П резидентът на САЩ Доналд Тръмп сега прилага непредсказуемия стил, с който изгради бизнес империята и политическата си марка, към далеч по-сложната и чувствителна роля на военновременен лидер.
Поддръжниците му харесват, когато Тръмп „разбива“ неща, като републиканския естаблишмънт. Той има склонност да си оставя поле за маневриране, като избягва окончателни позиции. И макар често да не навлиза в детайли и исторически контекст, личността му излъчва увереност.
Неговият усет за решителни действия доведе до успех при дръзка американска операция, при която венецуелският диктатор Николас Мадуро беше изведен от комплекса си и откаран в затворническа килия в Ню Йорк през януари. Но в много от публичните си изявления относно войната с Иран той все още не демонстрира тежестта и яснотата на по-традиционен военновременен президент, пише Стивън Колинсън в анализ за Си Ен Ен (CNN).
Тръмп сега е изправен пред преплитащи се кризи в конфликта. Яростната съпротива на Техеран заплашва да създаде продължителен застой. Икономическият натиск се засилва, тъй като цените на петрола скачат след фактическото затваряне на Ормузкия проток от Иран. Вътрешнополитически Тръмп се сблъсква с бунт, подчертан във вторник от оставката на високопоставен служител по националната сигурност, ориентиран към движението MAGA.
Тръмп беше изненадан от интензитета на ответните удари на Техеран срещу американските съюзници в Персийския залив. Той също изглеждаше неподготвен за затварянето на протока – нещо, което много експерти очакваха. Опитът на президента да притисне съюзниците да изпратят кораби към Ормузкия проток стигна до задънена улица, когато те отказаха да се включат във война, за която не са били консултирани.
Тръмп вярва, че толерантността му към риск ще се отплати
Когато военновременните президенти не могат ясно да предоставят обосновка и стратегия за край на конфликта, те рискуват стратегическо отклонение и загуба на обществената подкрепа.
Все пак е твърде рано да се направи точна оценка на войната, при която американски и израелски удари изглежда са нанесли сериозни щети на способността на Иран да заплашва региона и Съединените щати чрез ядрената и балистичната си програма.
Никой все още не може да предвиди как ще се развие политическото бъдеще на страната след смъртта на толкова много висши представители на режима, включително дългогодишния фактически политически лидер Али Лариджани във вторник. Времето може да покаже, че част от инстинктите на Тръмп са били проницателни и че склонността му към риск е донесла резултати, които други президенти не са успели да постигнат.
Но за него ще бъде трудно да обяви победа, ако конфликтът завърши със затворен Ормузки проток, световна икономика, държана като заложник, и иранци, изправени пред още по-сурови репресии от пренастроен режим. Същото важи и ако Иран запази силно обогатен уран, който би могъл да използва в бъдеща ядрена програма.
Разрешаването на тези дилеми може да изисква по-рискови операции, вероятно включващи сухопътни войски, отколкото са предприемани досега. Подобни мисии биха се възползвали от внимателно президентско планиране, ясни цели и прецизно управление на последствията и обществените очаквания.
Оставка, която засяга сърцевината на движението MAGA
Оставката във вторник на Джо Кент, ориентирания към MAGA бивш директор на Националния център за борба с тероризма на САЩ, разтърси Вашингтон. Тя едновременно подсказа, че Тръмп губи контрол върху собствената си политическа коалиция и подчерта важен въпрос относно обосновката му за войната.
Кент, ветеран от специалните сили, загубил съпругата си при атака на ИДИЛ в Сирия, заяви в писмо до Тръмп, че е бил подведен от израелска кампания за дезинформация да вярва, че бърза победа над Иран е възможна. Той също така аргументира, че Ислямската република не е представлявала „непосредствена“ заплаха за националната сигурност на САЩ, в противоречие с уверенията на Тръмп и висши представители на администрацията.
