В ойната в Украйна, започнала преди една година, отне живота на хиляди хора, принуди милиони да напуснат домовете си, изравни цели градове със земята и засили опасенията, че конфронтацията може да прерасне в открит конфликт между Русия и НАТО, предава БТА.
Ето някои от основните събития в конфликта през изминалите 12 месеца.
2022 г.
ФЕВРУАРИ
На 24 февруари руският президент Владимир Путин обявява военно нахлуване в Украйна от север, изток и юг. Така наречената от него "специална военна операция" има за цел "демилитаризация" и "денацификация" на страната, за да защити етническите руснаци, да предотврати членството на Киев в НАТО и да го задържи в "сферата на влияние" на Русия. Украйна и Западът твърдят, че това е незаконен акт на агресия срещу страна с демократично избрано правителство и президент евреин, чиито роднини са били убити по време на Холокоста.
Руските войски бързо достигат покрайнините на Киев, но опитите им да превземат столицата и други градове в североизточната част на страната срещат твърда съпротива. Украинският президент Володимир Зеленски записва видеоклип пред президентството, за да покаже, че е жив, не е избягал и продължава да управлява.
МАРТ
На 2 март Русия установява контрол върху южния град Херсон. В първите дни на март руските сили превземат и останалата част от Херсонска област и окупират голяма част от съседната Запорожка област, включително Запорожката атомна електроцентрала, най-голямата в Европа.
Руската армия скоро остава блокирана в близост до Киев, а колоните от бойни машини по магистралите, водещи към украинската столица, стават лесна мишена за украинската артилерия и безпилотни самолети. На 16 март Русия нанася удар по театър в стратегическия пристанищен град Мариупол, където са се укрили цивилни, и убива стотици хора в едно от най-смъртоносните нападения във войната.
На 29 март Москва обявява изтеглянето на силите си от Киев и други райони, като заявява, че ще се съсредоточи върху източното индустриално "сърце" Донбас, където подкрепяните от Русия сепаратисти се сражават с украинските сили от 2014 г. насам след анексирането на полуостров Крим.
АПРИЛ
При изтеглянето на руските войски от Киевска област стотици тела на цивилни граждани са открити в масови гробове или захвърлени по улиците на град Буча, а по много от тях има следи от изтезания. Това кара световните лидери да заявят, че Русия трябва да бъде подведена под отговорност за евентуални военни престъпления.
На 9 април руски ракетен удар по железопътна гара в източния град Краматорск убива 52 цивилни и ранява над 100 души.
За пристанищния град на Азовско море Мариупол се водят интензивни сражения, а руските въздушни удари и артилерийски обстрел превръщат голяма част от града в руини.
На 13 април ракетният крайцер "Москва", флагманът на руския Черноморски флот, е улучен от украински ракети и на следващия ден потъва.
МАЙ
На 16 май украинските защитници на гигантския стоманодобивен завод "Азовстал", последната останала украинска крепост в Мариупол, се съгласяват да се предадат на руските сили след близо тримесечна обсада. Падането на Мариупол прекъсва достъпа на Украйна до крайбрежието на Азовско море и осигурява сухопътен коридор от руската граница до Крим.
След дълги години на неутралитет, на 18 май Финландия и Швеция подават своите кандидатури за присъединяване към НАТО. Това събитие е смятано от анализатори за сериозен удар по Москва и за един от най-големите поврати в геополитическо отношение след края на Студената война.
ЮНИ
Още западни оръжия са доставени в Украйна, включително изпратените от САЩ реактивни системи за залпов огън "ХАЙМАРС".
На 30 юни руските войски се изтеглят от завзетия в първите дни на инвазията Змийски остров, край черноморското пристанище Одеса.
ЮЛИ
На 22 юли Русия и Украйна, с посредничеството на Турция и Организацията на обединените нации, се споразумяват за подновяване на доставките на зърно, блокирано в украинските черноморски пристанища, с което се слага край на противопоставянето, застрашаващо световната продоволствена сигурност.
