П рез последните няколко години изкуственият интелект се превърна от нишова технология в икономическа сила. Компании като OpenAI, Nvidia, Microsoft, Google, Amazon и Oracle инвестират стотици милиарди долари в центрове за данни и големи езикови модели, обещавайки бъдеще, в което интелигентността ще бъде обществена услуга срещу заплащане, като електричеството или водата.
Зад бляскавата фасада на обещанията обаче се крие една дълбоко проблематична финансова реалност, която все по-често бива наричана „балонът на изкуствения интелект“.
В центъра на този балон стои OpenAI – компанията стояща зад ChatGPT, която въпреки огромния си технологичен напредък продължава да губи пари с темпове, каквито трудно могат да бъдат оправдани. Според изтекли финансови данни, потвърдени от Financial Times, OpenAI е генерирала около 13 милиарда долара приходи през 2025 г., но е отчела загуби от порядъка на 38 милиарда долара. Разходите ѝ възлизат на 34 милиарда долара, като 19 милиарда са отишли за научноизследователска и развойна дейност, а близо 6 милиарда – за маркетинг.
ИТ гигантите харчат за AI колкото страна от Г20
За сравнение, Nvidia, основният доставчик на графични процесори за ИИ и най-скъпата публична компания в света, е похарчила едва 18,5 милиарда долара за изследвания и 4,5 милиарда за маркетинг.
Тази ситуация не е просто любопитен факт. Тя разкрива фундаменталния проблем на целия сектор на ИИ: мащабните инвестиции в инфраструктура – центрове за данни, процесори, охлаждащи системи и енергийни мрежи – се правят с очакването, че приходите ще нараснат рязко. Но реалността е, че голяма част от тези инвестиции се финансират чрез затворени, кръгови схеми, при които парите циркулират между малка група фирми, без никакво участие на крайните потребители.
Nvidia инвестира в OpenAI – директно и чрез други дружества. OpenAI използва тези пари, за да купува чипове от Nvidia. После Nvidia отчита растящи приходи, акциите ѝ поскъпват и цикълът се повтаря.
Microsoft също инвестира в OpenAI. След това OpenAI плаща на Microsoft за облачни услуги. Така Microsoft отчита растящи приходи от поделението си за облачни услуги Azure.
Друг пример: CoreWeave, специализиран оператор на центрове за данни за ИИ, получи над 2 милиарда долара инвестиции от Nvidia, за да построи 5 гигавата капацитет. След това CoreWeave използва тези пари и още милиарди дълг, за да купи графични процесори от Nvidia. OpenAI от своя страна подписа сделка за 22,4 милиарда долара, за да използва центъра за данни на CoreWeave, като CoreWeave подслади споразумението, давайки на OpenAI 350 милиона долара под формата на собствен капитал. Резултатът? Nvidia финансира центъра за данни, OpenAI плаща на центъра, за да работи с моделите си с ИИ, и центърът връща парите обратно на Nvidia, плащайки за графични процесори. Бизнесът с центрове за данни понастоящем формира приблизително 92,5% от общите приходи на Nvidia, при минимален дял само преди няколко години.
OpenAI стана "твърде голяма, за да се срине"
Подобни схеми действат и с AMD, Broadcom, Amazon и Oracle. Това не е класическа пазарна икономика, а по-скоро финансов инженеринг, наподобяващ практиките от времето на Дотком балона, когато Cisco отпускаше заеми на интернет стартъпи, които след това купуваха оборудване от компанията. Когато балонът се спука, Cisco загуби близо 90% от стойността си.
По данни на Sequoia Capital, за да се оправдаят 500-те милиарда долара, които се инвестират в инфраструктура за ИИ, секторът трябва да генерира поне 600 милиарда долара годишни приходи, при под 100 милиарда в момента, част от които идват от кръговото финансиране. А според други анализи планираните годишни инвестиции приближават 700 млрд. долара.
