През 2025 г. сектор „Държавно управление“ е приключил с бюджетен дефицит от 4 664 млн. евро (9 122 млн. лева), или 4,0% от брутния вътрешен продукт (БВП). Това показват данните от нотификационните таблици за дълга и дефицита, публикувани от Националния статистически институт (НСИ).
Дългът на България към края на 2025 г. е 34 797 млн. евро (68 057 млн. лева), или 29,9% от БВП.
Дефицитът расте четвърта поредна година
Данните на НСИ показват ясна тенденция. През 2022 г. дефицитът на сектор „Държавно управление“ е бил 2 528 млн. евро, или 2,9% от БВП. През 2023 г. се свива до 1 884 млн. евро (2% от БВП). След това започва да расте – до 3 191 млн. евро (3% от БВП) през 2024 г. и до 4 664 млн. евро (4% от БВП) през 2025 г.
България е втора в ЕС по ръст на дълга, дължим близо 35 млрд. евро
Само за година дефицитът се е увеличил с 1 473 млн. евро, или с около 46%.
По правилата на Европейския съюз референтната стойност за дефицита е 3% от БВП. През 2024 г. България е била точно на тази граница, а през 2025 г. я надхвърля с един процентен пункт.
Централната власт носи почти целия дефицит
По-голямата част от минуса идва от подсектор „Централно управление“. Там дефицитът е 4 546 млн. евро (8 891 млн. лева), или 3,9% от БВП.
Подсектор „Местно управление“ е на дефицит от 114 млн. евро (223 млн. лева), а подсектор „Социалноосигурителни фондове“ – от 4 млн. евро (8 млн. лева).
Бюджетът остава на червено: Дефицитът е най-висок за юни от 16 години
Дългът скача с близо 10 млрд. евро
Още по-рязко е движението при дълга. В края на 2024 г. той е бил 24 977 млн. евро, или 23,8% от БВП. Година по-късно вече е 34 797 млн. евро, или 29,9% от БВП.
Това означава ръст с 9 820 млн. евро за една година. За сравнение, между 2022 и 2024 г. дългът е нараснал общо с около 5,6 млрд. евро – от 19 355 млн. евро (22,5% от БВП) до 24 977 млн. евро.
Цифрите може да се променят
НСИ изрично предупреждава, че данните за дефицита и дълга на сектор „Държавно управление“ и подсектор „Централно управление“ не са окончателно потвърдени.
Към датата на публикацията статистиката е поискала, но все още не е получила копие от одитния доклад на Сметната палата за извънредния одит на пътните инфраструктурни проекти в публичния сектор. Одитът беше възложен с решение на Народното събрание.
В зависимост от констатациите в доклада и след допълнителен анализ, проверка и валидиране от Евростат данните може да бъдат ревизирани.
Защо данните са важни
Информацията за дълга и дефицита се изготвя по хармонизирана методология на ЕС. Тя е част от процедурата при прекомерен дефицит, уредена с Регламент на Съвета № 479/2009.
Всяка държава членка подава на Евростат предварителни данни за дефицита и дълга до 31 март на следващата година и окончателни данни – до 30 септември.