На 29 юли ракетен удар поразява затвор в контролирания от Русия източен град Оленовка, където са държани украински войници, пленени в Мариупол, и убива най-малко 53 души. Украйна и Русия си разменят обвинения за нападението.
АВГУСТ
На 9 август мощни експлозии избухват във военновъздушна база в Крим. Седмица по-късно още взривове поразяват електрическа подстанция и складове за боеприпаси там. Това е сигнал за уязвимостта на анексирания от Москва черноморски полуостров, използван от Русия като основен център за доставки по време на войната. По-късно висшият военен на Украйна признава, че нападенията в Крим са били извършени от силите на Киев.
На 20 август Даря Дугина, дъщеря на руския идеолог националист Александър Дугин, загива при експлозия на кола бомба край Москва, за която руските власти обвиняват Украйна.
СЕПТЕМВРИ
На 6 септември украинските сили започват изненадваща контраофанзива в североизточната част на Харковска област, като бързо принуждават Русия да се оттегли от обширни райони, контролирани от нея от месеци.
На 21 септември Путин разпорежда мобилизация на 300 000 резервисти - непопулярен ход, който подтиква стотици хиляди руснаци да избягат в съседни страни, за да избегнат вербуването. В същото време Русия набързо организира "референдуми" в украинските Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка област за това дали да станат част от Русия. Гласуването е широко отхвърлено и непризнато от Украйна и Запада.
На 30 септември Путин подписва документите за анексиране на четирите региона на церемония в Кремъл.
ОКТОМВРИ
На 8 октомври камион, натоварен с експлозиви, се взривява на моста, свързващ Крим с континенталната част на Русия, като Путин обвинява за това Украйна. Русия отговаря с ракетни удари по електроцентрали и друга ключова инфраструктура на Украйна.
След първата вълна от нападения на 10 октомври, атаките продължават редовно през следващите месеци, което води до прекъсвания на електрозахранването и режим на тока в цяла Украйна.
НОЕМВРИ
На 9 ноември Русия обявява изтегляне от град Херсон при украинска контраофанзива, изоставяйки единствения регионален център, който Москва е превзела, което според Запада е унизително отстъпление за Кремъл.
ДЕКЕМВРИ
На 5 декември руските военни заявяват, че Украйна е използвала безпилотни самолети, за да атакува две бази за бомбардировачи на територията на Русия. По-късно през месеца е нанесен още един удар, който подчертава готовността на Украйна да повиши залога и разкрива пропуски в руската отбрана.
На 21 декември Зеленски посещава САЩ при първото си пътуване в чужбина от началото на войната, среща се с президента Джо Байдън, за да осигури ракетни системи за противовъздушна отбрана "Пейтриът" и други оръжия и говори пред Конгреса.
2023 г.
ЯНУАРИ
На 1 януари, само няколко минути преди настъпването на Новата година, десетки току-що мобилизирани руски войници са убити от украински ракетен удар по град Макеевка. Министерството на отбраната на Русия съобщава, че са загинали 89 войници, докато украинските официални лица посочват стотици загинали.
След месеци на ожесточени сражения на 12 януари Русия обявява превземането на солодобивния град Соледар, въпреки че Киев признава това едва няколко дни по-късно. Москва също така засилва офанзивата си за превземане на украинския бастион Бахмут.
На 14 януари, когато Русия нанася поредната вълна от удари по енергийните съоръжения на Украйна, руска ракета удря жилищна сграда в град Днепър, при което загиват 45 души.
ФЕВРУАРИ
На 20 февруари президентът на САЩ Джо Байдън прави изненадващо посещение в Киев, където се среща с украинския президент в забележителна и дръзка проява на солидарност.
На заглавната снимка: Украински военни стрелят срещу руски позиции на фронтовата линия близо до Бахмут, 11 януари 2023 г.
