К ъде сме ние в региона и света е въпрос, който често се задава, включително и по отношение на доходите. Обзорът на БТА за заплатите и пенсиите в съседните ни страни дава представа както за целите на сравнението, така и за общата възходяща, но бавна и неравномерна тенденция на доходите в Югоизточна Европа.
Гърция
Минималната работна заплата в Гърция в момента официално е 586 евро, но в действителност по данни на Евростат е 684 евро, защото работещите в Гърция продължават да получават 14 заплати годишно. Тази стойност обаче е далеч от предкризисното равнище от 751 евро и едно от исканията на националната обща стачка в Гърция в края на ноември беше връщането на минималната заплата отпреди финансовата криза. Още по-драматичен спад в годините на кризата отбеляза средната заплата в Гърция - от 1450 евро през 2010 г. до 1120 евро тази година.
В момента средната основна пенсия в Гърция е малко над 720 евро, а средната допълнителна пенсия - около 170 евро, макар че размерът на пенсиите варира значително между различните възрастови групи в зависимост от времето, когато са се пенсионирали. Пенсионната възраст в Гърция се определя по сложна формула в зависимост от възрастта и трудовия стаж, но право на пенсия се придобива най-късно на 67-годишна възраст.
Пенсиите предизвикаха вълнения в гръцкото обществено мнение в края на тази година, защото в рамките на ангажиментите, които пое за успешното приключване на спасителните програми, страната се задължи да намали размера на пенсиите от 1 януари 2019 г. Преразглеждането на този ангажимент се превърна в една от основните цели на гръцкия кабинет в хода на разговорите с международните институции през последните месеци и в крайна сметка правителството на Алексис Ципрас успя да убеди европейските си партньори, че запазването на размера на пенсиите не застрашава финансовите цели пред страната.
Турция
Същественият спад в стойността на турската лира оказа сериозно въздействие върху доходите. В началото на 2018 г. турците получаваха минимална нетна работна заплата в размер на 1404 турски лири, която през годината бе увеличена на 1603 турски лири. Преобразувано в евро обаче минималното възнаграждение не бележи ръст, а спад. Докато заплата от 1404 турски лири през януари т.г. се е равнявала на 377 евро, днес възнаграждение от 1603 лири е спаднало до около 263 евро. Още по-фрапиращо е сравнението с 2016 г., когато месечната брутна минимална заплата се е равнявала на 518 евро. Простата сметка показва, че днес трудещите се в Турция би трябвало да получават минимално възнаграждение от 3159 турски лири, за да се изравнят със заплатите си от преди две-три години, изчислени в европейска валута.
Размерът на минималната заплата за следващата година все още не е окончателно договорен. Работещите настояват минималната заплата да бъде увеличена до около 2400 турски лири (393 евро) нето, като се отчетат годишната инфлация и икономическият растеж, докато работодателите предлагат минимална нетна заплата от около 1860 турски лири (305 евро).
Турските пенсионери също очакват увеличения на пенсиите, които според предварителните разчети ще са от около 10-11%. Това означава, че пенсионерите, които сега получават най-ниските пенсии от 1021 турски лири (166 евро), вече ще взимат по 1130 турски лири (184 евро). Най-високите пенсии от около 4800 турски лири (782 евро) се очаква да се увеличат до над 5300 турски лири, т.е. 864 евро.
Румъния
След като отчете най-високия икономически растеж в рамките на Европейския съюз през 2017 г. (7%), Румъния започна 2018 г. с увеличение на минималната брутна работна заплата до 1900 леи (408 евро) спрямо 1450 леи (312 евро), колкото беше в края на миналата година. През ноември тази година лявото правителство на Социалдемократическата партия и Алианса на либералите и демократите обяви нова мярка: диференцирано увеличение на минималната заплата от началото на 2019 г. Така от следващата година гарантираната минимална месечна заплата ще бъде 2080 леи (447 евро) в общия случай и 2350 леи (505 евро) за служителите с висше образование и най-малко една година трудов стаж по специалността. Правителството обаче се отказа от обявения преди това по-амбициозен план да гарантира брутна минимална заплата от 2350 леи за всички, които имат трудов стаж от най-малко 15 години.
