И зборите в Швеция приключиха снощи. Резултатите следват до голяма степен контурите на тези от последните избори в Германия. Със своите 17,6%, антиимиграционната партия на Шведските демократи остана трета политическа сила, но отвори огромна пропаст на политическия терен. Сега нито социалдемократите и воденият от тях блок от леви партии, нито умерените и воденият от тях център-десен блок могат да съставят правителство без подкрепата на националистите, което ще ги принуди да търсят широка коалиция „всички срещу Шведските демократи“.
Досегашният премиер от социалистите, Щефан Льовен, проведе трудна кампания за да остане на власт. Масовите палежи на коли в Гьотеборг, извършени от имигрантски банди точно в разгара на изборната кампания, никак не се отразиха добре на партията му, която отбеляза най-ниския си резултат от близо един век. По всичко изглежда, че бандите считат своите улични войни за по-важни от националните избори и затова не са проявили никаква благодарност и такт към управляващите, които неуморно им адвокатстват. Може би затова, силно обезпокоен от някои проучвания даващи първо място на Шведските демократи, Щефан Льовен прибягна до отчаяни призиви. Един от тях не беше чуван досега. Гласуването за Шведските демократи е „като да гасите пожар с алкохол“, каза шведският премиер.
Дъглас Мъри, политически коментатор и автор на „Странната смърт на Европа“, пръв забеляза, че подобна реплика е изказал и френския външен министър след като редакцията на „Шарли Ебдо“ беше нападната през 2011 г.: „Разумно ли е да наливаме масло в огъня?“
Значи и двамата в крайна сметка признават, че има огън. Но питат ли се тези държавни мъже кой запали пожара поначало? През 2015 г. Щефан Льовен отвори широко границите на Швеция за всички имигранти, които можеха да стигнат до неговата страна. Наслагването на имигрантски групи, дошли в различни десетилетия и с различен произход, задълбочи капсулирането и им и скоро подпали улична война между тях, която превърна някога спокойните и сигурни шведски градове в поле за сражения между чужденци.
В някои райони достъпът на полицията и пожарната беше ограничен и местното население трябваше да се примири с отсъствието на законност и ред в собствената си страна. В началото историите за хаоса в Швеция бяха третирани като „фалшиви новини“, но скоро те стигнаха до изданията като либералния „Ню Йорк Таймс“, където през март тази година на първа страница излезе статия за шведския пенсионер, убит с ръчна граната на улицата в Стокхолм.
Шведските демократи имат какво да празнуват. Те не станаха втора политическа сила, но постигнаха три много важни и стратегически успеха.
Първо, те вече успяха да променят тона на политическата реторика. Лидерът им, Джими Акесон, постави рамките на публичния дебат и вече няма връщане обратно. По време на телевизионния диспут между лидерите на партиите, модераторът отдели цял панел за обсъждане на имигрантските банди и уличното насилие.
Той помоли политиците да коментират защо имигрантите имат четири пъти по-висока безработица от местните шведи. Лидерът на умерените, Улф Кристерсон заяви, че интеграционната политика на правителството е провал, за който свидетелстват 320 улични престрелки от началото на годината, както и масова зависимост от социални помощи.
Лидерът на либералите Ян Бьорклунд, каза че дебатът за шведските ценности е потискан твърде дълго и че той е променил мнението си по един важен въпрос – според него Швеция трябва да спре да позволява на религиозните групи да си имат собствени безплатни училища, защото от тази ниша се възползват салафити.
Представителката на християндемократите пък разкритикува мюсюлманите, които прилагат религиозни практики, несъвместими с шведските ценности – напр. увреждане на женските гениталии, т. нар. „обрязване“.
Второ, те нараснаха дотолкова, че сега нито левия, нито умерения блок има мнозинство. Пред двете големи партии има само две опции – да приемат коалиция с Шведските демократи или да направят голяма коалиция. И двете възможности са добре дошли за националистите. Ако не влязат в правителството, те ще се превърнат е единствена опозиция и ще капитализират за всеки неуспех на управляващите. При това положение, не се знае какъв би бил електоралния им таван на следващите избори.
Трето, според социологията, техните нови избиратели идват поравно от периферията на двете големи партии – Социалдемократи и Умерени. Това означава, че Демократите не са обединение на маргинали, а платформа за представителство на разочаровани бивши поддръжници на основните стари политически сили. Бидейки партия с една кауза, а не масова, те нямат амбиция да станат първи и да управляват сами. Напротив, те се явяват естествен демократичен механизъм, който да принуди големите партии да се коалират отново със собствените си избиратели, като послушат този път мнението им за имиграцията.
Запалиха 80 коли в Швеция, атаки срещу полицията
Шведската полиция застреля болно момче, носило пистолет - играчка
Лидер комунист в Швеция: изнасилиха ме брутално
Колко е страшно с имигрантите в Швеция
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
