Язидизъм: Кои са защитниците на 7000-годишната вяра

Л алиш е малко планинско село в Кюрдистан с население от едва 25 души. За язидите Лалиш е това, което за мюсюлманите е Мека.

На 125 км североизточно от Ербил се намира светилищният комплекс Лалиш с размерите на селце - най-святото място на язидизма, древна религия с около 700 000 последователи по света.

"Лалиш е толкова свещен за язидите, колкото Мека за мюсюлманите или Йерусалим за последователите на исляма, християнството и юдаизма", казва Лукман Махмуд, директорът на комплекса Лалиш.

Четирихилядният обект се състои от няколко светилища с характерни наклонени конусовидни кули. В една от тях се съдържа гробницата на шейх Ади ибн Мусафир, смятан за основател на вярата.

Точният произход на язидизма е предмет на спорове, но се смята, че той датира отпреди повече от 7000 години и с течение на времето включва елементи от други религии, включително зороастризъм, суфистки мистицизъм, християнство и юдаизъм.

Основните вярвания на язидизма са, че има един Бог, който е създал човечеството, докато всички останали живи същества са дело на седем ангела, водени от управляващия ангел-паун, наречен Малак Таус.

"Друг важен аспект на язидската вяра е убеждението за нашето единство с природния свят, което се корени в древното поклонение пред природата", обясни Махмуд.

"Черната змия на вратата на храма символизира нашето уважение към майката природа. Никога не бихме убили змия, дори и да е отровна.", пояснява той. 

Подобно на мюсюлманите, пътуващи до Мека, язидите са длъжни да направят поклонение в Лалиш поне веднъж в живота си. Тези, които живеят в Кюрдистан или Ирак, трябва да го посещават поне веднъж годишно. Поклонниците и посетителите трябва да влизат в комплекса със скромно облекло и да ходят боси от уважение към светостта на мястото, пише BBC.

След като влязат в Лалиш, популярна традиция на язидите е връзването на възли (girêk) - на копринени шалове, окачени по стълбове и дървета. Различните цветове изобразяват седемте ангела, а всеки възел представлява молитва. Язидите вярват, че като развържат възела на предишен поклонник, той ще изпълни всичките му желания.

В Лалиш живеят само 25 постоянни жители. Сред тях са: свещеник, монаси, монахиня и така наречените "слуги на къщата", които отговарят за почистването, поддръжката, грижите за околните гори.

Твърди се, че всеки язид трябва да притежава почва от Лалиш и да я носи със себе си като талисман. Почвата е и основна част от погребалните ритуали на язидите. Пръстта се смесва със свещена изворна вода. От сместа се правят малки кални топчета, които се поставят в устата, ушите и над очите на починалия, пише BBC. В ковчега се поставят и монети (древна вавилонска традиция), за да може починалият да има пари, които да похарчи в рая.

Маслините от горите на Лалиш се пресоват с боси крака в дървени бъчви, а маслото се съхранява в глинени съдове в една от пещерите на комплекса. Язидите се молят с лице към слънцето поне два пъти на ден, както при изгрев, така и при залез слънце. С настъпването на здрача 365 лампи със зехтин (по една за всеки ден от годината) се запалват около обекта. Те символизират светлината на слънцето и светлината на Бога. Светлината играе важна роля дори и при смъртта, тъй като язидите се погребват така, че да са обърнати към изгряващото слънце, пише още изданието.

Нестандартните вярвания на язидите са довели до дългогодишно преследване. "За първи път то започва по времето на Осман I, основателя на Османската империя", казва Еди Махмуд.

"Оттогава насам можем да преброим повече от 70 различни случая на геноцид, като последният е извършен от Саддам Хюсеин и членове на "Ислямска държава", посочва още Махмуд.

Украшенията за глава, наричани джамадани, които язидските мъже носят, някога са били чисто бели. Днес в Лалиш, украшенията са обагрени в червено. Те символизират кръвопролитията на язидите, обяснява Махмуд.

"Носенето на традиционно облекло не само изразява уважение към тези, които сме загубили, но е и друг начин да запазим културата си непокътната", добавя той.

Петък е свещеният ден на язидите, когато членовете на общността се събират в Лалиш, за да се молят. "Храната скрепява връзката между хората", казва Еди Махмуд.

Язидите не приемат покръстване, нито бракове с други вероизповедания, казва Махмуд. "Ако запазим язидизма чист, можем да запазим начина си на живот. Това пази душите ни спокойни и означава, че сме способни да издържим на всичко, което се изпречи на пътя ни", обяснява още той.