М инистерството на отбраната на Русия заяви, че руските въоръжени сили са нанесли удари по два товарни кораба и танкер североизточно и източно от украинския черноморски пристанищен град Одеса. Това съобщиха "Ройтерс" и ТАСС.
Колко близо са Русия и Украйна до мирно споразумение?
Според руското военно ведомство плавателните съдове са превозвали въоръжение и гориво-смазочни материали за украинската армия. Министерството допълни, че руските сили са атакували и обекти от украинската енергийна инфраструктура, които осигуряват работата на предприятия от военнопромишления комплекс на страната, както и плавателни съдове с военни товари.
Съобщението идва в момент, когато руски и украински представители се събират в Абу Даби, Обединените арабски емирства, за двудневни преговори с посредничеството на САЩ. Разговорите, които започват днес, са първите от февруари насам. Миналата седмица американският президент Доналд Тръмп изрази надежда, че може да бъде постигнато широко мирно споразумение за прекратяване на войната, навлязла в петата си година, предаде Ройтерс.
Ключови преговори за Украйна в Абу Даби: Путин и Зеленски с коренно различни условия
- Европа настоява за участие в дипломатическия процес
Франция, Германия и Европейската комисия ще изпратят свои представители в ОАЕ, но Русия даде ясно да се разбере, че не желае европейски представители да участват в преговорите.
Вместо това украинската делегация ще проведе отделна среща с тях, за да информира европейските си съюзници за развитието на разговорите. Според представители на Киев преговорите трябва да започнат в 10:30 ч. местно време (8:30 ч. българско време).
„Правим всичко, за да гарантираме, че Европа е участник в дипломатическия процес“, заяви вчера ръководителят на украинската делегация Рустем Умеров.
Руската делегация отново ще бъде оглавена от Владимир Медински, сътрудник на Кремъл и главен преговарящ. В състава ѝ за първи път ще участват и заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков, както и генерал-лейтенант Юрий Жигарловски от Генералния щаб на руската армия.
След лична среща с пратеника на руския президент Владимир Путин в Белия дом миналата седмица Тръмп прогнозира, че скоро може да бъде постигнато мирно споразумение.
Американският президент неведнъж е заявявал, че прекратяването на най-смъртоносния конфликт в Европа след Втората световна война е близо. До момента обаче не е постигнато споразумение, отбелязва Ройтерс.
През последните седмици преговорите бяха възобновени след месеци, в които вниманието на Вашингтон беше насочено към войната в Иран.
САЩ, Русия и Украйна започват ключови преговори за мир в Абу Даби
- Териториалният въпрос остава основна пречка
Публично няма признаци, че руският президент Владимир Путин е готов да се откаже от настояването си Украйна да предаде целия източен регион Донбас като условие за сключване на мирно споразумение.
Украинският президент Володимир Зеленски от своя страна категорично отказва да предаде територии, „за защитата на които са умирали украински войници“.
Настъплението на руските сили по фронтовата линия се е забавило значително и тази година е достигнало почти пълен застой, посочва Ройтерс.
В навечерието на преговорите Зеленски заяви, че позицията на Украйна се засилва заради неотдавнашните успехи на бойното поле. Сред тях той посочи връщането на част от територията в Донецка област, която е част от богатия на въглища регион Донбас.
„Украинските войски в момента наистина укрепват преговорната позиция на Украйна“, каза Зеленски във вечерното си видеообръщение снощи.
Той заяви, че Русия понася „рекордни загуби“ – твърдение, което Москва оспорва, и призова Вашингтон да убеди Кремъл да прекрати войната.
Американските преговарящи смятат, че Зеленски и Путин може да са склонни на компромис по основния спорен въпрос – териториите, като всяка от страните направи отстъпки. Това е заявил американски представител пред Ройтерс.
Според обсъждано предложение Украйна би получила мирен договор, гаранции за сигурност и пътна карта за членство в Европейския съюз.
Високопоставен украински представител обаче категорично отрече правителството в Киев да обмисля подобни отстъпки. По думите му териториалният въпрос може да бъде обсъждан единствено на равнище държавни лидери и само в контекста на подходящи гаранции за сигурността на Украйна.
- Спорът за сигурността на Европа
Обявеното от Тръмп миналия месец спиране на ударите срещу енергийната инфраструктура не продължи дълго. През последните седмици Украйна засили атаките си срещу руски петролни рафинерии, а Москва продължи ударите по украински електроснабдителни съоръжения и градове.
Миналата седмица Тръмп заяви, че неговите пратеници са обсъдили по-широко споразумение за сигурност, което може да обхване цяла Европа, без да даде допълнителни подробности.
„Това ще бъде голямо споразумение и ще надхвърли Украйна“, каза американският президент.
Изявлението му предизвика негативни реакции сред някои европейски представители. Те заявиха, че всякакви преговори за европейската сигурност изискват пряко участие на съответните правителства и че Русия не трябва да участва в определянето на европейската политика в тази област.
Преди началото на пълномащабната си инвазия в Украйна през 2022 г. Москва поиска изтегляне на силите на НАТО от държавите, присъединили се към алианса след 1997 г. Това искане беше отхвърлено от НАТО.
Миналата седмица американските пратеници, сред които и зетят на Тръмп Джаред Къшнър, разговаряха в Брюксел с представители на НАТО, ЕС и водещи европейски държави. В центъра на разговорите са били гаранциите за сигурност.
Очаква се външните министри на страните от Г-7 също да обсъдят Украйна днес на срещата си в Париж. В нея ще участва и украинският външен министър Андрий Сибига.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви преди отпътуването си за Франция в неделя, че има напредък в обсъжданията за това как би могла да изглежда архитектурата на европейската сигурност след края на конфликта.
Зеленски изрази надежда, че победата на Демократическата партия на междинните избори в САЩ миналата седмица може да доведе до засилване на подкрепата за Украйна във Вашингтон.
Откакто Тръмп встъпи в длъжност за втория си президентски мандат през януари миналата година, САЩ намалиха пряката помощ за Киев. Междувременно Европа се превърна в основен чуждестранен донор за украинския бюджет и за военните поръчки на страната.