Р оботизираният марсоход на НАСА „Пърсивиърънс“ (Perseverance) измина рекордните 45,2 километра от пристигането си на Марс през 2021 г., съобщи Ройтерс, позовавайки се на американската космическа агенция. Изпратен с мисията да проучи дали някога на Червената планета са съществували условия, благоприятни за микробен живот, шестколесният марсоход посещава едни от най-древните терени в Слънчевата система.
„Инженерното оборудване и инструментите на „Пърсивиърънс“ са в отлично състояние, като всички резервни системи са напълно функционални“, казва пред Ройтерс Стивън Лий от Лабораторията за реактивно движение на НАСА в Калифорния. „Скорошна оценка на всички системи показа, че те са способни да работят до края на 30-те години на този век, а вероятно и след това“, добавя Лий, който е ръководител на проекта за двата марсохода на НАСА - „Пърсивиърънс“ и „Кюриосити“ (Curiosity).
„Пърсивиърънс“ подобри предишния рекорд от 45 километра, изминати на повърхността на Марс от марсохода на НАСА „Опортюнити“ (Opportunity) между 2004 г. и 2018 г. И двата апарата надминаха разстоянията, пропътувани от който и да е лунен роувър, допълва Ройтерс.
Изследванията на „Пърсивиърънс“ са съсредоточени върху кратера Йезеро - регион в северното полукълбо на Марс, където се смята, че е имало воден басейн преди милиарди години. Марсоходът „Кюриосити“ пък се движи в кратера Гейл (Gale) близо до марсианския екватор.
НАСА отдава голяма част от успеха на „Пърсивиърънс“ на способността му за самостоятелно придвижване с автономната навигационна система, наречена "Автонав" (AutoNav). Лий отбелязва, че 90 процента от движенията на апарата се извършват без човешка намеса. „Пърсивиърънс“ заснема стереоизображения на терена пред себе си, създава софтуерна 3D карта и избира най-безопасния маршрут към целта си“, обяснява той.
Друг ключов компонент е бърз компютърен процесор, който позволява на марсохода да обработва изображения и да използва софтуера си за автономно управление изключително бързо, почти непрекъснато, по време на движение, казва още Лий. По думите му това е съществена разлика в сравнение с предишните марсоходи, на които се е налагало да спират, за да „помислят“ преди всеки етап от придвижването.
„Пърсивиърънс“ надгражда 29-годишното наследство на предишните марсоходи на НАСА – „Соуджърнър“ (Sojourner), „Спирит“ (Spirit), „Опортюнити“ и „Кюриосити“, като всеки от тях е включвал наученото от предходните мисии и е подобрявал способността ни да се придвижваме по повърхността на друг свят“, посочва Лий.
Най-голямото постижение на марсохода е оповестеното миналата година откритие на възможен признак за древен микробен живот, смята ученият. Признакът е намерен в червеникава скала, за която се смята, че се е образувала преди 3,2 до 3,8 милиарда години в речно корито, захранвало езерото, което е изпълвало някога кратера Йезеро.
Теренът в района може да предостави насоки за разбиране на ранните геоложки процеси на планетата, каквито са например последиците от сблъсъци с големи метеорити. Кратерът Йезеро е възникнал именно при такъв сблъсък в ранния етап от историята на Марс.
Лий се позовава на данни от орбитални апарати, според които някои части от ръба на кратера някога са представлявали хидротермални системи с топли или горещи подпочвени води. „В миналото тези райони може да са предлагали топла, богата на вода подземна среда, благоприятна за живот“, допълва той. „Всъщност някои палеонтолози предполагат, че животът на Земята е възникнал именно в такава среда“, допълва Лий.
Първоначалната мисия на „Пърсивиърънс“ предвиждаше изминаването на едва 20 километра. Наскоро НАСА одобри удължаване на мисията му за изследване на ръба на кратера до края на 2028 г.
