Н овият електронен регистър, който трябва да проследява движението и цените на основни храни от производителя по веригата на доставки, предизвика сериозни възражения от хранително-вкусовия бизнес.
Четиринадесет браншови организации предупреждават, че предвидените изисквания ще създадат значителна административна тежест и допълнителни разходи за производители, фермери, преработватели и търговци. Според тях част от тези разходи могат в крайна сметка да бъдат включени в цената на продукцията.
Извънредни мерки за храните: Големите вериги ще обявяват цените си всеки ден
Проектът все още е на етап обществено обсъждане. Регистърът е предвиден в Закона за защита на конкуренцията, а конкретните правила за работата му се уреждат с наредба на Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията.
Държавата иска да вижда пътя на храната и цената ѝ
Идеята на регистъра е държавата да може да проследява как дадена храна се движи по веригата на доставки, през кои участници преминава, в какви количества и как се изменят определени ценови показатели.
Според Министерството на икономиката това трябва да помогне за секторни анализи и за по-ранното откриване на нелоялни търговски практики, нарушения на конкуренцията и други рискове.
Информацията ще се обработва и съпоставя автоматизирано, като проектът допуска използването и на алгоритми и изкуствен интелект за откриване на необичайни движения и пазарни деформации.
Първоначално системата трябва да обхване 23 основни храни и продуктови групи, сред които мляко и млечни продукти, месо, яйца, хляб, олио, някои плодове и зеленчуци и други продукти.
Данни за всяка партида
Именно обемът на информацията е един от основните проблеми, които бизнесът посочва.
За отделните доставки ще трябва да се въвеждат данни за продукта, количеството, доставчика и получателя, произхода и движението на стоката, както и определена ценова информация. Проектът предвижда данните да съответстват на счетоводните, търговските, транспортните, митническите, складовите и останалите документи, които придружават продукта.
Браншовите организации възразяват и срещу изискването част от придружаващите документи да се предоставят електронно, тъй като според тях операторите и сега са длъжни да осигуряват проследимост и да съхраняват необходимата документация.
КЗК удря по цените на храните с 19 мерки
Сред предвидените срокове има и 72 часа за подаване на определена информация, а за част от данните се предвиждат още по-конкретни моменти за вписване. Бизнесът смята, че при предприятия с голям брой ежедневни доставки това ще създаде сериозна допълнителна работа.
Над 10 000 оператори още при първите 23 продукта
Според изчисленията на браншовите организации само при първоначалния списък от 23 продукта засегнатите оператори са над 10 000, като голяма част от тях са малки и средни предприятия и земеделски стопанства.
Като пример бизнесът посочва производителите на домати и сурово мляко. Според представените от организациите данни над 2000 производители на домати и над 2200 кравеферми биха попаднали сред операторите, които трябва да въвеждат информация за съответните доставки.
За малък производител това може да означава въвеждане на данни дори при сравнително малка експедиция.
От бизнеса твърдят, че при някои предприятия ще е необходимо да бъде отделен допълнителен служител именно за работата с регистъра. При предприятия с непрекъснат цикъл и десетки партиди дневно организациите дават пример, че може да се наложат няколко души, които да покриват подаването на данните.
Нови правила за млечните продукти: Как ще разбираме какво точно купуваме
Малките магазини няма да подават същия обем данни
Задълженията не са еднакви за всички участници по веригата.
Проектът предвижда търговците на дребно с годишен оборот над 50 млн. евро да предоставят информация за ценовите нива на определени храни. Малките магазини не попадат в този режим за подаване на ценовите данни, макар че доставките към тях могат да се виждат чрез информацията, подадена от предходните участници по веригата.
И точно тук е другото възражение на бранша. Според организациите така за част от продукцията ще се събира много подробна информация в началото и средата на веригата, без непременно да се проследи движението ѝ до крайната продажба.
Те дават пример и с продукти, които впоследствие се преработват. Доматите например могат да влязат в производство на консерви, лютеница, замразени продукти и други храни, което според бизнеса прави прякото сравняване по първоначалната партида трудно.
Информацията ще се пази поне 20 години
Друг спорен момент е срокът за съхраняване на данните.
Проектът предвижда информацията в регистъра да се пази най-малко 20 години. Браншовите организации определят този срок като прекалено дълъг и поставят въпроси и за защитата на търговската тайна.
Причината е, че в системата ще има чувствителна информация за количества, доставчици, получатели, логистични връзки и цени.
Бизнесът настоява достъпът до тези данни да бъде силно ограничен и да има ясни правила и санкции при неправомерното им използване.
Защо държавата и бизнесът виждат регистъра толкова различно
Аргументът на държавата е повече прозрачност. Колкото повече информация има за движението на даден продукт и цената му по различните етапи, толкова по-лесно могат да бъдат откривани необичайни разлики, нелоялни практики или нарушения на конкуренцията.
14 браншови организации скочиха срещу новите изисквания за превоз на храни
Браншът не оспорва необходимостта от контрол, а начина, по който е предложено да бъде направен. Според организациите държавата трябва първо да използва информацията, която вече съществува в други публични системи и регистри, вместо предприятията да подават повторно огромен обем данни.
Сред предложенията им е регистърът да бъде използван по-целенасочено - например за конкретни продукти или пазари, при които Комисията за защита на конкуренцията има основания да подозира нарушение и не може да получи необходимата информация по друг начин.
Засега твърдението, че новият регистър ще доведе до по-високи цени на храните, остава предупреждение на засегнатите браншови организации. Проектът още не действа и няма реални данни за ефекта му върху крайните цени. Самото Министерство на икономиката защитава системата с аргумента, че тя трябва да подобри прозрачността и контрола по веригата на доставки.
