П реди четвърт век Пекин става свидетел на рядко събитие: наказателен съд признава обвиняем за невинен. Тогава над 90% от китайските наказателни процеси завършваха с присъди. Този път обвиняемият — предполагаем въоръжен крадец — излезе на свобода. Липсата на твърди доказателства и отказът му да отговаря на полицейски въпроси се оказват решаващи. Така беше и с пледоарията на неговия защитник, че е по-добре да оправдаеш виновен човек, отколкото да рискуваш „ужаса“ да арестуваш невинен, пише The Economist.
Уви, това изслушване през октомври 1998 г. не създаде прецедент. Симулативният процес беше инсцениран от британското правителство, което изпрати съдия с перука и адвокати и построи реплика на Кралския съд в хотел в Пекин. Домакин беше Чери Бут, адвокат, чийто съпруг Тони Блеър беше на премиерско посещение в Китай. Китайски юристи бяха съдебни заседатели, посочва изданието.
В онези бурни дни еднопартийната държава, макар и едва ли либерална, приветства дебата. За да изградят китайска версия на капитализма и да привлекат чуждестранни инвеститори, лидерите на комунистическата партия от 80-те и 90-те години обещаха да създадат икономика, „управлявана от закона“. Китайски учени преведоха западни учебници по всичко - от конституционното право до корпоративните фалити, регулирането на монополите и паричната политика. Университетите и държавните изследователски институти бяха пълни с гостуващи западни учени и експерти. Млади китайски студенти и служители заминаваха да учат в Америка и Великобритания, пише The Economist.
Си Дзинпин, върховният лидер на Китай, призова учените да създадат „независима китайска система от знания“, съчетаваща традиционните ценности на Китай с марксистките учения и съвременната партийна догма.
Учените призовават за избягване на предполагаемия капан на ангажиране със западняци, които си позволяват да съдят Китай въз основа на чужди норми. Отсега нататък се заявява, че Китай трябва да се защитава с собствени теории и мерки за успех. Учени по икономика, история, право и политически науки – много от които обучени на Запад – се справят с предизвикателството.
На пръв поглед аргументите за това как да се изучава и разбира икономиката на Китай звучат технически. Яо Янг, икономист по развитие в Пекинския университет, твърди, че „повечето икономически изследвания в Китай са безполезни“, тъй като академиците избират теми, които се харесват на чуждестранните икономически списания, но не отговарят на условията в Китай. Независимо дали темата е дълг на местното правителство, индустриална политика, иновации или демография, професор Яо, който е защитил докторската си степен в Университета на Уисконсин-Медисън, казва, че изследователите, които прилагат „стандартни“ (т.е. западни) макроикономически модели към Китай, „не разбирам функционирането на Китай”. Много чужденци твърдят, че застаряването и свиването на работната сила в Китай ще обрече икономиката на страната. Всъщност, казва той, китайски експерти смятат, че това ще бъде компенсирано от автоматизацията и изкуствения интелект.
The nationalism of ideas https://t.co/HNUuLVMlMK from @TheEconomist
— eigerjoch (@eigerjoch) July 28, 2024
“Meanwhile, China’s criminal conviction rate has hit 99.95%. Foreigners with opinions about that are welcome to keep quiet.”
Професор Яо обвинява учени, които искат да докажат, че китайската „система е корумпирана“. Той не е антизападен агитатор, но вярва, че твърде много западни учени чакат напразно икономиката на Китай да се срине заради политическата ѝ система. За разлика от това, той казва, че развиващите се страни знаят, че имат какво да научат от „богатия опит“ на Китай за държавно ръководство в икономиката.
В сферата на правосъдието отдавна са отминали дните, когато китайските прокурори търсеха западни колеги, за да обсъдят чуждестранните понятия за справедлив процес, или учените обсъждаха как националните конституции могат да се използват за проверка или балансиране на държавната власт. През 2018 г. Си категорично заяви, че Китай никога не трябва да възприема „конституционализъм“, съдебна независимост или други “опасни западни идеи”.
През 90-те някои хора в Китай „се прекланяха“ пред върховенството на закона на Запад, казва Тиан Фейлонг, професор по право в китайския университет “Минзу” и влиятелен защитник на налагането на строги, „патриотични“ системи на управление. Но с времето, твърди той, китайските учени осъзнават, че западните концепции за върховенството на закона не могат да „обяснят ефективно“ защо управлението на комунистическата партия е легитимно. Западните либерални теории също не биха могли да обяснят защо партията трябва да ръководи пазара, докато икономиката на Китай расте. Днес нарастващият натиск от страна на Америка само засилва необходимостта от правна система, която отразява „цивилизацията, историята и политическите традиции“ на Китай.
Китай отвърна на „клеветите и атаките“ на НАТО
"Вече няма нужда да слушате западните критици"
Запитан дали днешен Китай все още държи на някакви правни принципи, които Западът нарича универсални, професор Тиан отговаря с „да“, с голяма уговорка. Според него Китай поставя мирното развитие и колективния интерес, обществения ред, социалната хармония и националната сигурност над индивидуалните права. Сега Китай е готов да сподели тази мъдрост. Професор Тиан гордо твърди, че правителства от целия глобален юг изпращат делегации, за да проучат „достойното и ефективно“ управление на Китай под „силна управляваща партия“. Той се надява един ден Западът да се научи да уважава китайския начин на живот.
Междувременно процентът на осъдителните присъди в Китай достигна 99,95%, пише още The Economist.
* Във видеото: НАТО определи Китай като „решаващ поддръжник” на войната срещу Украйна
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
