А нализатори описват 2022 г. като „най-лошата година в историята на еврото”. Европейската валута обаче е в упадък през последните две десетилетия. Делът ѝ в световните официални резерви достигна 20,6% в края на 2021 г., което е спад от около 25% през 2003 г., посочва „Ройтерс”.
Еврото загуби 16% от стойността си спрямо долара през последната година и се търгува на най-ниското си ниво от декември 2002 г. В момента единната валута е с 20% по-евтина от средното от 1999 г. насам.
Европейският валутен съюз ще бъде под по-голям натиск, ако инфлационната криза доведе до продължителна икономическа рецесия. По време на периоди на нарастваща инфлация и свиващи се доходи на домакинствата разширяването на политическите разделения между страните членки може също да допринесе за възхода на популизма и да застраши стабилността на ЕС и еврозоната.
БНБ вдига основния лихвен процент за първи път от 2016 г.
За да предотврати колапса на еврото, органът, отговарящ за контролирането на инфлацията, Европейската централна банка, трябва да върне инфлационните очаквания под контрол, което изисква решително повишаване на лихвените проценти.
Това е горчив, но необходим хап за преглъщане, за да се избегнат по-нататъшни негативни последици за еврото.
Един от ключовите двигатели на обезценяването на единната валута спрямо долара през 2022 г. е разширяването на разликата в лихвените нива между Федералния резерв и ЕЦБ.
Еврото потъна до нов 20-годишен минимум
Федералният резерв в САЩ започна повишаване на лихвените проценти през март.
ЕЦБ обаче действаше по-бавно, като обяви първото си повишение на лихвените проценти едва през юли 2022 г.
Спадът на еврото спрямо долара обаче не се дължи единствено на разширяващите се разлики в лихвените проценти.
Конфликтът между Русия и Украйна има значително отрицателно въздействие за еврозоната, оказвайки тежест върху платежния баланс и доверието на домакинствата, бизнеса и чуждестранните инвеститори. Потребителското доверие в еврозоната сега е най-ниско за всички времена. Индикаторът за икономическо настроение ZEW е на най-ниското си ниво от кризата с държавния дълг през 2011 г. Търговският дефицит е най-висок за всички времена. Доверието на бизнеса (PMI) както за услугите, така и за производствената дейност намалява.
Инфлацията в еврозоната скочи до рекордните 10% през септември
Покачващите се цени на природния газ в Европа бяха друг основен фактор, който накара еврото да падне под паритета спрямо долара през лятото. По-конкретно, референтният показател за търговия на едро с газ (спот цената на холандския терминал TTF) в момента е осем пъти по-висок от цените на природния газ на вътрешния пазар в САЩ, което поставя европейските компании и потребители в неизгодно конкурентно положение в сравнение с тези в САЩ.
Предстоят ли проблеми?
Рекордно високата за еврозоната инфлация и мрачните перспективи за икономиката може все още да натежат върху представянето на еврото през следващите месеци. Нарастващият песимизъм вече доведе до значително обезценяване на единната валута и е трудно да се идентифицират катализатори, които биха могли да обърнат курса на еврото.
Въпреки че ЕЦБ започна по-късно своя цикъл на повишаване на лихвите, не е напълно ясно дали може да настигне и изпревари Фед. Това означава, че еврото може да продължи да се по-евтино от долара.
САЩ агресивно вдигнаха лихвите, доларът скочи
Възможността за по-нататъшна девалвация е реална – при сценарий, при който еврото падне доста под паритета, ако енергийните и инфлационните проблеми продължат през зимата.
Според скорошно проучване на Международния валутен фонд (МВФ), германската икономика, двигателят на еврозоната, може да претърпи спад на брутния вътрешен продукт с приблизително 1,5% през 2022 г., 2,7% през 2023 г. и 0,4% през 2024 г.
Това може да има ефекта на доминото върху останалите членки на еврозоната, които са неразривно свързани с икономиката на Германия.
ЕЦБ вдигна рекордно лихвите, Лагард: Поемам вината
С обявяването на Инструмент за защита на трансмисионния механизъм (TPI) през юли, ЕЦБ временно ограничи рисковете от нова криза на държавния дълг в еврозоната.
Нарастващите държавни дефицити в резултат на газовата криза обаче, заедно с резултата от парламентарните избори в Италия, са рискове, които биха могли да върнат на фокус разликите в риска между държавните облигации през следващите месеци.
Какво означава катастрофа в реални условия?
Ако разгледаме REER (реалният ефективен обменен курс) на еврото - мярка за стойността на единната валута спрямо кошница от чуждестранни валути след корекция с инфлацията - той вече е приблизително 7% под дългосрочната му средна стойност.
В исторически план еврото е претърпяло два значителни периода на истинска девалвация.
Първият се случва между ноември 2009 г. и юли 2012 г. в резултат от Голямата рецесия и дълговата криза в еврозоната. Реалният ефективен обменен курс на еврото пада с приблизително 17% тогава.
Вторият се случва между март 2014 г. и април 2015 г. Тогава Европейската централна банка обявява мащабна програма за количествени улеснения, докато Федералният резерв следва по-рестриктивна парична политика. В резултат REER на еврото пада с около 14%.
Като се има предвид, че вече сме в период на висока инфлация, по-нататъшното обезценяване на еврото сега може да доведе до инфлационна спирала с тежки икономически последици.
Какви са възможностите за реакция?
След финансовата криза от 2008 г. ЕЦБ имаше достатъчно възможности да намали лихвените проценти, тъй като еврозоната беше в дефлационен период.
Настоящата рецесия може да е различна, тъй като е вероятно ще бъде белязана от трайно висока инфлация заради газовата криза, което пречи на ЕЦБ да използва монетарни стимули за съживяване на икономиката.
По-нататъшното обезценяване на еврото не може лесно да бъде избегнато предвид макроикономическите перспективи, но ЕЦБ разполага с инструментите за смекчаване на падането.
За целта ЕЦБ трябва да приложи по-големи и по-бързи увеличения на лихвените проценти. Рисковете от ескалиране на очакванията за пазарната инфлация и неуспехът на еврото да намери дъно могат да имат по-вредни последици от рецесията.
С по-малко налични парични инструменти, бъдещото икономическо възстановяване ще трябва да премине през нова фаза на реформи и растеж на производителността, водени от амбициозния ангажимент на Фонда за възстановяване да насърчава зеления преход и цифровизацията на икономиката. Дори и тези планове да успеят, предстои дълъг и криволичещ път за еврозоната.
