В тората световна война е най-кървавият конфликт в човешката история. Живота си губят десетки милиони хора, а нанесените щети са неописуеми. Не е изненадващо, че краят на войната е повод за масови празненства по цял свят. Следващите редове са посветени на някои любопитни факти и популярни заблуди, свързани именно с приключването на ужасяващия конфликт.
Втората световна война приключва на 8 май
Точната дата на приключването на войната е обект на много дискусии. Капитулацията на Германия е подписана на 7 май 1945 г. в присъствието на главнокомандващия на съюзническите войски в Европа Дуайт Айзенхауер и съветския генерал Иван Суслопаров. Според различни източници, Суслопаров сложил подписа си под документа без позволението на своите висшестоящи. Дали това е истина или не е въпрос без категоричен отговор. Така или иначе, на 8 май церемонията била повторена, като този път СССР бил представен от маршал Георгий Жуков. Айзенхауер отказал да присъства.
The former allied countries (#USA #UK #France #Russia) will celebrate the victory over #Germany in the coming days, on 8 & 9 May. 74 years ago, on 7 May 1945, General Alfred Jodl signed the 1st act of capitulation, an unconditional surrender in #Reims at 02:41. #VictoryDay #WW2 pic.twitter.com/B7HtCY1rDn
— Christophe Robin (@XopheRobin) May 7, 2019
Но защо в Европа и САЩ отбелязват победата над нацизма на 8 май, а в Русия – на 9 май?
Германската армия се предава на 7 май, но й е дадено едно денонощие (до 23:01 часа на 8 май), за да прекрати всякакви бойни действия. Второто подписване на капитулацията на Германия става на 8 май в Берлин. Заради часовата разлика, в СССР е прието за Ден на победата да се отбелязва 9 май – по московско време, спирането на военните действия влиза в сила от 00:01 часа. Независимо от всичко това, Втората световна война на практика не приключва напълно нито на 8, нито на 9 май. Военните действия продължават в Япония и Южните Филипини. В Европа една от последните важни битки е на 14 – 15 май на територията на Югославия.
4 популярни заблуди за Втората световна война
Втората световна война все още не е приключила
Това твърдение може да ви звучи абсурдно, но на практика е истина. Причината е, че Русия и Япония така и не са подписали мирен договор помежду си за статута на Курилските острови. По време на Втората световна война СССР превзема тези острови, принадлежащи на Япония, а по-късно прогонва местните жители и на тяхно място заселва руснаци и украинци.
Raikoke is, as of 2019 an uninhabited volcanic island near the centre of the Kuril Islands chain in the Sea of Okhotsk in the northwest Pacific Ocean, 16 kilometres (9.9 mi) distant from the island of Matua.
— Geology Science (@GeologyyScience) May 5, 2020
Photo by @chrisburkard #geology #science #geologyscienceofficial pic.twitter.com/VKyBiAK7En
През 1951 г. е подписан мирният договор от Сан Франциско, според който Токио се отказва от претенциите си за Курилите. Четирите най-южни острова – Итуруп, Кунашири, Шикотан и Хабомаи, обаче, не се числят към тях, смята Япония. По тази причина властите в страната настояват да се възстановят „първоначалните граници от 1855 г.“ Русия на свой ред отхвърля всички претенции на Япония. Териториалният спор продължава и до днес, което означава, че формално на Курилските острови Втората световна война все още не е приключила.
Невероятната история на Хиро Онода
Хиро Онода е японски лейтенант, който разбира, че Втората световна война е приключила едва през 1974 г. Неговата история е наистина удивителна. През 1944 г. той е изпратен на остров Лубанг, Филипините, където се присъединява към група японски войници. Задачата им е да възпрепятстват вражеските нападения. На 28 февруари 1945 г. американците превземат острова, а почти всички японски войници са убити или се предават. Но не и Хиро. Той, заедно с трима свои колеги, успяват да избягат и да се скрият в гористите хълмове на Лубанг.
小野田 寛郎 Hirō Onoda
— nakanishi＠八割れ猫 (@_kazumasa_) May 25, 2018
A Japanese soldier occupying Philippines during WW2.
He was ordered not to surrender, so he didn’t, until 1974. pic.twitter.com/uHT7xhK8iq
Четиримата научават за капитулацията на Япония през октомври 1945 г. Тогава те намират брошура с надпис „Войната свърши на 15 август. Слезте от планините.“ Обучени да не се поддават на вражески провокации, те приемат прочетеното като лъжа. Минават години, единият войник решава да излезе от гората и да се върне в Япония, а другите двама загиват. Хиро остава сам. На 20 февруари 1974 г. той среща своя сънародник Норио Сузуки – студент, който е на експедиция в джунглата на Лубанг именно в търсене на Онода. Но войникът отказва да напусне джунглата, тъй като все още чака заповеди от висшестоящ офицер.
Сузуки се завръща в Япония и разказва за своята удивителна среща. Показва и снимки за доказателство. Правителството взема нещата в свои ръце и открива командира на Онода, майор Йошими Танигучи, който по това време е продавач на книги. Танигучи веднага заминава за Лубанг, където на 9 март 1974 г. се среща с Онода. На следващия ден Хиро влиза в местното полицейско управление и пред изумените погледи на всички се предава, покланяйки се церемониално и оставяйки старата си пушка.
Германската армия е единствената, извършвала военни престъпления
С края на Втората световна война и победата над нацистка Германия, на бял свят излизат ужасяващи подробности за зверствата, извършени от режима на Хитлер. Но това изобщо не означава, че останалите участници в конфликта са невинни. Очевиден пример за това е японската армия и Отряд 731, ръководен от генерал-лейтенант Широ Ишии. Този специален отряд се занимавал с изследвания в областта на биологичните оръжия и извършва неописуемо жестоки експерименти върху близо 250 000 души. Много от учените, участвали в Отряд 731, емигрирали в САЩ, а техните зверства били прикрити в замяна на достъп до откритията им.
Американската армия също не е пример за подражание. Различни проучвания сочат, че войници от САЩ изнасилили около 14 000 жени в Англия, Франция и Германия. Много трупове на японци, открити на Марианските острови, пък са с липсващи черепи, тъй като американските военни ги колекционирали. Не бива да се забравят и престъпленията на Червената армия. Съветските войници извършвали масови убийства и изнасилвания, като по различни оценки техни жертви са станали над 120 000 цивилни. Особено шокиращо е т. нар. Катинско клане, когато служители на съветското НКВД убиват близо 22 000 поляци, предимно офицери и интелектуалци.
