П редседателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен прие днес новия български премиер Кирил Петков и делегация на българското правителство, в която участваха вицепремиерът Асен Василев и министърът на външните работи Теодора Генчовска.
Премиерът изрази готовност за ускоряване на ваксинирането у нас, както и за изслушване на гледната точка на хората, които не искат да се ваксинират. По неговите думи в този разговор трябва да се включат специалисти, но не само вирусолози, а и кардиолози и ендокринолози.
"Знам защо хората не се ваксинират - защото не вярват на институциите и затова събират собствена информация. Трябва да сложим нашите специалисти на преден план и те да дадат най-добрата информация за взимане на собствено решение", посочи премиерът пред български журналисти в Брюксел след срещата с председателя на ЕК.
Той уточни, че не се обмисля задължителна ваксинация у нас, но и че не е нормално хората да черпят информация от сайтове, зад които не стои научната мисъл. "Трябва да видим какво да направим с фалшивите новини", посочи Петков.
"Възлагат големи надежди на нас да свършим много бързо работата във връзка с плана за възстановяване и развитие", каза още Кирил Петков.
По неговите думи намеренията на българското правителство за борба с корупцията са надминали очакванията на ЕК.
"Планът (за икономическо възстановяване) е 10% от БВП на България, но ние трябва да направим нулева толерантността към корупцията за целите 100%", посочи премиерът. Според него Фон дер Лайен е харесала твърдата позиция на правителството по този въпрос. "Трябва много бързо да покажем реални успехи", добави премиерът.
По повод нуждата от промени в плана за възстановяване на нашата страна той посочи, че правителството иска да обмисли по най-добрия начин въпросите около енергийната система. Петков поясни, че мораториумът върху енергийните цени у нас дава възможност правителството да направи пълен анализ.
"Не знам дали при цените на газа това е най-доброто ниво, какво се случва с азерския газ, защо не е част от калкулацията в цените на парното. Тези неща трябва да ги разберем, преди да вдигаме цената на тока за крайните потребители. Най-лесно е било винаги домакинствата да плащат за всички проблеми", посочи премиерът.
"Не е добре в деня, когато се заклехме, точно в този ден изведнъж да бъде моментът за вдигане на цените, коментира той. Това ми изглежда като политическо движение, което не е конструктивно за българските домакинства", заяви премиерът. Той изрази надежда, ако има нужда от увеличение на цените, да бъде по-незначително.
"Със сигурност хората ще имат ток, въпросът е да бъде на най-добрата цена", заяви Петков. Той добави, че не очаква да има режим на тока в страната.
По въпроса за преговорите с Република Северна Македония (РСМ) той изрази надежда за скорошна среща с новоизбрания премиер в Скопие и създаване на общи работни групи за постигане на конкретни резултати. По неговите думи тези групи може да заседават всеки месец и да отчитат напредък.
"Когато казах шест месеца, казвам го за процеса, който искам да организирам за тези пет работни групи и, ако може, всеки месец да имаме някакъв позитивен резултат, да не е просто срещи", поясни премиерът.
Според него е нужно да се направят ясни разчети за изграждане на инфраструктура, да се осигури по-добър достъп на бизнеса от двете страни на общата граница. По неговите думи Балканите са пазар, голям колкото Франция, и е добре разговорът да се насочи към това, какво всички можем да спечелим. "Трябва да обърнем реториката за позитивите, а не само негативите", обобщи Петков.
Преди това премиерът Кирил Петков и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обсъдиха в централата на алианса в Брюксел въпроси, свързани с общата работа в областта на отбраната, предаде БТА.
България ще има много конструктивна роля в НАТО и в ЕС,
заяви на пресконференция след срещата премиерът Петков. Той съобщи, че е поканил Столтенберг на посещение в нашата страна. Премиерът отбеляза, че двамата са обсъдили кризата в Украйна, добросъседските отношения, инвестициите в инфраструктура.
Позицията на България по въпроса с Украйна съвпада изцяло с виждането на ЕС и на НАТО,
посочи премиерът. В отговор на въпрос той заяви, че ако нашата страна може да бъде полезна за успокояване на напрежението около Украйна, би се радвала да допринесе в търсенето на дипломатически изход. "Искрено вярвам, че най-добрият път напред е в дипломатическия и мирния подход за решаване на конфликтите", заяви премиерът.
По неговите думи стабилността на Балканите и добросъседските отношения са голям приоритет за България. Всички имат полза от мир в Черноморския регион, посочи премиерът. Той предложи да се обмисли изграждане на втори мост над Дунав при Русе като инвестиция в инфраструктура, полезна за граждански и военни цели.
Столтенберг поздрави Петков с избирането му за премиер и благодари за приноса на нашата страна в работата на алианса.
"Това, че първото Ви работно посещение в чужбина е тук, показва силната връзка на България с НАТО", посочи той.
Генералният секретар изрази задоволство от решението на нашата страна да купи нови изтребители, да придобие патрулни кораби и бронетранспортьори. Той приветства стремежа на България към добросъседски отношения. "България допринася за стабилността на Западните Балкани с участието в мироопазващата мисия в Косово", добави Столтенберг.
Той отбеляза, че НАТО трябва да бъде в състояние да защити всеки съюзник, както и че не се наблюдава пряка заплаха срещу някоя от страните в алианса. Съюзниците са готови за смислен диалог с Москва и отправяме отново покана за заседание на Съвета НАТО-Русия, добави генералният секретар.
Първо работно посещение в чужбина на Кирил Петков
Това е позицията на Радев за Крим
