К осово и Сърбия нямат друга алтернатива, освен да постигнат окончателно споразумение за нормализиране на отношенията, заяви министър-председателят Албин Курти, като добави, че "е назрял моментът" това да стане по време на неговия мандат.
В интервю за "Блумбърг" той говори за спора със Сърбия и визията си за намиране на решение.
Спорът, породен от войната през 1998-1999 г. и обявяването на независимостта на Косово от Сърбия почти десетилетие по-късно, продължава да осуетява усилията за интегриране на двете балкански държави в Европейския съюз, като същевременно подхранва напрежението, което рискува да прерасне в нов конфликт.
Ескалация на напрежението в отношенията между Хърватия и Сърбия
Курти, който спечели половината от всички гласове на изборите в Косово миналата година, заяви, че е готов за споразумение, което да приближи двете нации към общата им мечта за членство в ЕС, за което настоява, че може да се случи само след като нормализират отношенията си.
"Трябва да постигнем споразумение - и времето за това е назряло по време на мандата на нашето правителство", каза той в интервю от офиса си в Прищина. "Аз виждам възможност. Тази есен ще разберем дали ще стигнем дотам. Тази есен е доста решаваща за това да видим дали трябва да сме оптимисти".
Коментарите на Курти показват потенциала за нов импулс, след като години наред преговорите с посредничеството на ЕС не успяха да доведат до пробив. Основните спорни точки са отказът на Сърбия да признае суверенитета на съседката си и исканията ѝ Косово да предостави автономия на около 100 000 етнически сърби, които живеят там.
САЩ: Диалогът Белград-Прищина е приоритет
Макар че Курти не разкри подробности за това какво може да включва окончателното споразумение, двете страни ще трябва да решат въпроси, вариращи от двустранните отношения до справянето с минали разногласия, свързани с жертвите на войната, разселените лица и претенциите за военни репарации.
Курти заяви, че вижда потенциал за сключване на споразумение при администрациите, ръководени от президента на САЩ Джо Байдън, председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и сръбския президент Александър Вучич. Но той каза, че най-голямото му притеснение е, че Вучич все още не се е дистанцирал достатъчно от миналото си, когато е бил министър на информацията на покойния диктатор Слободан Милошевич през 90-те години на миналия век.
Вучич също така не иска да прекъсне близките си връзки с руския президент Владимир Путин, който е съюзник в усилията на Белград да предотврати международното признаване на Косово. Въпреки силния натиск от страна на западните държави, администрацията на Вучич отказа да се присъедини към санкциите на ЕС и САЩ срещу Русия заради инвазията ѝ в Украйна.
Борел: Косово и Сърбия не постигнаха споразумение
"Това е наистина обезпокоително", каза Курти.
Напрежението между Сърбия и Косово се изостри миналия месец, след като Курти обяви бъдещо преиздаване на документи за сърбите, живеещи в Косово, от Прищина, а не лични карти и регистрационни табели за автомобили, издадени от Белград. След като местните сърби блокираха пътища в знак на протест и под натиска на международните посредници, Прищина отложи решението си с един месец до 1 септември.
В интервюто за "Блумбърг" Курти заяви, че няма да отлага решението отново, като добави, че очаква 1 септември да бъде "тих, обикновен ден". Ако ситуацията все пак прерасне в насилие, полицията и 3800-членните мироопазващи сили на НАТО КФОР ще го прекратят, каза той.
От средата на август Косово се бори и с прекъсване на електрозахранването. Страната е зависима от все по-скъпата вносна електроенергия, което създава трудности за бюджета за едно от най-бедните населения в Европа. Това може да наложи финансова помощ от ЕС и САЩ, ако цените на електроенергията продължат да растат, каза Курти.
"Можем да се сблъскаме с прекъсване на електрозахранването", каза той.
