П о време на предизборната си кампания президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че ще „уреди“ войната между Русия и Украйна в рамките на 24 часа. Но макар по-късно да изпълни много от предизборните си обещания – от затягане на контрола върху незаконната миграция до драстично съкращаване на федералната администрация – бързото уреждане на войната остана неосъществено, пише Politico.
(Във видеото: Ивайло Иванов: Тръмп капитулира пред Путин, след 2 месеца ще се откаже от преговорите)
Сега, след като и преработената цел на Тръмп за постигане на мир в рамките на 100 дни остана в миналото, администрацията му е принудена да се примири с неразрешимостта на конфликта.
Намеквайки за разочарованието на правителството, държавният секретар Марко Рубио заяви: „Ако не е възможно да сложим край на войната в Украйна, трябва да продължим напред.“ Но именно от тази позиция „или сделка, или нищо“ администрацията на Тръмп трябва да се откаже, а не от самото си обещание за мир.
Постигането на мир при приемливи условия и утвърждаването на Тръмп като миротворец все още са възможни. Но за да стане това, той трябва да насочи желанието си за мир към единствената стратегия, която има шанс да успее: отслабване на руския президент Владимир Путин и водене на преговори от позиция на сила.
Кремъл няма да прекрати война, която вярва, че печели – той трябва да бъде принуден.
OPINION: Trump could still be remembered as a lasting peacemaker.https://t.co/T36uhuzjQg
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) May 20, 2025
Изглежда, че Тръмп осъзнава това: „Остава ми усещането, че може би Путин изобщо не иска да спре войната, а просто ме увърта и трябва да се подходи различно към него – чрез „банкови“ или „вторични санкции“?“ – написа той в Truth Social миналия месец.
И въпреки периодичните си разногласия с Киев – най-известният пример е напрегнатата размяна на реплики между Тръмп, вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс и украинския президент Володимир Зеленски в Белия дом през март – става все по-ясно, че именно Москва е пречката пред мира. Постоянното неспазване на договорените примирия и забавянето на американските мирни предложения от страна на Русия не оставят съмнение кой носи вината – дори в очите на Тръмп.
Следователно, за да бъде постигнат мир, лидерът на САЩ трябва да укроти Кремъл.
Вашингтон разполага с множество възможности за това. Затягането на санкциите срещу Русия би ограничило способността на Путин да продължи ефективно войната.
Тръмп и Путин говориха над два часа
Руската армия в значителна степен разчита на високи бонуси при записване и компенсации за загинали, за да набира и попълва редиците си. Затова ограничаването на възможността на Москва да финансира армията си – например чрез пресичане на дейността на сенчестия флот от нелегални танкери, използвани за транспортиране на суров петрол – би принудило руското ръководство да взима трудни решения. В такъв случай Кремъл ще трябва или да се откаже от плана си за разширяване на армията до 1,5 милиона души, или да започне по-активен набор сред по-богатите слоеве на руското общество – социална група, която е по-близка до центровете на властта и съответно по-опасна за стабилността на режима.
САЩ също така могат да заимстват от европейския опит и да подпомогнат разширяването на вътрешния капацитет на Украйна за производство на оръжия и технологии, жизненоважни за отблъскване на руските нападения. Това би намалило притесненията на Пентагона относно изчерпване на американските военни запаси. Освен това би гарантирало, че американската индустрия няма да изостане от европейските компании, които вече ускорено изграждат производствени мощности в Украйна и трупат ноу-хау в области като проектиране и изработка на дронове. За целта не е необходима мащабна инвестиция, а по-скоро политически сигнал, който да даде увереност на американската индустрия да се включи активно.
Сделката за 100 дни може и да е мъртва, но последствията от това как САЩ ще реагират на нейния провал ще отекват в трансатлантическата общност още десетилетия.
Преговорите в Истанбул ясно показаха, че Путин няма никакъв интерес към трайно уреждане на конфликта в Украйна. Напротив, всички признаци сочат, че Кремъл прави всичко възможно, за да поддържа своята военна машина на бойните полета на Украйна, като същевременно се готви за евентуална бъдеща война с НАТО. Колкото повече Русия постигне в Украйна, толкова по-вероятен става този сценарий.
Тръмп може да гледа на тази война като на наследство от своя предшественик. Но изходът ѝ – било в положителна, било в отрицателна посока – неминуемо ще бъде свързан с неговото управление. И ако той е готов да приеме суровата реалност за руското ръководство и да принуди Кремъл към отстъпки, историята все още може да го запомни като миротворец.
Не пропускайте още от Vesti.bg:
Ново президентско унижение в Овалния кабинет
Звезда от OnlyFans влезе в болница след секс маратон с 583 мъже
Земетресение от 6 по Рихтер край о. Крит, издадоха предупреждение за цунами
