М инималната работна заплата да не се определя от държавата, а чрез договаряне между бизнеса и синдикатите. Това предлага Асоциацията на индустриалния капитал (АИК).
"Досегашния начин на определяне на заплатата е неадекватен, ненаучен и икономически вреден", заяви представителят на АИК доц. Тодор Пенчев в студиото на NOVA.
Неудобната истина за доходите в България
КНСБ: Доходите ни растат, но не живеем по-добре
Работодателите не желаят намаление или увеличение на заплатата, а тя да се определя на реална икономическа база, вместо по административен път, заяви Пенчев.
"Не да няма минимална заплата, а да има дълъг списък с минималните заплати по сектори", обобщи той предложението на бизнеса.
Синдикатите обаче не са съгласни с фундаменталната промяна в механизма.
Работата прилича на македонска сватба - идва младоженеца и къса главата на петела, за да се докаже. На това ми приличат действията на работодателите, заяви президента на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов. Според него бизнесът иска да стресне новия социален министър Бисер Петков.
"Около 1 милион българи получават минимална заплата. Това е защитен механизъм, който осигурява съществуването и възпроизводството на работната сила . МРЗ е единствения политически инструмент за влияние върху пазара на труда. Нивото на заплащане във всяка държава е политически определено", смята Манолов.
В края на управлението на служебното правителство беше предложен изисквания от ЕС нов механизъм за определяне на минималната работна заплата. Предложението предвиждаше годишно актуализиране на нивото й, определяно в диалог между държавата, синдикатите и работодателите.
Бизнеса се обяви против годишната актуализация, което спря обсъждането на механизма. То трябва да продължи при редвоното правителство.
Още през първата си седмица кабинетът "Борисов" 3 прие бюджетна рамка за следващите 3 години, която предвижда повишаване на минималната работна заплата до 510 лева през 2018 и 610 през 2020 година.
Идва ли краят на „модерното робство” в България
Между 30 и 90 млн. лева са неизплатените заплати всяка година
Манолов припомни, че допреди 2 години минималната заплата в Германия се е договаряла свободно между работодатели и синдикати, но тогава държавата е върнала финалната си дума за нивото на възнаграждението.
Пенчев поясни, че германските власти имат думата само за минималната почасова ставка, а колективните трудови договори имат първенство над законовото минимално възнаграждение.
КТ "Подкрепа" предложи заплати по сектори, на база на минималните осигурителни прагове, още преди 10 години, припомни Манолов.
В основата на определянето на заплащането трябва да е прага на бедността. Много хора живеят под него със сегашната минимална заплата, допълни синдикалистът.
