О ткакто опитът на Русия да превземе Киев и да установи марионетно правителство се провали в първите дни на войната, поражението на Кремъл в Украйна става все по-вероятно.
Това, което прави впечатление след почти една година бойни действия, е почти пълното отсъствие на всякаква дискусия сред политици, политолози, анализатори и журналисти за последиците от поражението за Русия. Това е опасно, като се има предвид потенциалът от колапс и разпадане на Руската федерация, пише Александър Й. Мотил във „Форин Полиси”, предава БГНЕС.
ОССЕ: Има смисъл Русия да остане член на организацията
Всъщност комбинацията от неуспешна война в чужбина и неустойчива система по напрежение в Русия увеличава с всеки изминал ден вероятността от колапс. Независимо дали ще бъде добре или зле за Запада, това е резултат, за който политиците трябва да се подготвят.
Съществуват различни сценарии за това какво може да се случи в Русия, след поражение в Украйна. Най-вероятно е руският президент Владимир Путин да напусне поста си, което ще бъде последвано от жестока борба за власт между крайнодесните националисти, искащи да продължат военните действия и да разрушат съществуващата политическа йерархия, авторитарните консерватори, имащи интерес от системата и възраждащото се полудемократично движение, ангажирано с прекратяването на войната и реформирането на Русия.
Не знаем кой ще победи, но можем уверено да прогнозираме, че борбата за власт ще отслаби режима и ще отклони вниманието на Русия от това, което е останало от военните ѝ усилия. На свой ред отслабеният режим, в съчетание с неработещата икономика, ще предизвика недоволните руснаци да излязат на улицата, може би дори с оръжие и ще насърчи някои от неруските политически единици, влизащи в състава на Руската федерация, да изберат по-широко самоуправление - водещи кандидати са Татарстан, Башкортостан, Чечня, Дагестан и Саха (Якутия).
Ако Руската федерация преживее тези сътресения, тя вероятно ще се превърне в слаба държава-клиент на Китай. Ако не го направи, картата на Евразия може да изглежда по съвсем различен начин.
Русия и Беларус засилват съвместните си военни учения
Предвид огромната територия на Русия, дългата история на размирните региони и големия брой неруски етноси - всичко това в резултат на вековни имперски завоевания - един сценарий, който заслужава много повече внимание, е разпадането на централизирания контрол и на федерацията.
Съществува богата история на разпадане на империи в резултат на войни, революции, сривове в системата, икономически кризи и други епохални събития. Империята на Наполеон се разпада след катастрофалния му поход към Москва и последвалото поражение в битката при Лайпциг. През 1918 г. Османската, Австро-Унгарската, Германската и Руската империя колабират в резултат на военни поражения.
Ако днешна Русия тръгне по стъпките на тези страни към колапс, това няма да е свързано с волята на руския елит или със западната политика. В действие са по-големи структурни сили. Русия на Путин страда от множество взаимно подсилващи се проблеми, които доведоха до създаването на държава, която е много по-неустойчива, отколкото би могло да се предположи от поведението на руския президент.
Военното, моралното и икономическото поражение във войната в Украйна, както и нестабилността и неефективността на хиперцентрализираната политическа система на Путин; разпадането на култа към личността му, остаряването му, лошото управление на руската петролна икономика; неограничената корупция, която прониква във всички нива на обществото, и огромните етнически и регионални разделения заплашват последната империя в света.
Въпреки че днес малцина искат разпадането на Русия, не е трудно да си представим сценарий, при който нарастващата политическа, икономическа и социална нестабилност в даден момент ще принуди съставните части на Руската федерация да потърсят сигурност в независимостта.
При днешните условия изглежда е необходим само един стимул, който да тласне системата към колапс и поражение в Украйна може да е точно този стимул.
Британското разузнаване: Руската армия се подготвя за украински контраофанзиви в две...
Разбира се, искрите са непредсказуеми и Русия може да преодолее настоящата криза и да оцелее в сегашния си вид, независимо дали под ръководството на Путин или на негов наследник. Но дори и да го направи, тя ще бъде силно отслабена като държава и всички структурни проблеми ще останат. Путин може би дори знае това. В новогодишното си обръщение за 2023 г. той се позова на потенциалната заплаха от войната за независимостта на Русия - нещо, което не е казвал досега.
