Н ад 250 демонстрации ще се проведат днес в цяла Франция, парализирайки обществения транспорт и затваряйки училищата. В знак на гняв заради предстоящите бюджетни съкращения, синдикатите от различни сектори настояват за повече разходи за обществени услуги, по-високи данъци за богатите и отмяна на широко оспорваната държавна пенсионна реформа, пише France24.
Бърз преглед на ситуацията:
- Големи синдикати в цяла Франция призоваха за национална стачка и масови протести срещу правителствения проектобюджет за 2026 г.
- Очаква се около 800 000 души да излязат на улицата.
- Предишното правителство, водено от премиера Франсоа Байру, предложи съкращения на бюджета в размер на приблизително 44 милиарда евро .
- Правителството на Байру загуби вот на недоверие на 8 септември , до голяма степен поради опозицията относно начина, по който трябва да се управлява бюджетът.
- Оттогава е назначен новият министър-председател Себастиан Льокорню , но мнозина смятат, че бюджетните предложения под негово ръководство до голяма степен следват същия път на строги икономии.
- Властите във Франция очакват стотици хиляди французи да излязат по улиците днес, за да участват в общонационална стачка срещу плановете на правителството за строги икономии, предаде ДПА.
Очакванията са между 700 000 и 800 000 души да участват в протеста.
Министърът на вътрешните работи Брюно Рьотайо очаква освен мирни демонстрации да има и опити за саботаж и блокади. Общо 80 000 служители на силите за сигурност са мобилизирани днес.
Стачката вероятно ще предизвика значителни смущения в някои сфери на обществения живот във Франция, посочва ДПА.
Очаква се мнозина учители да стачкуват, както и множество аптеки да бъдат затворени.
Очаква се и да бъдат отменени междуградски и регионални влакове, а в Париж да има значителни проблеми с обществения транспорт.
Летищата обаче се очаква да работят в почти нормален режим, както и да има по-малко смущения в пътуванията на дълги разстояния.
Предложение да бъдат отменени два официални празника е подложено на особено сериозни критики. Новият френски премиер Себастиан Льокорню обяви, че тази част от плана за икономии няма да бъде приложена.
Протестът също така има за цел да окаже натиск върху Льокорню, който обмисля нов бюджет със строги икономии.
Работещите мощности за производство на електроенергия на френското енергийни дружество Е Де Еф (EDF) са намалели с 1,1 гигавата днес, сочат данни на компанията, заради стачка в сектора, предаде Ройтерс.
Работници са намалили производството на електроенергия от Първи реактор в АЕЦ "Фламанвил" в Северозападна Франция, като действията им са част от национална стачка, която се очаква да засегне много сектори в страната.
Производството на ядрена електроенергия е засегнато само в една електроцентрала, докато при електроподаването не са отчетени нарушения, сочат данните на Е Де Еф.
От 2 септември профсъюзът Обща конфедерация на труда - Се Же Те (CGT) призовава за стачни действия във френския енергиен сектор с искания за по-високи заплати и намаляване на ДДС върху енергията, допълва "Фигаро".
В химическия сектор синдикатът Френска демократична конфедерация на труда (CFDT) очаква "силна" мобилизация, заяви Бруно Бушар, член на синдиката.
"Има над 150 призиви за стачка" в компании като "ТоталЕнержи" (TotalEnergies), "Санофи" (Sanofi), "Аркема" (Arkema), "Ер ликид" (Air Liquide) и "Кем Уан" (Kem One), наред с други", каза Жан-Луи Пейрен, федерален секретар на синдиката Се Же Те за фармацевтичната индустрия.
Френските синдикати обещаха масови протести и стачки днес, за да повлияят на бюджетните решения на новото правителство, насред политическа криза във втората по големина икономика на ЕС, допълва Франс прес.
В Париж началникът на полицията заяви, че е "много притеснен" от присъствието на многобройни стачкуващи, които според него може да достигнат от 50 000 до 100 000 души.
Призивите за стачни действия, започнати от осемте френски синдиката, обединени за първи път от 6 юни 2023 г., е насочена към "прекомерните" бюджетни мерки, предприети това лято от бившия премиер Франсоа Байру за намаляване на дефицита на Франция, които предвиждат съкращения в обществените услуги, реформа на осигуряването за безработица и замразяване на социалните помощи. Неговото правителство загуби вот на доверие, поискан от Националното събрание (долната камара на парламента) на 8 септември заради непопулярните планове на кабинета за намаляване на бюджетния дефицит на страната, който достигна 5,8 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) през миналата година – почти двойно над официалното равнище на ЕС от 3 на сто.
Неговият наследник Себастиан Льокорню също обеща да намали съотношението на задлъжнялост към БВП, достигащ 114 на сто, като същевременно обеща "фундаментални промени", посочва АФП.
