А ко не е било закъснението на свързващ полет, запалителната бомба вероятно е щяла да избухне в самолет, летящ високо над Европейския съюз. Вместо това тя се възпламенява на земята на германското летище в Лайпциг, подпалвайки контейнер за въздушен превоз на товари на куриерска компания, пише Politico.
Служители на западните разузнавателни служби смятат, че нападението, извършено през юли, е било пробна акция на руски агенти, които са планирали да поставят подобни бомби на полети до Съединените щати.
„От известно време наблюдаваме агресивни действия от страна на руските разузнавателни служби“, казва Томас Халденванг пред Politico, който наскоро се оттегли от поста председател на Федералната агенция за вътрешно разузнаване на Германия.
„Русия използва целия набор от инструменти - от оказване на влияние върху политическите дискусии до кибератаки срещу критична инфраструктура и саботажи в значителен мащаб“, каза той.
Кремъл отдавна води т.нар. хибридна война срещу европейските държави, включително кампании за дезинформация, хакерски атаки, кибератаки и намеса в изборите, за да дестабилизира европейските общества и през последните няколко години да ги подтикне да намалят военната си подкрепа за Украйна.
2024 is when you don't know whether a plane crashed because of a Russian incendiary bomb or because it was a Boeinghttps://t.co/R1D8cIRFD0 pic.twitter.com/lBriqZobuz
— Nikolaus J. Kurmayer (@NKurmayer) November 25, 2024
Миналата седмица Германия заяви, че два подводни телекомуникационни кабела в Балтийско море са били прекъснати в резултат на саботаж.
„Трябва да заключим, без да знаем кой точно го е направил, че става въпрос за хибридно действие и също така трябва да приемем - без да знаем - че става въпрос за саботаж“, заяви германският министър на отбраната Борис Писториус.
The Danish military says it is staying close to a Chinese ship currently sitting idle in Danish waters, days after two fiber-optic data telecommunication cables in the Baltic Sea were severed. https://t.co/L7PY5q4k4F
— NBC News (@NBCNews) November 20, 2024
Дни по-рано руският шпионски кораб „Янтар“ беше ескортиран от Ирландско море от ирландските военноморски сили, след като навлезе в контролирани от Ирландия води и патрулираше в район, в който се намират важни енергийни и интернет тръбопроводи и кабели.
Действията на Русия също прераснаха в открито насилие.
Руските танкове може и да не навлизат в Полша или Естония, но агресията на Москва става все по-трудна за отхвърляне. Втора бомба, подобна на тази в Лайпциг, избухна в пламъци в склад близо до британския град Бирмингам през юли, а германската антитерористична полиция разследва връзки със случаи в други части на Европа.
Нилс Андреас Стенснес, ръководител на норвежката служба за външно разузнаване, заяви през септември, че очаква Кремъл да увеличи усилията си за саботаж на петролната и газовата инфраструктура.
Западни служители подозират, че Москва стои зад подпалванията в Полша, Обединеното кралство, Чешката република, Германия, Литва и Латвия. Германски и американски официални лица твърдят, че са осуетили руски заговор за убийството на Армин Папергер, главен изпълнителен директор на Rheinmetall, германски производител на оръжие и основен доставчик на артилерийски снаряди за украинската армия.
Макар че някои правителства, особено в скандинавските и балтийските страни, се опитаха да вдигнат тревога, колективният отговор на ЕС и НАТО досега беше особено кротък.
„Ние просто сме твърде учтиви“, заяви датският министър-председател Мете Фредериксен в кулоарите на срещата на върха на НАТО през юли. „Сега те ни нападат всеки ден.“
Част от причината за пасивността на Европа може да се отдаде на страховете в западните столици да не бъдат въвлечени в конфликт, за който не са подготвени, казва Даниел Байман, експерт по тероризъм и неконвенционални войни в Центъра за стратегически и международни изследвания, базиран във Вашингтон мозъчен тръст.