По данни от март 44,2% от работещите на безсрочен трудов договор в Румъния, тоест над 2 775 500 души, получават минимална работна залата според трудовия си договор.
Пенсиите в страната също отчетоха растеж тази година, като от 1 юли пенсионният пункт, въз основа на който се изчисляват пенсиите, бе увеличен до 1100 леи (236 евро) спрямо предишните 1000 леи (215 евро). От 1 октомври пък влезе в сила служебно преизчисление, което увеличи пенсиите на близо 100 000 души, основно бивши миньори, металурзи, железничари, строители и други, с около една трета. Средната пенсия в момента достига 1122 леи (241 евро) на месец и е една от най-ниските в рамките на ЕС, а правителството обяви планове за удвояването й до 2022 г.
Сърбия
Сръбският президент Александър Вучич се похвали през юли, че Сърбия е изпреварила България по заплати. "Днешната средна заплата е около 424 евро. Намаляваме разликата с други държави в региона не само пропорционално, а и абсолютно", каза той, но не поясни откъде са тези данни. В този период средната заплата в България бе с около 20 евро по-висока от тази в Сърбия, но вярното в неговото твърдение е, че заплатите в западната ни съседка нарастват двойно по-бързо в сравнение с тези у нас.
Средната заплата в Сърбия в момента е между 379 и 400 евро по официални данни, минималната заплата - 213 евро. Вучич обеща края на годината да има още едно увеличение на заплати и пенсии от около 10%
Правителството предложи на представителите на МВФ заплатите в държавния сектор да бъдат увеличени с осем до 10%, като увеличение на заплатите с 10% биха получили лекарите, полицаите, учителите, а останалите в държавния и обществен сектор биха получили увеличение с около осем на сто. МВФ предложи по-малко увеличение - от шест до седем на сто.
Според работодателите обаче такова увеличение е нереалистично. "Всички увеличения на заплатите трябва да бъдат равни на годишното увеличение на БВП и инфлацията. За тази година това е общо шест на сто и искането на профсъюзите за увеличение от 10 на сто не е реалистично", каза председателят на Съюза на работодателите на Сърбия Небойша Атанацкович.
От 1 януари 2019 г. в сила в Сърбия влизат нови класове на заплащане, предстои увеличение на заплатите в здравеопазването, просветата и администрацията. Министърът на образованието Младен Шарчевич обяви, че най-високи заплати ще имат учителите на село, които работят в най-тежки условия. Новите заплати в здравеопазването предвиждат най-високо увеличение на коефициентите за лекарите в психиатриите, главните сестри в здравните заведения и шофьорите в Бърза помощ. Фискалният съвет предложи президентът, премиерът и министрите да имат три пъти по-високи заплати, а ножицата между най-ниската и най-високата заплата в държавния сектор да бъде 1:12.
Македония
Средната заплата в Македония е около 380 евро, като бюджетът за догодина предвижда растежът на БВП да бъде 3,2% и да има увеличение на заплатите в здравеопазването, образованието и отбраната, както и в публичната администрация. Минималната заплата в страната е 196 евро и е сред най-ниските в региона.
През април лидерът на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски напомни за неизпълнените обещания на правителството на Зоран Заев към гражданите като това за заплати от 500 евро. През май премиерът Заев призова работодателите да увеличат заплатите и обеща държавата да осигури пряка финансова подкрепа в размер на 30% ръста на брутните заплати на някои категории работници. Той посочи, че условията за тази помощ изпълняват около 15 000 компании с 50 000 работници. "Целта е една - да растат заплатите и гражданите да имат повече пари", каза Заев, като покани работодателите да кандидатстват за държавните субсидии. Преди началото на учебната година македонското правителство взе решение за увеличаване на заплатите на учителите в основното и средното образование с пет процента от септември.
