И нфлацията в еврозоната се понижи до 8,5% през януари от 9,2% през декември, като добави доказателство, че ценовият натиск е достигнал връх, показват предварителните данни на Евростат в навечерието на следващото решение на Европейската централна банка за лихвения процент.
Това означава, че общата инфлация се е забавила за трети пореден месец, след като достигна връх от 10,6 процента през октомври и е спаднала по-бързо от обикновено очакваното.
Инфлацията в Европейския съюз отбеляза спад
През януари 2023 г. в сравнение с декември 2022 г. потребителските цени в еврозоната, измерени спрямо ХИПЦ, са намалели с 0,4 на сто.
От 1 януари 2023 г. към еврозоната се присъедини Хърватия, с което валутният съюз вече наброява 20 страни членки. След въвеждането на еврото на хърватския пазар се забеляза известно поскъпване на стоките и услугите, което доведе до недоволство сред потребителите срещу неоснователното вдигане на цените. Евростат отчита, че потребителските цени в Хърватия през януари са скочили с 12,5 на сто на годишна база, след като месец по-рано годишният ръст на цените бе 12,7 на сто. На месечна база се отчита ръст с 0,2 на сто, показват още предварителните данни.
През януари най-голям принос за годишната инфлация в еврозоната са имали секторите "енергетика" (+17,2 на сто), "храни, алкохол и тютюн" (+14,1 на сто), "неенергийни промишлени стоки" (+6,9 на сто) и услуги (+4,2 на сто).
Сред страните членки на еврозоната най-голям годишен ръст на потребителските цени през януари е регистрирала Латвия (21,6 на сто), следвана от Естония (+18,8 на сто) и Литва (+18,4 на сто). Противна на тях с най-ниска инфлация са били Люксембург и Испания (+5,8 на сто за всяка), Малта (+6,7 на сто) и Кипър (+6,8 на сто).
