Ф илис „Пипа“ Латур Дойл почина през октомври 2023 г. на 102-годишна възраст, последната оцеляла жена агент на Службата за специални операции на Уинстън Чърчил, тайната армия, която помогна за обръщането на хода на Втората световна война.
Две години по-късно, нейната история се преоткрива като напомняне за това какво някога е означавал истинският героизъм - тих, безкористен и без публика. В свят, където думата „герой“ е притъпена от суетата и зрелищността, Филис Латур се откроява, като напомняне за това какво някога е означавал истинският героизъм. Латур знае, че залавянето означава мъчения и смърт, но въпреки това тя се предлага доброволно да се скочи с парашут в окупираната от нацистите Франция, водена не от слава, а от дълг. Нейната смелост и самообладание помагат за оформянето на един от най-решителните моменти на войната и тя пази тайната му повече от петдесет години.
Момичето, което надхитри Райха
Май 1944 г.
Пет дни преди инвазията в Нормандия, 23-годишна жена стояла пред отворената врата на бомбардировач, втренчена в мрака на окупираната Нормандия. Вятърът раздирал униформата ѝ; презрамките на парашута ѝ се врязвали в раменете ѝ. Под нея се простирал пейзаж, гъмжащ от германски войски.
Казвала се Филис Латур, а кодовото й име било Женевиев. И след минути щяла да скочи.
Мъжете, изпратени преди нея, били мъртви. Заловени, измъчвани, екзекутирани.
Но Изпълнителният съвет за специални операции се нуждаел от някой, когото германците никога нямало да заподозрат, някой, който можел да се движи незабелязано, да се слее с тълпата и да събира разузнавателна информация, която да реши съдбата на инвазията.
#happybirthday 102nd to South African born Phyllis 'Pippa' Latour Doyle MBE, who served with #WomensAuxiliaryAirForce AND #SpecialOperationsExecutive (code name 'Genevieve') in #WW2. One of the last surviving female #SOE Agents, lives New Zealand,born 8/4/21#WAAF #womenshistory pic.twitter.com/GyNrG3K7lW
— Women At War (@WomenAtWar2) April 8, 2023
Те избрали млада жена, дребна, френскоговоряща и, както един треньор отбелязал пренебрежително, „детска и наивна“. Това би било фатална грешка в преценката за врага.
Преди да стъпи във Франция, Латур била преквалифицирана в тайните британски училища за обучение. До есента на 1943 г. тя вече учила морзова азбука, оцеляване и боравене с оръжия, както и бруталните полеви процедури, изисквани от тайната армия на Чърчил. Ранните ѝ доклади я определят като „наивна“ и „детска“, но тя е издържала всеки курс, ръкопашен бой, кодирано предаване, симулирани разпити, с тиха решителност.
„Това беше необичайно обучение, не това, което очаквах, и много трудно. Казаха ми, че имам три дни, за да реша, но аз казах, че ще приема работата сега“, спомня си тя по-късно.
Когато е приключила, наивната новобранка вече я е нямало. На нейно място е застанала Женевиев, шпионката, която ще надхитри Райха и ще ги надживее всички.
Зад вражеските линии
Спускайки се с парашут в полетата на Нормандия, Латур заравяла екипировката си и се превръщала в „Женевиев“, четиринадесетгодишно френско селско момиче, продаващо сапун от велосипеда си. Маскировката ѝ била перфектна: кърпени дрехи, срамежлива усмивка, мек провинциален акцент. Войниците, които минавали по селските пътища, виждали само невинно дете, без никога да подозират, че копринената ѝ панделка крие кодовете на британски шпионин.
Всяка задача била разузнаване. Всеки разговор бил събиране на разузнавателна информация.
Тя карала колело през контролно-пропускателни пунктове, говорела безгрижно с немски охранители, запомняла подробности, движения на войски, складове за боеприпаси, укрепени позиции. След това, когато било безопасно, изчезвала в гората, разопаковала радиостанцията си и изпращала откритията си до Лондон с морзов код.
Смелостта ѝ била изумителна.
Всяко съобщение рискувало смърт. Немски микробуси за радиодетектори патрулирали из провинцията, способни били да проследят сигнал за минути. За да оцелее, тя трябвало да се движи непрекъснато, никога да не предавала два пъти от едно и също място, никога да не оставала по-дълго от една нощ. Веднъж двама войници нахлули в къщата, където тя предавала. Спокойно тя затворила приемника си, прибрала го в кутията му и се престорила, че си стягала багажа. „Казала им, че имала скарлатина“, спомняла си тя по-късно. „Те си тръгнали много бързо.“
✝️ Phyllis "Pippa" LATOUR DOYLE MBE
— In__Memoriam (@In___Memoriam) October 12, 2023
🧺 8 Apr. 1921, Natal 🇿🇦
🪦 7 Oct. 2023, West Auckland 🇳🇿
📜 Intelligence officer
She joined the SOE on 1 November 1943 and was commissioned as an Honorary Section Officer.