OpenAI твърди, че месечните ѝ приходи са около 2 милиарда долара, но за да достигне целта си от 280 милиарда долара годишно до 2030 г., ще трябва да генерира над 23 милиарда месечно, което сега изглежда напълно невъзможно.
Това е повече от годишните приходи на AMD и почти колкото тези на Microsoft или Nvidia. На фона на спадащия пазарен дял на ChatGPT – от над 80% до под 50% заради растящата конкуренция от Google, Anthropic и хиляди модели с отворен код, тези цели изглеждат все по-нереалистични.
Разпадна ли се мега сделката между Nvidia и OpenAI
Проблемът се задълбочава от факта, че потребителските абонаменти не могат да покрият разходите. За разлика от традиционния софтуер, където обслужването на един потребител струва центове, всяка заявка за ИИ активира хиляди графични процесори и консумира огромни изчислителни и енергийни ресурси. При абонамент от 20 долара на месец активен потребител всъщност генерира загуба за доставчика на услугата.
Икономиката на ИИ не се мащабира линейно – тя изисква или драстично по-високи цени, или преминаване към напълно автономни агенти, които да заменят човешкия труд и да формират приходи от корпоративните бюджети за заплати. Само така секторът би могъл да достигне трилионите, необходими за изплащане на инфраструктурата, която изгражда.
Междувременно големите технологични компании продължават да харчат стотици милиарди за развитието на ИИ, като логиката им беше обобщена от Сундар Пичай, главния изпълнителен директор на Alphabet (Google), който заяви през 2024 г., че „рискът от недостатъчно инвестиране е драматично по-голям от риска от свръхинвестиране за нас, в този случай“.
Amazon, Alphabet, Meta, Microsoft и Oracle са основните играчи, като всеки от тях пренасочва огромна част от глобалните си бюджети към центрове за данни и усъвършенствани мрежи. Amazon води с прогнозирани 200 милиарда долара, следвана от Alphabet със 175–185 милиарда, Meta със 115–135 милиарда, Microsoft със 110–120 милиарда и Oracle с 50 милиарда. Тези компании изграждат това, което наричат „фабрики за ИИ“, като голяма част от разходите са за покупка на графични процесори от NVIDIA, чиято пазарна капитализация вече е 5,11 трилиона долара.
Докато големите технологични компании доминират в разходите, те не могат да строят физически достатъчно бързо. Частните инвестиционни фондове на „Уолстрийт“ и глобалните инфраструктурни фондове се намесват, за да запълнят празнината, инвестирайки стотици милиарди в изграждането на сградите на центровете за данни, които технологичните гиганти ще наемат.
Резултатите на Microsoft, Alphabet и Meta помрачени от растящите страхове от балон в AI
Blackstone е сред водещите играчи тук, следван от EQT, Brookfield и Macquarie, всеки от които е набрал над 20 милиарда долара през последната година за изграждане на енергийни мрежи и сградна инфраструктура на центрове за данни. Суверенните фондове, като саудитския Public Investment Fund и Abu Dhabi's Mubadala, също инвестират десетки милиарди в сектора.
За частните инвестиционни фондове приходите изглеждат гарантирани чрез споразумения за изкупуване, които законово задължават технологичните наематели да плащат за центровете за данни, независимо дали успешно монетизират моделите си с ИИ. Стойността на тези сделки обаче е обезпечена с бъдещата прогнозна стойност на новостроящата се инфраструктура.
Голяма част от активния капацитет на центровете за данни в САЩ, около 80–85%, все още поддържа традиционни натоварвания като уеб хостинг, стрийминг, обработка на кредитни карти и корпоративни бази данни. ИИ обаче изисква по-развита инфраструктура, с много повече процесори, памет и съответно енергийно потребление и охлаждане, като последното формира около 25% от разходите за новите центрове за данни.
