Р аботата на служителя Уинстън Смит се свежда до пренаписване на историята. Спазвайки в детайли указанията на Министерство на истината главният герой на романа „1984“ на Джордж Оруел е длъжен да отстранява каквото и да е споменаване на хора, изпаднали в немилост пред управляващата партия, да скрива промените в политиката на режима и да променя прогнози от миналото по такъв начин, че те да съответстват на действителността.
Романът-антиутопия, написан от британския автор през 1949 г., изобличава тоталитарния строй. В днешно време, според мнението на много историци, отзвука от това, което е описано в романа „1984“, може да бъде проследен в редица решения, взимани в отделни страни от Източна Европа - млади демокрации, които преди четвърт век се намираха от другата страна на Желязната завеса.
Прозападният президент на Украйна Петро Порошенко неотдавна подписа закон за декомунизирането, в който съветската власт, действала в страната от 1917 до 1991 г., е наречена престъпен режим. Текстът предвижда свалянето на паметниците от съветския период и промяна имената на стотици улици и площади в цялата страна. Но това далеч не е всичко. Законът предоставя широки пълномощия на Института за националната памет (ИНП) за „провеждане на държавна политика в областта на възстановяването и съхранението на националната памет на украинския народ“. С други думи – за преразглеждане и представяне в изгодна светлина историческите факти.
В споменатия институт ще се предават всички документи на съветските и украинските репресивни орган – КГБ и Службата за сигурност на Украйна (ССУ). Сред тях ще има данни за политически дисиденти, пропагандни кампании, следене на дейността на националистически организации и престъпни деяния, свързани със сталинистките чистки. Сега с изучаването на тези документи ще се занимава изключително ИНП. А също и ще решава кой може да има достъп до тях.
Редица експерти, без никаква връзка с руската пропаганда, заявиха, че тази крачка на Киев преследва двойна цел. От една страна да бъдат раздути престъпленията на съветската власт в Украйна в годините на Втората световна война. От друга, да се принизи ролята на украинските националисти, сътрудничили на нацистите и унищожили около 100 000 поляци и няколко десетки хиляди евреи по време на етническите чистки в периода 1941-1945 г.
Обвиненията са насочени преди всичко към младия директор на ИНП Владимир Вятрович, чиято дейност предизвиква нееднозначни оценки. Джефри Бърдс, преподавател по руска история в Североизточния университет в САЩ, е уверен в това, че Вятрович фалшифицира исторически документи. „Зная това, тъй като съм виждал оригиналите, имам техни копия и съм сравнявал неговата версия с оригинала“, каза той. Според Бърдс работата на украинския историк е „нагледен пример на прочистване и фалшифициране“, при които се унищожава „всичко, което хвърля сянка върху украинските националисти“, а също и “доказателства за зверствата“. Оглавяваният от него ИНП представлява бомба с часовников механизъм.
Украйна не е сама в усилията си за пренаписване на историята. Редица източноевропейски страни с различна скорост се движат в тази посока. Тонът определя Полша. Нейният Институт за национална памет, който се ползва с поддръжката на държавата, се готви да стартира мащабен проект. Във взаимодействие с ултраконсервативните националисти от партията „Закон и справедливост“, дошла на власт през октомври миналата година, учреждението има намерение да отстрани от улиците и площадите всички паметници, които макар и в малка степен напомнят за историческото минало на страната. Главна цел са паметниците и наименованията, прославящи Съветската армия, която, макар и допринесла за установяване на комунистическия режим във Варшава, освободи страната от фашистката окупация.
По преценка на института в Полша са налице около 500 паметници от този вид. Много от тях, според замисъла ще бъдат разрушавани директно на място. Други, ако представляват интерес, ще бъдат преместени в „паркове за възпитание“ . „Оставянето им би било фатална грешка“, смята Камински, обяснявайки станалото с незавършения процес на преход към демокрация в началото на 90-те години на миналия век. Според него наличието на паметниците на обществени места налива вода във воденицата на руската пропаганда и способства за провокации срещу Полша, ръководени от чужбина.
Тази крачка само наля масло в огъня, който разпали с идването си на власт самата партия „Закон и справедливост“. За половин година ръководейки страната, партията взе такова количество антидемократични решения, засилващи евроскептичните настроения в страната – от реформи на Конституционния съд до закон за контрола на медиите – че предизвика сериозно количество критични забележки по свой адрес, а Еврокомисията даже започна процедура, с която ще се определи не нарушава ли Полша основополагащите принципи на ЕС. Това е безпрецедентна стъпка за Брюксел.
Но кампанията за унищожаване на паметниците не се появи от нищото. Тя просто е предназначена да рационализира с държавна помощ действията, които вече набираха обороти.
През юли миналата година градските власти на Нова Сол (с население 40 000 души), разположен в югозападна Полша, свалиха паметник, който изобразяваше съветски и полски военни като братя по оръжие. През септември беше отстранен паметникът на съветския генерал Иван Черняховски в гр. Пененжно (население 3000 души), разположен в североизточните райони на страната. Черняховски освободи от фашистите североизточна Полша и установи контрол над Източна Прусия, макар че при това е воювал и срещу поляци, противопоставящи се на съветските войски.
С идването на власт на „Закон и справедливост“ в Полша се засилиха опитите на официалните власти за изтриване от историята на страната не само годините на немско-фашистката окупация, но и периода на управление на комунистите (от 1945 до 1989 г.). През последните месеци властите решиха да обуздаят журналистите, повдигащи темата за „полските“ концлагери – по-конкретно Освиенцим и Собибор – сочейки, че организатори на лагерите са били немците. Максималното наказание за тези, които твърдят, че Полша е участвала в Холокоста, е пет години лишаване от свобода.
В Унгария, още един важен източноевропейски играч, процесът на преразглеждане на нейната история започна малко по-рано. От 2012 г., когато премиер стана Виктор Орбан, страната пренаписва своето минало. Работата стигна вече дотам, че еврейските организации в страната се отказаха от участие в мероприятията, организирани през 2014 г. от властите в рамките на провеждането на Година в памет на Холокоста.
В допълнение те се отказаха от приблизително 1 млн. евро, които правителството възнамеряваше да им отдели. Еврейските асоциации посочиха, че властта не толкова се занимава със съхраняване на националната памет, колкото с пренаписване на историята, опитвайки се да свали от Унгария отговорността за съучастие в геноцида, в хода на който бяха унищожени половин милион евреи, 70% от евреите, живели в страната до началото на Втората световна война.
Достатъчно красноречив е замисленият от Орбан паметник, с който да бъдат почитани жертвите на немско-фашистката окупация. Първоначалният проект представляваше орел с разперени криле, символизиращ Третия райх и надвесил се над архангел Гавраил, изобразяващ Унгария. Все едно Миклош Хорти, заемал поста на регент на кралство Унгария от 1920 до 1944 г., в началото на Втората световна война не се е присъединил към страните от Остта и не е имало масово изпращане на сигурна смърт на унгарски евреи в концлагера Освиенцим.
Рандолф Бреъм, професор от Нюйоркския университет, който се занимава с изучаване на унгарския Холокост (неговите родители са жертва на събитията) нарече инициативата на Орбан „кампания за изпиране на историята“ с цел „Унгария да бъде оправдана за своята активна роля“, която е изиграло правителството при широка подкрепа от обществото за масовото избиване на евреите. Според изследователя става дума за „страхливи опити“ за сваляне на цялата отговорност от унгарците за станалото.
