Р уският газов гигант "Газпром" спря доставките на синьо гориво за България и Полша, събуждайки отново опасенията на Европа, че доставките може изцяло да секнат предвид сблъсъка между Русия и Запада заради искането на Москва да ѝ се плаща в рубли.
Полша и България имат дългосрочни договори с "Газпром", които изтичат в края на годината, и обвиняват газовия гигант, че ги нарушава.
Следва преглед на възможностите, с които Европа разполага, в случай че Русия спре доставките и за други страни:
КОЛКО ЗАВИСИМА Е ЕВРОПА ОТ РУСКИЯ ГАЗ
Около 40 процента от газовите доставки за Европа идват от Русия, най-вече по изградените за преноса на синьо гориво тръбопроводи. Доставките за миналата година възлизат на около 155 милиарда куб. м, като 52 млрд. от тях са доставени транзитно през Украйна или по разположени наблизо маршрути.
Алтернативните трасета включват газопровода" Ямал-Европа", който пресича Беларус и Полша и стига до Германия, и "Северен поток 1", който минава под Балтийско море и отново стига до Германия.
В последните години повечето европейски страни намалиха зависимостта си от руския газ. През 2021 г. транзитният коридор през Украйна се използваше основно за пренос към Словакия, а оттам - за Австрия и Италия.
България и Полша обявиха, че в края на годината няма да подновят договорите си с "Газпром" и търсят алтернативни доставки.
ЕС каза, че иска тази година да намали вноса на руски газ с две трети и да прекрати зависимостта си от него "доста преди 2030 г.".
ОТКЪДЕ ДРУГАДЕ МОЖЕ ЕВРОПА ДА СИ НАБАВИ ГАЗ
Някои страни разполагат с алтернативни варианти. Европейската газопреносна мрежа е свързана, така че доставките могат да бъдат споделяни, но предлагането на международния газов пазар още отпреди украинската криза беше свито.
Германия, най-големият европейски потребител на газ, който заради войната в Украйна спря процедурата за одобрението на газопровода от Русия "Северен поток 2", може да внася газ по тръбопроводи от Великобритания, Дания, Норвегия и Нидерландия.
Норвежката компания "Екуинор" (Equinor) обяви, че ще опита да увеличи добивите на газ от находищата си в Норвегия през предстоящия летен сезон в Европа - период, когато поддръжката обикновено понижава производството.
Южна Европа може да получи азербайджански газ по Трансадриатическия газопровод до Италия и по Трансанадолския (ТАНАП) през Турция.
САЩ ще опитат да доставят на Евросъюза тази година 15 млрд. куб. м втечнен газ, обявиха миналата седмица трансатлантическите партньори.
Американските заводи за втечнен газ работят на пълна мощност, а според анализатори всякакви допълнителни количества синьо гориво, които дойдат от САЩ, на практика ще бъдат пренасочени обеми, които преди това са били предназначени за износ другаде.
Европейските терминали за втечнен газ освен това разполагат с ограничена възможност да посрещнат допълнителни количества, въпреки че някои европейски страни казват, че обмислят начини за увеличаването на този капацитет.
Германия е сред страните, които искат да построят нови терминали за втечнен газ. Тя възнамерява през следващите две години бързо да изгради два такива.
На теория това може да осигури достатъчни количества синьо гориво за покриване на около една трета от вноса от Русия, но Берлин ще трябва първо да си ги набави, а това няма да е лесно на пазарите на втечнен газ, където предлагането и без това е свито.
Полша, която задоволява с внос от Русия около 50 на сто от газовото си потребление (или около 10 млрд. куб. м), обяви, че може да си осигури газ по две връзки с Германия.
Едната от тях е реверсивна от газопровода "Ямал". Сред другите възможности на Полша са връзка с Литва с годишен капацитет от 2,5 млрд. куб. м, която ще заработи на 1 май, и интерконектор с Чехия за до 1,5 млрд куб. м.
Още 5-6 млрд. куб. м биха могли да дойдат по връзка със Словакия, която предстои да заработи по-късно тази година.
Освен това полската газова компания ПГНиГ (PGNiG) може да внася до 6 млрд. куб. м през терминала за втечнен газ в Швиноуйшче на Балтийско море; тя добива и по над 3 млрд. куб. м годишно в самата Полша.
През октомври ще бъде открит газопровод, който ще позволи преноса на до 10 млрд. куб. м на година между нея и Норвегия.
България, където годишното потребление на газ е около 3 млрд. куб. м и 90 процента от вноса е от Русия, сключи споразумение да получи 1 млрд. куб. м азербайджански газ, но ще може да се възползва изцяло от този договор едва когато по-късно тази година заработи тръбопровод между нея и Гърция.
Добре осведомен гръцки източник заяви пред Ройтерс, че Атина може да помогне на София чрез обръщане на потока от газопровода "Турски поток", механизъм, използван и преди. Този тръбопровод пренася руски газ за Гърция през Черно море, Турция и България.
ИМА ЛИ И ДРУГИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА СПРАВЯНЕ С ВЪЗМОЖНА КРИЗА В ГАЗОВИТЕ ДОСТАВКИ
Няколко страни могат да запълнят всякакви липси в енергийните доставки с внос на електроенергия по интерконектори от съседите си или чрез увеличаване на производството на ток от ядрени, възобновяеми, хидроенергийни и въглищни мощности.
Европейската комисия обяви, че тази година с помощта на газ, включително втечнен, от страни като САЩ и Катар могат да бъдат заместени 60 млрд. куб. м руски доставки. До 2030 г. от полза може да бъде и увеличеното използване на биометан и водород.
Тази година чрез нови проекти за добив на вятърна и слънчева енергия могат да бъдат компенсирани 20 млрд. куб. м. Утрояването до 2030 г. на наличния капацитет чрез добавянето на нови мощности за още 480 гигавата вятърна енергия и 420 гигавата слънчева може да спести по 170 млрд. куб. м годишно.
Намаляването на термостатите с 1 градус може да спести по още 10 млрд. куб. м годишно, а замяната до 2030 г. на газовите котли с 30 милиона термопомпи може да спести 35 млрд. куб. м, добави комисията.
Наличната ядрена енергия в Белгия, Великобритания, Франция и Германия намалява, тъй като тези мощности не могат да произвеждат достатъчно, било поради остаряването им или поради извеждане от експлоатация.
Европа се опитва да се откаже от въглищата, за да постигне климатичните си цели, но от средата на миналата година заради повишаващите се цени на газа някои въглищни централи бяха включени отново.
По-рано този месец обаче ЕК обяви, че възнамерява да забрани от август вноса на руски въглища, което означава, че страните от ЕС ще трябва да търсят алтернативни доставки от Австралия, Колумбия, САЩ и други страни.
Германия заяви, че може да удължи живота на въглищните или атомните си електроцентрали, за да ограничи зависимостта си от руския газ.
Много европейски страни предвидиха мерки за управление на газовите доставки и дори за режим на тока, в случай че руските газови потоци спрат.
Германия вече задейства фазата за "ранно предупреждение" - първата от тристепенен извънреден план.