Latour's 135 coded messages helped guide bombers to enemy targets. pic.twitter.com/g2NzWGUew7
Сто тридесет и пет дни
В продължение на 135 дни Латур пътувала с колело през окупираната от нацистите Франция. Тя изпращала 135 кодирани съобщения до Лондон, повече от всяка друга жена агент във Франция. Тези съобщения насочвали съюзническите бомбардировачи, разкривали германските маршрути за доставки и разкривали концентрации на войски преди деня „Д“. Животи зависели от нейната прецизност. Съпротивата, на която тя служила, била в постоянна опасност, атакувайки железопътни линии и конвои с доставки, за да спре германското настъпление.
Всеки акт на саботаж изисквал доставки от Великобритания, оръжия, радиостанции и десанти с парашути, а кодираните предавания на Латур правели тези доставки възможни, определяйки точно зоните за десант и бомбардирайки цели дълбоко във вражеската територия. И в продължение на четири месеца тя не била направила нито една грешка.
Нейната изобретателност ѝ спасила живота неведнъж. Когато германски войници я спрели и поискали да претърсят вещите ѝ, един офицер посочил панделката за коса ѝ. Без колебание тя я развързала, оставила косата си да падне свободно около раменете ѝ. Коприната, съдържала всеки таен код, който била използвала, висяла на видно място и войниците, убедени, че била безобидна, ѝ махнали да мине. Това бил акт на самообладание, който капсулирал нейния гений: бързо мислене, спокойствие под заплаха, абсолютно безстрашие.
Войната свършила и започнала тишината
Париж бил освободен през август 1944 г. Филис била оцеляла четири месеца зад вражеските линии, надживяла повечето си мъже връстници няколко пъти. Когато войната свършила, тя се завърнала в Англия тихо, без церемонии. Службата ѝ била донесла звание член на Ордена на Британската империя, Военния кръст, Звездата на Франция и Германия, а по-късно, през 2014 г., и Ордена на Почетния легион, най-високото отличие на Франция. И все пак тя никога не била говорила за мисиите си. Омъжила се за австралийския инженер Патрик Дойл и заедно се местили в Кения, Фиджи, Австралия и накрая Нова Зеландия, отгледали четири деца. За тях тя била просто майка. Войната никога не се обсъждала. Едва през 2000 г. най-големият ѝ син случайно открил името ѝ в списък с агенти на SOE и я попитал директно.
— Да — казала тя тихо. — Била съм шпионин.
И това било всичко.
WWII uncovered: Women's History Month: Honouring Phyllis "Pippa" Latour Doyle Heroine of the SOE
— Rosita Díaz (@RositaDaz48) March 18, 2024
Born in South Africa on 8 April 1921, Phyllis "Pippa" Latour was an orphan by the age of 3 years old. Adopted by her French father's cousin, Pippa relocated to England in 1939 to… pic.twitter.com/m7R9as79AQ
Жената зад легендата
Родена в Южна Африка през 1921 г., Филис рано познавала трудностите. Останала сираче на тригодишна възраст, тя била отгледана от роднини в Белгийско Конго, преди да бъде изпратена в Англия през 1939 г., за да завърши образованието си. През 1941 г. тя се присъединила към Женските спомагателни военновъздушни сили като борден механик, а до 1943 г. се била записала като доброволец в Изпълнителната агенция за специални операции. Докладите ѝ за обучение едва ли били обещаващи: „умна, нетърпелива и смела“, пишело в един от тях, „но без никакво разбиране за реалностите на живота“.
Тя им доказала по зрелищен начин, че грешали. Клеър Мъли, историк на жените агенти на SOE, веднъж отбелязала, че мъжете офицери често подценявали жените стажанти. Латур, казала тя, „била дала изключителна служба във Франция, нейното представяне противоречало на всеки ред от първоначалната ѝ оценка“.
Именно това подценяване правело историята ѝ толкова завладяваща днес. Във време, когато на жените рядко се било отдавало такова доверие, Филис била носила надеждите на една нация през окупирана Европа и се била завръщала, без да иска признание.
Тихо наследство
Когато Франция я почела през 2014 г., тя била на 93 години. На церемонията изглеждала почти смутена от вниманието. „Просто си вършела работата“, казала тя тихо. Смъртта ѝ през 2023 г. белязала края на една глава от историята на британското разузнаване; тя била последната от тридесет и девет жени агенти на SOE, служили във Франция.
Две години по-късно, когато историята ѝ се появила отново, това не го правело просто като носталгия, а като напомняне:
Тази смелост можело да изглежда като млада жена на велосипед, която карала педали покрай войници, усмихвайки се учтиво и променяйки хода на историята с всяко завъртане на волана.