Цялата тази система на корпоративно неограничено търсене, в което крайните потребители на практика не участват, води до рязко покачване на цените на процесорите, паметта, сървърите, системите за охлаждане, мрежите за данни и дори на сградите.
Очаква се голяма част от новостроящите се центрове за данни да бъдат завършени през 2028 г., тоест тогава ще трябва да започне незабавно и значително генериране на приходи. Така изниква въпросът: след като досега потребителите не са намерили причина да плащат стотици милиарди за ИИ, какво ще ги накара да променят мнението си?
AI е по-скъп от човешките служители (засега)
Освен това вече работещата инфраструктура бързо се амортизира и приблизително по същото време ще се наложи замяната ѝ. Ако технологичните гиганти бъдат принудени да похарчат още стотици милиарди за още нови процесори и сървъри, системата ще се срине.
Балонът на ИИ обаче не е просто икономически феномен. Той е и политически. OpenAI все по-често говори за „фонд за гражданско благосъстояние“, който да даде на всеки гражданин дял от растежа на новите технологии. Главният изпълнителен директор на компанията Сам Олтман вече предложи правителството на президента Доналд Тръмп в САЩ да придобие 5% дял в нея. Зад благовидната фасада обаче се крие възможността дружеството да бъде спасено при криза с парите на данъкоплатците. Това е класическа приватизация на печалбите и социализация на загубите – модел, който вече беше приложен за Intel.
Инфраструктурата се строи, но приходите се бавят. Инвеститорите вярват, но пазарът не е убеден. И ако до 2028 г. ИИ не успее да се превърне от чат интерфейс в напълно автономни агенти, които да заменят човешкия труд и да генерират трилиони, целият балон ще се спука, оставяйки след себе си бетон, силиций и нереализирани финансови обещания.
Другият риск е излизането на компаниите за ИИ на фондовата борса. Това вероятно ще генерира огромни приходи за всяка от тях, но също така ще ги направи уязвими за настроенията на пазара. Така един недостатъчно добър финансов отчет може да стартира кризата.
Балонът на ИИ не е просто следствие от прекалено оптимистични прогнози. Той е резултат от системни структурни проблеми в начина, по който секторът се финансира, регулира и управлява. Кръговото финансиране и дългосрочните договори за наем създават мрежа от зависимости. Ако търсенето на услуги с ИИ не нарасне достатъчно бързо, за да оправдае инвестициите, цялата система е в риск. И тъй като толкова много участници, от частни инвестиционни фондове до суверенни фондове и правителства, се включват, евентуалният срив може да има последици, далеч надхвърлящи технологичния сектор.
Добрата новина е, че банките засега стоят настрани и кризата няма да достигне размерите на Голямата рецесия от 2008 г.
И така, това ли ще е краят на ИИ? Дотком балонът от 2000 г. изтри близо 5 трилиона долара от пазарната капитализация на технологичните компании, но не сложи край на интернет. Случи се точно обратното – от привилегия за богатите, глобалната мрежа стана масова и обхвана света.
Балонът на ИИ се надува, но не понеже технологията не работи, а защото финансовите очаквания изпреварват значително реалната икономическа стойност. Инвестиционният цикъл сега е подобен на изграждането на влаковите линии през XIX век, довело до „Железопътната мания“ и финансовата паника в Британската империя през 1847 г., Дългата депресия от 1873 г. и кризата в САЩ от 1893 г. Електрификацията в началото на XX век - паниката от 1907 г., свързана с фалита на Westinghouse Electric и системния колапс на енергийните мегахолдинги през 1932 г. Дотком балонът и Интернет. Всички тези иновации за времето си водят до огромни финансови кризи, преди да се превърнат в нещо масово и обичайно, използвано от хората по цял свят.
Ето защо спукването на инвестиционния балон вероятно няма да е краят, а началото на глобалното развитие на технологиите с изкуствен интелект.
Добави ни в предпочитани източници в Google
