О мбудсманът Велислава Делчева предлага да отпадне текст от законопроекта за промени в Закона за здравето, който предвижда автоматизирана система да определя кои решения на ТЕЛК и НЕЛК са рискови и да задейства тяхното преразглеждане. Според обществения защитник софтуерната оценка не трябва да води до отнемане на права, спиране на плащания или отмяна на експертни решения без индивидуална проверка от компетентен медицински орган.
Вместо спорната разпоредба Делчева предлага създаването на нова законова уредба, която да регламентира използването на автоматизираната система, да гарантира човешки контрол и да защитава правата на хората с увреждания.
Предложенията са изложени в становище по общия законопроект № 52-653-15-16, който предстои да бъде разгледан на второ четене.
- Омбудсманът предупреждава за риск от дискриминация
Велислава Делчева обръща внимание, че предложената нова алинея 9 на чл. 108а не определя критериите, по които ще се установява висок риск, видовете данни, които ще се обработват, и реда, по който гражданите ще могат да оспорват резултатите от автоматизираната оценка.
Според предвидения механизъм при установен висок риск, свързан с действия на ТЕЛК, случаят ще бъде разглеждан от НЕЛК. Когато съмненията за риск са свързани с действия на НЕЛК, проверката ще се извършва от лица, оправомощени от министъра на здравеопазването.
Омбудсманът предупреждава, че така може да се създаде паралелна извънсъдебна процедура, която не е съобразена с действащия ред за контрол и обжалване на експертните решения.
Особено сериозен е рискът от дискриминация на хората с редки заболявания, тежки или множествени увреждания. Ако системата използва изкуствен интелект за откриване на отклонения, тя може да определя необичайните медицински случаи като подозрителни единствено заради тяхната специфика. Така хората с най-сложни здравословни състояния могат да бъдат подлагани непропорционално често на проверки.
Затова Делчева предлага автоматизираната система да работи само по предварително определени, ясни и проверими правила и статистически методи, одобрени от човек. Според предложението не трябва да се използват самообучаващи се алгоритми и системи с изкуствен интелект.
Оценката следва да се отнася до експертните решения и медицинската документация, а не до личните характеристики или поведението на гражданите. Видът на заболяването и адресът на лицето не бива сами по себе си да бъдат критерии за определяне на риск.
- Какво ще се случва с вече издадените решения на ТЕЛК
В становището се поставя и въпросът за защитата на вече постановените експертни решения.
Действащото законодателство позволява органите на медицинската експертиза по своя инициатива да отменят, изменят или преразглеждат неправилни решения само в тримесечен срок от постановяването им.
Според омбудсмана новият текст не дава яснота дали сигнал от автоматизираната система ще може да задейства проверки и след изтичането на този срок.
Делчева настоява установеният от системата риск да има единствено сигнална функция. Всяка последваща проверка трябва да се извършва от компетентен орган на медицинската експертиза и в сроковете, предвидени в закона.
Гражданите трябва да бъдат уведомявани за започналата проверка, да имат възможност да представят обяснения и доказателства и да получават мотивирано решение, което подлежи на обжалване.
Омбудсманът припомня, че действащото законодателство вече предвижда риск-ориентиран контрол. НЕЛК извършва периодичен анализ на решенията на ТЕЛК и проверява на случаен принцип не по-малко от 3% от необжалваните решения.
Според Делчева новата технология трябва да подпомага съществуващия контрол, а не да създава отделен механизъм за преразглеждане на експертните решения.
- Нова законова уредба и независим одит на системата
Вместо предложената алинея 9 на чл. 108а от Закона за здравето омбудсманът предлага създаването на самостоятелен чл. 108б.
Той трябва да регламентира целите и обхвата на системата, допустимите източници на данни, критериите за оценка, човешкия контрол и правата на засегнатите граждани.
Предвиждат се още ограничения на достъпа до информацията, регистриране на всеки достъп до системата, ежегоден публичен доклад за нейното прилагане и независим одит.
Делчева настоява преди въвеждането на системата да бъдат извършени задължителни оценки на въздействието върху основните права и защитата на личните данни.
Методиката за работа трябва да бъде разработена след консултации с организациите на хората с увреждания и да бъде утвърдена след получаване на становища от Комисията за защита на личните данни, омбудсмана, Националния осигурителен институт и Националния съвет за хората с увреждания.
Омбудсманът предлага парламентарната Комисия по здравеопазването да поиска становище от Комисията за защита на личните данни преди второто гласуване на законопроекта.
Според Делчева предвиденият двумесечен срок не е достатъчен за приемането на необходимите правила, разработването и изпитването на системата и извършването на оценките на въздействието. Затова тя предлага новият чл. 108б да влезе в сила едва след утвърждаването на методиката и извършването на необходимите оценки.
Предложената редакция не засяга алинеи 7 и 8 на чл. 108а, които вече са приети на първо гласуване.
Добави ни в предпочитани източници в Google
