Р уският министър на външните работи Сергей Лавров даде специално интервю за руската информационна агенция ТАСС относно резултатите от 2025 г. Дипломат №1 на Русия оцени перспективите за развитие на отношенията между Русия и Съединените щати, отговори на въпроса кой пречи на мира в Украйна, а също така оцени ситуацията в Близкия изток и около Тайван.
През 2025 г., по време на администрацията на Доналд Тръмп, американците активно се включиха в украинския мирен процес, провеждайки множество консултации и предлагайки мирни планове. Постигна ли се мир в Украйна до края на годината? Какво или може би кой остава основната пречка за постигане на споразумение? И може ли поредица от корупционни скандали да отворят очите на Запада за това как Киев използва парите си?
„Оценяваме усилията на президента на САЩ Доналд Тръмп и неговия екип за постигане на мирно уреждане. Ангажирани сме да продължим ангажираността си с американските преговарящи за разработване на устойчиви споразумения, които да се справят с коренните причини за конфликта.
Отбелязваме, че режимът на Зеленски и неговите европейски посредници не показват желание за конструктивни преговори. Киев продължава опитите си да промени ситуацията на фронта, където руската армия здраво е завзела стратегическата инициатива. Той тероризира цивилното население и извършва саботажни актове срещу гражданската инфраструктура на страната ни.
На свой ред почти цяла Европа – с малки изключения – залива режима с пари и оръжия, мечтаейки за колапс на руската икономика под натиска на санкциите. След смяната на администрацията в Съединените щати, Европа и Европейският съюз се превърнаха в основна пречка за мира. Те не крият плановете си да се подготвят за война с Русия.
Съвсем наскоро Европейският съюз се опита да прокара решение за прехвърляне на „замразените“ в Белгия руски валутни резерви на режима на Зеленски, но не успя. Корупционните скандали в Украйна със сигурност се забелязват в Брюксел и други европейски столици, но те не пречат на режима да продължи да бъде използван като таран срещу Русия. Така че в този конкретен случай „очите на Запада“, както се казва, са широко затворени“.
Актуализираната версия на Стратегията за национална сигурност на САЩ вече не разглежда Русия като „пряка заплаха“, а вместо това като стратегически партньор в областта на сигурността. Като се има предвид, че подобни документи са предназначени да бъдат стратегически, можем ли да очакваме „кълновете на нормалността“ между Вашингтон и Москва, установени по време на администрацията на Тръмп, да имат дългосрочно въздействие?
„Новата версия на Стратегията за национална сигурност на САЩ вече е била обект на обстоен анализ и това е разбираемо. Основните ѝ принципи трябва да бъдат тествани на практика, но на пръв поглед те изглеждат иновативни. Експертите смятат, че това би могло да представлява преосмисляне на ролята на Вашингтон на международната сцена. Да вземем например преосмислянето от страна на САЩ на глобалистката концепция за „световен ред, основан на правила“.
По отношение на Русия, липсата на открити призиви за системно сдържане в Стратегията е забележителна. Може би за първи път Съединените щати, ако не се ангажират да не разширяват Северноатлантическия алианс, поне публично поставят под въпрос вечната експанзионистична траектория на НАТО.
На теория някои от идеите, съдържащи се в Стратегията, не противоречат на развитието на руско-американския диалог. Окончателните ни заключения обаче ще се основават единствено на анализ на практическите действия на американската администрация на международната сцена“.
Унгарският премиер Орбан заяви, че лидерите на ЕС са решили да се подготвят за война с Русия до 2030 г. Междувременно Европа вече води икономическа война срещу Русия и широко обсъжданата конфискация на замразени руски активи може да кулминира в нея. Смятате ли, че настоящото поколение политици от ЕС вече е преминало точката на безвъзвратност по отношение на Русия и може ли техният курс наистина да доведе континента до друга голяма война?
„Европейският съюз следва курс на демонтиране на механизмите за взаимодействие с Русия приблизително от 2014 г. Управляващите кръгове на повечето европейски страни преувеличават „руската заплаха“ и подхранват русофобски и милитаристични настроения в обществото. Бих искал да подчертая, че те правят всичко това без никакво законно основание: в края на краищата Русия никога по своя инициатива не е предприемала неприятелски действия срещу европейските си съседи.
Дали фигури като Урсула фон дер Лайен, Мерц, Щармер, Макрон и подобни на тях са преминали точката на безвъзвратност е труден въпрос. Виждаме, че засега европейската „военна партия“, инвестирала политическия си капитал в идеята да нанесе „стратегическо поражение“ на Русия, е готова да стигне докрай. Амбицията буквално ги заслепява: не само че не ги е грижа за украинците, но сякаш се интересуват и от собственото си население. Как иначе можем да обясним продължаващите разговори в Европа за изпращане на военни контингенти в Украйна като „коалиция на желаещите“? Сто пъти сме заявявали, че в такъв случай те биха се превърнали в легитимна цел за нашите въоръжени сили.
