Б лизо месец след като Берлин даде разрешение на европейските съюзници да изпратят произведени в Германия танкове в Украйна, много малко бройки от обещаните машини са доставени, предава "Ню Йорк Таймс“, цитиран от "Фокус“.
Някои европейски държави стигнаха до заключението, че танковете в техните арсенали не са в състояние за експлоатация или им липсват резервни части.
Политическите лидери срещнаха неочаквана съпротива в собствените си партии и дори от министерствата на отбраната.
Украински командир : Нямаме необходимите оръжия
А някои европейски армии трябваше да върнат на работа пенсионирани инструктори, за да обучат украинските войници как да използват стари модели германски танкове.
Борбата за снабдяване с "Леопард“ на изпаднала в тежка ситуация Украйна е само най-ярката проява на реалността, която Европа отдавна пренебрегва, вярвайки, че широкомащабните сухопътни конфликти са останали в миналото и наслаждавайки се на "размразяването“ след Студената война.
Европейските армии са хронично недофинансирани. И когато Русия започна най-големия сухопътен конфликт на континента след Втората световна война, те се оказаха ужасно неподготвени.
Намеса във войната: Така повечето германци виждат оръжейните доставки за Украйна
Сигнали за проблема се появяваха многократно, откакто Русия нахлу в Украйна преди година. Но сега, след като Германия и нейните съюзници се бориха седмици наред да съберат достатъчно "Леопард“ 2, за да съставят два танкови батальона - общо 62 машини, степента на тяхното затруднение стана още по-ясна.
Седмици наред канцлерът Олаф Шолц се противопоставяше на обществения натиск да снабди Киев с нови танкове и да позволи на други страни да изпратят собствените си машини, произведени в Германия. Той се опасяваше, че това може да бъде възприето от Русия като едностранна ескалация.
Полша: Нашите танкове "Леопард" вече са в Украйна
Сега танковете най-после могат да бъдат доставени на Украйна, но не тръгват към нея. Някои от страните, които поискаха разрешение за реекспорт от Берлин, изпитват затруднения или все още се колебаят.
И това, въпреки че Европа разполага с приблизително 2000 танка "Леопард“ 2 от различни модели.
Германия реално е предложила 18, а Полша още 14, но оттам насетне по държави броят на машините намалява. И след като обещаните танкове влязат в битки и евентуално бъдат ударени или повредени, не е ясно как ще бъдат заменени.
"Това е, от което съм шокиран“, коментира германският министър на отбраната Борис Писториус на Мюнхенската конференция по сигурността този месец: "Ясно е, че имаше някои държави и няма да споменавам имена тук, които предпочитаха да се крият зад Германия. Да кажат: Бихме искали, ако ни позволят. Но когато дадохме позволение, те не направиха нищо“.
В частни разговори много германски и европейски служители, участващи в преговорите за доставка на танкове, казват, че ситуацията е по-сложна. Не толкова, че страните не желаят да изпълнят обещанията си, а по-скоро че са се сблъскали с грубо осъзнаване за това колко трудно е да бъдат реализирани.
В продължение на десетилетия европейските страни, които се радваха на "дивидента на мира“ след Студената война, гледаха на войната почти като на рудимент миналото, като редовно намаляваха бюджетите за отбрана. Сега "свитите“ армии са склонни да защитават това, което все още имат. А в САЩ се шегуват, че европейските армии са миниатюрни и затова често ги наричат "бонсаи“.
От години САЩ настояваха Европа да увеличи военните разходи, а през 2014 г., след като Русия заграби Крим, членовете на НАТО се съгласиха да дават за отбрана 2 процента от БВП до 2024 г. И все пак дори и сега само девет от 30 членове на Алианса харчат толкова. Тринадесет страни, включително Германия изразходват за отбрана около 1,5 процента от своя брутен вътрешен продукт или дори по-малко.
