Н обеловата награда за литература, която ще бъде обявена днес, може да отиде при политически автор, критик на Кремъл, казват експерти.
Всички предположения от последните няколко седмици ще получат своя отговор около 14:00 българско време, когато Шведската академия в Стокхолм разкрие своя избор.
Руската авторка и откровен критик на Кремъл Людмила Улицка, която живее в самоналожено изгнание в Германия, е често споменавана в тазгодишните спекулации.
Нейните епични романи, често фокусирани върху личните отношения, са сравнявани с тези на Лев Толстой и Джон Стайнбек.
Тя остро критикува руския президент Владимир Путин за неговата „безсмислена“ война в Украйна, като прогнозира, че тя ще бъде „катастрофална“ за Русия.
Лиза Ирениус, културен редактор в шведския ежедневник "Svenska Dagbladet", каза, че "би било смел избор да защитим руската култура във време, когато Москва е критикувана заради Украйна."
Но също така би изпратило послание, че "литературата е свободна от политиката", добави тя.
Сайтовете за залагания бяха изненадващо точни в прогнозирането на лауреата през последните години, като днес имената на норвежкия драматург Йон Фос и китайския писател на авангардна фантастика и литературен критик Джан Сюе също са сред спряганите за приза.
Но Бьорн Виман, редактор в шведския вестник "Dagens Nyheter", каза пред АФП, че неговият фаворит е политически автор, чието име фигурира в общественото пространство от години: Салман Рушди.
Роденият в Индия британски автор оцеля след намушкване на сцената миналата година, след като се криеше години наред заради иранска фетва, призоваваща за смъртта му заради книгата му от 1988 г. „Сатанинските стихове“.
„Време е той да спечели и ако го направи, шапки долу пред Академията“ за защитата на свободата на изразяване, която Рушди олицетворява, каза Уиман.
Френската авторка Ани Ерно спечели наградата през 2022 г.
Нейните повече от 20 книги, много от които са използвани като училищни текстове във Франция от десетилетия, предлагат на читателите фин и проницателен прозорец към социалния живот на съвременна Франция.
„Когато Ерно с голяма смелост и клинична острота разкрива агонията на опита на класа, описвайки срам, унижение, ревност или невъзможност да разбереш кой си, тя е постигнала нещо възхитително и трайно“, казаха от академията, обяснявайки причината за награждаването Ерно.
