А мериканският президент Доналд Тръмп дълго време разчиташе на своя "инстинкт" в политиката и дипломацията. Но според анализ на бившия посланик на САЩ в НАТО Иво Даалдер именно този подход се е провалил в конфликта с Иран с последици, които вече се усещат глобално.
Даалдер, старши сътрудник в Harvard Belfer Center, посочва, че Тръмп избягва традиционния процес на вземане на решения, детайлен анализ, експертни оценки и координация между институциите. Вместо това той се доверява на собственото си усещане, което, по думите му, "понякога му казва повече от мозъка на когото и да било".
* Видеото е архивно!
Бизнес инстинкти на бойното поле: Стратегията на Тръмп във войната с Иран
- Война без резултат
Досега този подход често е давал бързи резултати, включително при операции в Иран и Венецуела, както и при усилия за прекратяване на конфликти. Но в случая с Иран ситуацията се развива различно.
След четири седмици бомбардировки не се наблюдава нито очакваната промяна в режима в Техеран, нито отстъпки от негова страна. Напротив, Иран отвръща с удари срещу държави от Персийския залив и затваря стратегическия Ормузки проток, което води до сериозни икономически последици в глобален мащаб.
Така Тръмп се изправя срещу противник, който не се подчинява на натиск, дори след мащабни военни действия, пише POLITICO.
EXCLUSIVE: Donald Trump’s messaging on what he wants from American allies in his war against Iran is so confusing that any effort to help in reopening the Strait of Hormuz remains deadlocked, according to four European government officials.
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) March 29, 2026
🔗 https://t.co/UzUZzDleRq pic.twitter.com/Bd1Zim5Hxy
- Предвидим сценарий
Според Даалдер този развой не е изненадващ. Предишните американски президенти, Джордж У. Буш, Барак Обама и Джо Байдън, също са се сблъсквали с иранския въпрос, но са предпочитали дипломацията пред военна ескалация.
Тръмп обаче не се е задълбочил в анализа, който е убедил предшествениците му да избягват военен сценарий, въпреки натиска от страна на Израел.
Днес той се оказва между две неблагоприятни опции: или да ескалира конфликта с изпращане на сухопътни войски, или да приеме споразумение, което вероятно е можел да постигне без война.
Рискува ли Тръмп като прибегна до сила срещу иранската ядрена програма?
- Дипломация без дипломати
Критиките са насочени не само към военната стратегия, но и към дипломатическия подход на Вашингтон.
Вместо да разчита на опитни дипломати, администрацията на Тръмп е поверила ключови преговори на близки до президента фигури като Джаред Къшнър и специалния пратеник Стив Уиткоф. Според Даалдер те нямат необходимия опит за сложни международни преговори.
Подходът им наподобява бизнес сделки, представяне на списък от точки (15 за Иран, 20 за Газа, 28 за Украйна) и опит да се принуди отсрещната страна да ги приеме. Проблемът е, че тези предложения често са неясни, лишени от контекст и игнорират историческите и стратегическите фактори.
EXCLUSIVE: Finland’s Alexander Stubb tells POLITICO he believes his friends can handle what he calls “tough love.”
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) March 29, 2026
So he is not hiding his bleak assessment of where his one-time golf partner Donald Trump’s presidency is taking the world.
🔗 https://t.co/MolIq9R4o6 pic.twitter.com/poY98jJkCJ
- Провали на няколко фронта
Подобен модел вече е показал слабости:
- В Украйна предложенията първо са отхвърлени от Киев, а после и от Москва;
- В Газа е постигнато примирие, но без устойчив мир;
- В Иран исканията на САЩ, включително пълна денуклеаризация, са определяни като максималистични и неприемливи.
Денуклеаризацията е процес на премахване, намаляване или ограничаване на ядрените оръжия и способности, целящ пълно премахване на ядрения арсенал на дадена държава или регион. Тя включва унищожаване на бойни глави, спиране на програми за обогатяване на уран и затваряне на ядрени съоръжения под международен контрол - бел.ред.
Ситуацията се усложнява и от факта, че именно Тръмп изтегли САЩ от ядреното споразумение от 2015 г., въпреки че Иран го спазваше. Това подкопава доверието в бъдещи договорености.
Според Даалдер настоящата криза е резултат от комбинация от прибързани решения и неефективна дипломация. Администрацията на Тръмп не е успяла да разбере мотивацията на Иран и да изгради работеща стратегия за преговори.
В крайна сметка, както отбелязва анализаторът, президентът е попаднал в ситуация, създадена от самия него, а последствията се усещат далеч извън Близкия изток.
