Р аботата на служителя Уинстън Смит се свежда до пренаписване на историята. Спазвайки в детайли указанията на Министерство на истината главният герой на романа „1984“ на Джордж Оруел е длъжен да отстранява каквото и да е споменаване на хора, изпаднали в немилост пред управляващата партия, да скрива промените в политиката на режима и да променя прогнози от миналото по такъв начин, че те да съответстват на действителността.
Романът-антиутопия, написан от британския автор през 1949 г., изобличава тоталитарния строй. В днешно време, според мнението на много историци, отзвука от това, което е описано в романа „1984“, може да бъде проследен в редица решения, взимани в отделни страни от Източна Европа - млади демокрации, които преди четвърт век се намираха от другата страна на Желязната завеса.
Прозападният президент на Украйна Петро Порошенко неотдавна подписа закон за декомунизирането, в който съветската власт, действала в страната от 1917 до 1991 г., е наречена престъпен режим. Текстът предвижда свалянето на паметниците от съветския период и промяна имената на стотици улици и площади в цялата страна. Но това далеч не е всичко. Законът предоставя широки пълномощия на Института за националната памет (ИНП) за „провеждане на държавна политика в областта на възстановяването и съхранението на националната памет на украинския народ“. С други думи – за преразглеждане и представяне в изгодна светлина историческите факти.
В споменатия институт ще се предават всички документи на съветските и украинските репресивни орган – КГБ и Службата за сигурност на Украйна (ССУ). Сред тях ще има данни за политически дисиденти, пропагандни кампании, следене на дейността на националистически организации и престъпни деяния, свързани със сталинистките чистки. Сега с изучаването на тези документи ще се занимава изключително ИНП. А също и ще решава кой може да има достъп до тях.
Редица експерти, без никаква връзка с руската пропаганда, заявиха, че тази крачка на Киев преследва двойна цел. От една страна да бъдат раздути престъпленията на съветската власт в Украйна в годините на Втората световна война. От друга, да се принизи ролята на украинските националисти, сътрудничили на нацистите и унищожили около 100 000 поляци и няколко десетки хиляди евреи по време на етническите чистки в периода 1941-1945 г.
Обвиненията са насочени преди всичко към младия директор на ИНП Владимир Вятрович, чиято дейност предизвиква нееднозначни оценки. Джефри Бърдс, преподавател по руска история в Североизточния университет в САЩ, е уверен в това, че Вятрович фалшифицира исторически документи. „Зная това, тъй като съм виждал оригиналите, имам техни копия и съм сравнявал неговата версия с оригинала“, каза той. Според Бърдс работата на украинския историк е „нагледен пример на прочистване и фалшифициране“, при които се унищожава „всичко, което хвърля сянка върху украинските националисти“, а също и “доказателства за зверствата“. Оглавяваният от него ИНП представлява бомба с часовников механизъм.
Украйна не е сама в усилията си за пренаписване на историята. Редица източноевропейски страни с различна скорост се движат в тази посока. Тонът определя Полша. Нейният Институт за национална памет, който се ползва с поддръжката на държавата, се готви да стартира мащабен проект. Във взаимодействие с ултраконсервативните националисти от партията „Закон и справедливост“, дошла на власт през октомври миналата година, учреждението има намерение да отстрани от улиците и площадите всички паметници, които макар и в малка степен напомнят за историческото минало на страната. Главна цел са паметниците и наименованията, прославящи Съветската армия, която, макар и допринесла за установяване на комунистическия режим във Варшава, освободи страната от фашистката окупация.
По преценка на института в Полша са налице около 500 паметници от този вид. Много от тях, според замисъла ще бъдат разрушавани директно на място. Други, ако представляват интерес, ще бъдат преместени в „паркове за възпитание“ . „Оставянето им би било фатална грешка“, смята Камински, обяснявайки станалото с незавършения процес на преход към демокрация в началото на 90-те години на миналия век. Според него наличието на паметниците на обществени места налива вода във воденицата на руската пропаганда и способства за провокации срещу Полша, ръководени от чужбина.
Тази крачка само наля масло в огъня, който разпали с идването си на власт самата партия „Закон и справедливост“. За половин година ръководейки страната, партията взе такова количество антидемократични решения, засилващи евроскептичните настроения в страната – от реформи на Конституционния съд до закон за контрола на медиите – че предизвика сериозно количество критични забележки по свой адрес, а Еврокомисията даже започна процедура, с която ще се определи не нарушава ли Полша основополагащите принципи на ЕС. Това е безпрецедентна стъпка за Брюксел.
Но кампанията за унищожаване на паметниците не се появи от нищото. Тя просто е предназначена да рационализира с държавна помощ действията, които вече набираха обороти.
През юли миналата година градските власти на Нова Сол (с население 40 000 души), разположен в югозападна Полша, свалиха паметник, който изобразяваше съветски и полски военни като братя по оръжие. През септември беше отстранен паметникът на съветския генерал Иван Черняховски в гр. Пененжно (население 3000 души), разположен в североизточните райони на страната. Черняховски освободи от фашистите североизточна Полша и установи контрол над Източна Прусия, макар че при това е воювал и срещу поляци, противопоставящи се на съветските войски.
С идването на власт на „Закон и справедливост“ в Полша се засилиха опитите на официалните власти за изтриване от историята на страната не само годините на немско-фашистката окупация, но и периода на управление на комунистите (от 1945 до 1989 г.). През последните месеци властите решиха да обуздаят журналистите, повдигащи темата за „полските“ концлагери – по-конкретно Освиенцим и Собибор – сочейки, че организатори на лагерите са били немците. Максималното наказание за тези, които твърдят, че Полша е участвала в Холокоста, е пет години лишаване от свобода.
В Унгария, още един важен източноевропейски играч, процесът на преразглеждане на нейната история започна малко по-рано. От 2012 г., когато премиер стана Виктор Орбан, страната пренаписва своето минало. Работата стигна вече дотам, че еврейските организации в страната се отказаха от участие в мероприятията, организирани през 2014 г. от властите в рамките на провеждането на Година в памет на Холокоста.
В допълнение те се отказаха от приблизително 1 млн. евро, които правителството възнамеряваше да им отдели. Еврейските асоциации посочиха, че властта не толкова се занимава със съхраняване на националната памет, колкото с пренаписване на историята, опитвайки се да свали от Унгария отговорността за съучастие в геноцида, в хода на който бяха унищожени половин милион евреи, 70% от евреите, живели в страната до началото на Втората световна война.
Достатъчно красноречив е замисленият от Орбан паметник, с който да бъдат почитани жертвите на немско-фашистката окупация. Първоначалният проект представляваше орел с разперени криле, символизиращ Третия райх и надвесил се над архангел Гавраил, изобразяващ Унгария. Все едно Миклош Хорти, заемал поста на регент на кралство Унгария от 1920 до 1944 г., в началото на Втората световна война не се е присъединил към страните от Остта и не е имало масово изпращане на сигурна смърт на унгарски евреи в концлагера Освиенцим.
Рандолф Бреъм, професор от Нюйоркския университет, който се занимава с изучаване на унгарския Холокост (неговите родители са жертва на събитията) нарече инициативата на Орбан „кампания за изпиране на историята“ с цел „Унгария да бъде оправдана за своята активна роля“, която е изиграло правителството при широка подкрепа от обществото за масовото избиване на евреите. Според изследователя става дума за „страхливи опити“ за сваляне на цялата отговорност от унгарците за станалото.
Жълт код за студено време: Температурите падат до -11°">