Хърватия
Хърватският премиер Андрей Пленкович обяви увеличение с 9% от следващата година на нетната минимална заплата от 2752 куни (371 евро) на 3000 куни (404 евро). Брутната заплата, която сега възлиза на 3440 куни (464 евро), ще бъде 3750 куни (505 евро). Премиерът изтъкна, че това е най-голямото еднократно увеличение на минималната заплата от 2008 г. насам. По време на мандата си коалиционното правителство, водено от Хърватската демократична общност, увеличи поетапно минималната заплата с 13,6 процента от 2016 г., а с новото увеличение нетната минимална заплата ще отчете растеж от 23,9 процента.
По данни на министерството на труда и пенсионната система около 37 000 души в Хърватия получават минимална заплата в момента.
Словения
През януари влезе в сила увеличение на брутната минимална работна заплата в Словения с 4,7 процента до 842,79 евро. Министърът на труда Аня Копач Мрак заяви, че увеличението отразява икономическия растеж на страната, който през 2017 г. беше 4,4%. Търговско-индустриалната камара обаче предупреди, че подобно увеличение би било "шок за системата", като отбеляза, че минималната заплата би трябвало да нарасне с не повече от 2,6%, колкото е бил растежът на средната заплата миналата година.
По данни на Търговско-индустриалната камара 33 000 служители в Словения получават минимална заплата.
Същевременно управляващата лява коалиция през ноември предложи проектозакон, предвиждащ увеличение на нетната минимална заплата от 638,42 евро, колкото е в момента, до 667 евро през 2019 г. и 700 евро през 2020 г.
Босна и Херцеговина
Средната месечна заплата в Босна и Херцеговина е 888 конвертируеми марки или 444 евро, а минималната - 208 евро. Двете съставни части на страната, силно зависима от международно финансиране, предизвикаха загриженост в Международния валутен фонд /МВФ/, тъй като преди общите избори през октомври парламентите им приеха поотделно закони за увеличение на доходите, нарушавайки споразумението с фонда.
Парламентът на Република Сръбска прие закон, с който заплатите се увеличават с до 12,5%, нарушавайки договорените с фонда условия. Другата съставна част на Босна - Мюсюлманско-хърватската федерация, също предизвика загриженост в МВФ, тъй като прие закон за увеличение на доходите на ветераните от войната през деветдесетте години, което също не е било договорено с МВФ.
Косово
Косово е сред страните с най-ниски заплати на Балканите, но директорите на големите държавни компании имат доходи, по-високи от тези на президента, премиера и председателя на парламента. Някои от тях взимат заплати от по няколко хиляди евро. Това накара премиера Рамуш Харадинай през декември миналата година да вземе решение да удвои собствената си заплата и заплатите на министрите. Решението бе дадено от опозицията за оценка от Конституционния съд, който постанови, че няма нищо спорно в решението. Така Харадинай си повиши заплатата от 1400 на 2950 евро и удвои заплатите на министрите, които досега бяха около 1200-1300 евро.
Социалният съвет на Косово прие предложението от догодина минималната заплата да бъде около 250 евро.
Черна гора
Средната нетна заплата в Черна гора през октомври е била 510 евро, а средната брутна заплата е възлизала на 766 евро. В шест общини заплатите са по-високи от средната за страната. Най-ниски са заплатите в Биело поле - 405 евро.
Минималната заплата в Черна гора е 193 евро и е най-ниската в региона. Профсъюзите се опитват да договорят в рамките на Социалния съюз увеличение на минималните заплати с до 50% от средната заплата в страната. Сега минималната заплата е 37% от средната заплата, докато в страните в региона тя е от 47 до 53% от средната.
Генералният секретар на Съюза на свободните синдикати Сърджа Кекович съобщи, че 193 евро месечно в Черна гора получават 9849 работещи. Той запита какво може да направи един получаващ 193 евро работник, когато потребителската кошница е 637 евро и в нея не е включен например наемът за жилище. Правителството се вслуша в аргументите на синдикатите и обяви, че от догодина минималната заплата ще бъде увеличена. Говори се за минимална заплата от 250 евро, но разчетите на финансовото министерство засега не потвърждават това.
Бизнесът: Не трябва държавата да определя минималната заплата
Колко взима българинът и колко средният европеец
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
