прекарва от 2002 до 2016 година.
Министерството на отбраната на САЩ го обвинява, че по поръчение на Бин Ладен лично е рекрутирал трима от общо четиримата пилоти-самоубийци, извършили атентатите на 11 септември 2001. Независимо от обвинението, неговото дело така и не стига до съда. Тъкмо обратното: постепенно военното правосъдие и тайните служби на САЩ стигат до извода, че срещу Слахи няма доказателства и през 2016 го освобождават.
Заплашван, че ще изнасилват майка му
Самият той през цялото време твърди, че е невинен. Приел да направи самопризнания, само защото неговият следовател прибягнал до коварна стъпка.
През 2003 година полицейският комисар от Чикаго Ричард Зюли му показал писмо, което изглеждало като официален документ на Държавния департамент. В него се казвало, че майката на Слахи може бъде докарана в Гуантанамо и да бъде предоставена на затворници-мъже.
Зюли описва по следния начин ефекта от лъжовната заплаха, че майка му ще бъде изнасилена: „Наблюдавах как очите му минават по първите четири от общо петте абзаца на писмото. После очите му се напълниха със сълзи, които рукнаха по цялото му лице“.
Оттам насетне Слахи започнал да подава всевъзможни информации, които уж описвали случващото се във вътрешните кръгове на терористичната организация Ал Кайда.
„Великият успех“ на следователя Зюли се провалил с гръм и трясък само няколко месеца по-късно, защото при изпитанието с детектора на лъжата се оказало, че „самопризнанията“ на Слахи (в резултат от заплахата за изнасилване на майка му) били сглобени главно от измислици. Вторият тест с полиграфа показал същото.
Бивш военен прокурор: "Това е изтезание"
Анализаторка, която проверявала работата на следователския екип в Гуантанамо и подробно разговаряла със Слахи, казва, че „специалните методи на разпит“ в конкретния случай били одобрени лично от министъра на отбраната Доналд Ръмсфелд.
„Извършеното срещу Слахи е изтезание“, признава бившият военен прокурор на САЩ Стюарт Кауч. Днес той е съдия и добавя, че такива „самопризнания“ тъй или иначе биха били неизползваеми в съда, понеже са придобити по незаконен начин.
Хората от американския екип за разпити в Гуантанамо днес оценяват по различен начин тогавашната си дейност.
„Мистър Х“ съжалява за онова, което е сторил на Слахи, и си признава, че действията му са били неправилни. В същото време тогавашният лидер на екипа Зюли повтаря, че методите са били адекватни. „Задачата ни беше да извлечем скрити информации, за да предотвратим възможен следващ терористичен акт срещу САЩ“, казва Зюли.
Цитираната анализаторка също и до днес оправдава описаните методи: „Той поне остана в Гуантанамо 14 години – все по-добре от нищо. Но не му беше достатъчно“.
А какво би било „достатъчно, според нея? Бившата държавна служителка от администрацията на САЩ е категорична: „Смърт. Трябваше да плати с живота си“.
Закъсняло разкаяние
Един от тогавашните надзиратели застава на друга позиция днес: „Не мога да се извиня от името на правителството. Няма как. Лично аз обаче мога да помоля за прошка“.