„Можете да промените курса и да начертаете нов път за нашата нация, или да ни позволите да се плъзнем още по-надолу към упадък и хаос. Вие държите картите“, написа Кент.
Някои републикански законодатели заявиха, че възгледите, изразени от Кент в оставката му, са антисемитски, като конгресменът Дон Бейкън написа в социалните мрежи: „Добре, че си тръгна. Антисемитизмът е зло, което ненавиждам, и със сигурност не го искаме в нашето управление“. Сенатор Мич Макконъл изрази сходна позиция, като разкритикува „яростния антисемитизъм в неговото писмо за оставка“.
Кент има малко общо с видните демократи, които изразиха опозиция срещу войната. В миналото той е бил критикуван за връзки с крайнодесни фигури, включително бели националисти и симпатизант на нацизма. Но неговата оставка, на фона на ожесточени спорове около войната в движението MAGA и сред консервативни медийни фигури, показва, че ако президентът трябва да се страхува от политически бунт заради войната, той може да дойде отдясно. Това е потенциално важен фактор за президент, който традиционно се стреми да избягва разриви с базата си.
Оставката на Кент също така подчертава трайното въздействие на изказване на държавния секретар Марко Рубио този месец, че САЩ превантивно са влезли във войната, защото са смятали, че Израел е на път да атакува, а Иран ще отговори с удари срещу американски сили. Тръмп отрече да е бил притиснат да влезе във война и настоява, че е бил по-ентусиазиран от израелския премиер Бенямин Нетаняху.
Докато проучванията показват, че много републикански избиратели запазват вярата си в Тръмп, признаците на недоволство в базата са важни, тъй като войната вече е непопулярна сред мнозинството от избирателите. А много от предишните американски войни са били подкопани от обръщането на общественото мнение срещу тях.
По-неясни послания за войната
Във вторник Тръмп даде на критиците още основания да поставят под въпрос обосновката му за войната, нежеланието му да каже кога може да приключи тя и непоследователността в позициите му.
Дни след като призова съюзниците на САЩ да изпратят кораби, за да помогнат за отварянето на Ормузкия проток, той настоя, че никога не ги е искал. „Не оказах пълен натиск, защото мисля, че ако го бях направил, вероятно щяха да се включат, но ние не се нуждаем от помощ“, каза той.
Попитан дали се притеснява, че Иран може да се превърне във втори „Виетнам“, ако изпрати сухопътни войски, Тръмп отговори: „Не, не се страхувам… наистина не се страхувам от нищо“.
Друг репортер го попита дали има план за деня след края на военните действия. „Имаме много“, каза той, въпреки че никога не е уточнявал такива. „Ако си тръгнем сега, ще им отнеме 10 години да се възстановят. Но още не сме готови да си тръгнем, макар че ще го направим в близко бъдеще“, добави Тръмп.
Той е давал понякога противоречиви причини за воденето на войната. Президентът твърди, че Иран е представлявал непосредствена заплаха за САЩ, без да предоставя доказателства. Намекна, че целта му е смяна на режима, когато започна атаката, но впоследствие омаловажи възможността за народен бунт в Иран.
В понеделник Тръмп засили новите опасения, че самият той не е напълно убеден защо е започнал войната. Той отрече мотивът да е бил петролът, но добави следния неясен коментар: „Нямаме нужда от него, но го направихме. Почти може да се каже, че го направихме по навик, което не е добро нещо. Но го направихме, защото имаме добри съюзници там“.
Тръмп създаде допълнително объркване, като многократно твърдеше, че войната вече е спечелена, докато едновременно с това настоява, че е твърде рано американските войски да се върнат у дома. Той каза, че ще разбере кога е време „по вътрешно усещане“.
Доверието му в собствената почти мистична интуиция го е извеждало от безброй лични, бизнес и политически кризи. Но това представлява още един рисков избор в момент, когато предстоят важни и потенциално болезнени етапи във войната.