Но ако искрата все пак се появи, дали вероятният руски колапс ще бъде дестабилизиращ и насилствен, може би включващ гражданска война? Историкът Марлене Ларуел, директор на Института за европейски, руски и евразийски изследвания към университета „Джордж Вашингтон”, смята , че сривът ще предизвика няколко граждански войни, тъй като „новите държавици ще се борят помежду си за граници и икономически активи”. Междувременно московският елит „ще реагира с насилие на всеки сепаратизъм”.
Защо обаче Западът е толкова колеблив по отношение на ясната украинска победа?
Бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър предупреди, че „разпадането на Русия или унищожаването на способността ѝ за стратегическа политика може да превърне територията ѝ, обхващаща 11 часови зони, в оспорван вакуум”. Руските групировки биха могли да се обърнат една срещу друга и да използват насилие, докато външните сили също може да се намесят.
„Всички тези опасности биха се утежнили от наличието на хиляди ядрени оръжия”, посочва Кисинджър. Според него най-добрият начин на действие би бил да се избегне превръщането на Русия в загубила войната, като вместо това бъде включена в „мирен процес”.
Прогнозите на Ларуел и Кисинджър са най-лошия сценарий, който трябва да се приема с голяма доза скептицизъм. Историята ни показва, че макар крахът на империите често да е хаотичен, резултатът не винаги е лош за техните съседи или за останалия свят. Крахът на Наполеон поставя началото на ера на относителен мир в Европа. При разпадането на Австро-Унгария първоначално се водят боеве, включително между поляци и украинци, но след няколко години условията се стабилизират. Дори разпадането на Съветския съюз беше забележително мирно - най-вероятно защото новите независими бивши съветски републики и новите суверенни европейски сателитни държави имаха признати граници, функциониращи администрации и собствени елити, готови да изградят държави.
Разбира се има и примери за обратното като крахът на Османската империя, който води до кървави боеве между турци и гърци и геноцида над арменците, още по-кръвопролитно е разпадането на Руската империя, а разпадането на Германската империя през 1918 г. вероятно директно предизвика Втората световна война.
Кой от тези варианти може да се случи, ако Руската федерация се разпадне? Никой - включително Ларуел и Кисинджър, не знае със сигурност.
Песимистите ще посочат вероятността една нова Русия да води войни с всички отделили се държави. Оптимистите ще контрират, че руските сили ще бъдат деградирали след поражението си в Украйна и няма да са в състояние да воюват на няколко фронта.
Изводът е, че независимо дали сте оптимист или песимист - можем само да наблюдаваме развоя на драмата на вероятния руски колапс. Нито западните политики, нито самият Путин могат да направят много, за да го спрат. Това е така, защото Русия вече е обхваната от дълбоко вкоренени институционални кризи, които са много изострени от човека, който направи Русия уязвима и нестабилна - нейният президент Владимир Путин.
Това не означава, че Западът трябва да гледа безучастно деградацията на Русия.
Мрачните сценарии на Ларуел и Кисинджър трябва да послужат на политиците, които да се надяват на най-доброто, но да очакват най-лошото.
Те не трябва повтарят грешките от миналото, като например опитите да помогнат на очевидно умиращия Съветски съюз да оцелее и да дават приоритет на нуждите на Русия пред тези на нейните съседи. Страните по границата на Русия - от балтийските държави до Централна Азия, ако успеят да запазят стабилността си и да образуват санитарен кордон, ще имат ключово значение за овладяването на каквато и да е нестабилност в Русия.
Те ще бъдат и от ключово значение за подпомагане на новите независими държави - наследници на Руската федерация да се стабилизират. Погледнато в тази светлина, продължаващата силна подкрепа на Запада за Украйна - и евентуално за освобождаване на Беларус и ключови държави като Казахстан, е най-добрата гаранция, че вторичните трусове ще бъдат сведени до минимум, ако дойде краят на империята на Путин.