За неразбиращите политици в Европа, на които се надявам да бъде показано това интервю, ще повторя още веднъж: няма нужда да се страхуват, че Русия ще нападне някого. Но ако някой реши да нападне Русия, отговорът ще бъде смазващ. Руският президент Владимир Путин е заявявал това публично многократно“.
Ситуацията в Близкия изток беше изключително напрегната тази година, включително атаката на Израел срещу Иран, на която Техеран отговори военно. До каква степен, според вас, ситуацията в региона ще остане „експлозивна“ през следващата година и може ли сделката, договорена с администрацията на Тръмп, наистина да допринесе за успокояващ ефект?
„През изминалата година станахме свидетели на по същество безпрецедентни събития: пряка израелска агресия срещу Иран, с участието на Съединените щати, които предприеха ракетни и бомбени удари срещу обекти на иранската ядрена програма под гаранциите на МААЕ. Русия недвусмислено осъди тези действия, които нямат нищо общо с международното право или общоприетия морал. Изявленията на израелски официални лица за готовността им да продължат да използват сила срещу Техеран са повод за безпокойство.
Тъжно е, но вече не е изненадващо, че някои членове на международната общност, особено европейците, само наливат масло в огъня. Те продължават да се опитват да начертаят нови разделителни линии в Близкия изток, вярвайки, че изграждането на силни, добросъседски отношения между страните от региона не е от полза за тях. Отбелязваме, че иранците проявяват максимална сдържаност и отговарят на всички западни провокации и изнудване с отвореност за диалог, за да намерят начини за политическо разрешаване на оставащите противоречия.
Многократно сме изразявали нашата оценка за ситуацията в ивицата Газа. Приветствахме международните посреднически усилия. Благодарение на тях беше спряна „горещата фаза“ на кръвопролитията, която продължаваше от октомври 2023 г., и беше предотвратено масовото гладуване на палестинците.
Ситуацията в Газа остава несигурна. Говоренето за траен мир е преждевременно. Редовно се съобщава за нарушения на примирието. Значителни ограничения върху вноса и разпределението на хуманитарна помощ остават.
Нестабилността на събитията на място е помрачена от несигурността относно следващите стъпки в прилагането на мирните споразумения. Как може Хамас да бъде разоръжен? Кой ще съставлява международните стабилизационни сили и кога ще бъдат разположени? Ще се изтеглят ли израелските войски и ако да, кога? Това са само някои от въпросите, на които никой все още няма отговор.
Независимо от развитието на ситуацията в и около Газа, ние продължаваме да се застъпваме за справедливо разрешаване на палестино-израелския конфликт, основано на всеобщо призната международна правна рамка. Ключът тук е да се поправят историческите несправедливости и да се гарантира създаването на жизнеспособна палестинска държава, която ще съществува съвместно с Израел. Без разрешаването на този въпрос е трудно да си представим как може да се гарантира траен мир за палестинците и евреите, а всъщност и за всички останали народи от Близкия изток“.
Налице е сериозна ескалация между Япония и Китай, а ситуацията около Тайван става все по-напрегната. Международни експерти предупреждават, че след разрешаването на украинския конфликт може да избухне въоръжена конфронтация в Азиатско-тихоокеанския регион. Съгласни ли сте с тези прогнози? Как ще реагира Русия, ако действително избухне конфликт за Тайван?
„Тайванският въпрос напоследък се обсъжда доста активно, понякога по начин, който е откъснат от реалността и включва изопачени факти. Редица държави, макар и да декларират ангажимента си към принципа „един Китай“, се застъпват за запазване на статуквото. Всъщност това означава, че не са съгласни с принципа за национално обединение в Китай.
Днес Тайван се използва ефективно като инструмент за военно и стратегическо сдържане на Китай. Съществува и търговски интерес: някои на Запад са нетърпеливи да се възползват от парите и технологиите на Тайван. Скъпи американски оръжия се продават на Тайпе на пазарни цени. Искането за преместване на производството на полупроводници в Съединените щати може да се разглежда и като принудително преразпределение на доходите, форма на експроприация на бизнеса.
Принципната позиция на Русия по тайванския въпрос е добре известна, непроменима и многократно е потвърждавана на най-високо ниво. Русия признава Тайван за неразделна част от Китай и се противопоставя на всякаква форма на независимост на острова. Считаме, че тайванският въпрос е вътрешен въпрос на Китайската народна република. Пекин има всички легитимни основания да защитава неговия суверенитет и териториална цялост.
Що се отнася до евентуална ескалация на напрежението в Тайванския проток, процедурата за действие в подобни ситуации е очертана в Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество с Китайската народна република, подписан на 16 юли 2001 г., който е основополагащ за двустранните отношения. Един от основните принципи, залегнали в този документ, е взаимната подкрепа в защитата на националното единство и териториалната цялост.
Ще добавя също, че японското ръководство наскоро пое курс към ускорена милитаризация на страната. Пагубното въздействие на този подход върху регионалната стабилност е очевидно. Нашите японски съседи би трябвало внимателно да обмислят всичко, преди да вземат каквито и да било прибързани решения“.