„Повечето страни не искат да се конфронтират открито с Русия повече, отколкото вече са“, каза той. „Те се притесняват от ескалация, която ще влоши нещата.“
Дори думите, с които се говори за нападенията, отразяват плахостта на Европа, казва Габриелиус Ландсбергис, министър на външните работи на Литва.
Великобритания: Страните от НАТО са в скрита кибервойна с Русия
Границите на НАТО
Според австрийския експерт по сигурността Герхард Мангот марката на хибридната война на Кремъл е разработена от руския генерал Валерий Герасимов, който сега е началник на Генералния щаб на руските въоръжени сили.
„Това никога не означава само дезинформация и пропаганда, а широк арсенал от инструменти - от саботаж през инфилтриране и финансиране на партии на Запад до нарушаване на въздушното пространство на държавите от НАТО от руски изтребители“, казва Мангот.
В Литва Москва използва дезинформация, за да подкопае планираното разполагане на бригада на германските въоръжени сили, част от усилията на НАТО да укрепи източния си фланг.
„Разпространяват се много фалшиви новини, например, че германски войници са изнасилвали жени и са искали да окупират Литва“, казва Дариус Яунишкис, ръководител на литовската тайна служба. „Русия иска да саботира проекта. Ние приемаме това много сериозно.“
През октомври Полша временно преустанови - с подкрепата на лидерите на ЕС - правото на убежище за мигрантите, влизащи в страната от Беларус, като полският министър-председател Доналд Туск обвини за рязкото увеличаване на броя на пристигащите мигранти усилията на Москва да дестабилизира Варшава.
Дори и в най-опасните си моменти обаче руската кампания за дестабилизация изглежда внимателно калибрирана, за да не предизвика колективен отговор от страна на НАТО съгласно разпоредбата за взаимна отбрана на западния военен съюз, известна като член 5.
Вместо това Кремъл изглежда бавно увеличава натиска, за да види какво може да му се размине. „Русия тества границите на член 5, за да предизвика несигурност“, заяви по-рано тази година Родерих Кисеветер, германски законодател и бивш офицер от генералния щаб на германската армия.
Страните от НАТО са обсъдили колективен отговор на хибридната война на Русия, заяви пред репортери високопоставен служител на НАТО преди срещата на върха във Вашингтон през юли. Дори ако нападенията не се квалифицират като военни действия в традиционния смисъл на думата, страните биха могли да се позоват на член 4, който призовава за консултации, когато сигурността на дадена страна е застрашена.
„Не мисля, че можем да изключим това в бъдеще“, каза високопоставеният служител на НАТО. „Особено ако станем свидетели на продължаващо влошаване и засилване на този вид дейност.“
Но засега в алианса няма голям апетит за конфронтация.
„НАТО е отбранителен военен съюз, който мисли за мирно и военно време“, заяви по-рано този месец пред френския вестник Le Figaro генерал Тиери Буркхард, началник на Щаба на отбраната на Франция. Инструментите на НАТО просто не са предназначени за сивата зона в „света на конкуренцията и съперничеството“.
„Големият проблем“ с позоваването на член 5 в настоящата ситуация е, че „няма ясно определение между съюзниците за това какво означава хибридна война“, казва Марек Кохв, бивш служител в областта на отбраната и разузнаването, който сега работи в базирания в Естония мозъчен тръст Международен център за отбрана и сигурност.
„Другият основен въпрос е свързан с приписването на отговорност“, каза Кохв. „Обикновено то идва малко по-късно.“
Например, повече от три месеца след като френските железници бяха саботирани преди Олимпийските игри в Париж, разузнавателните служби на страната все още разследват дали Москва стои зад атаката, според Le Monde.
Друга пречка е членството в НАТО на страни като Унгария и Турция - „държави, които проявяват симпатии към Русия“, казва Байман от Центъра за стратегически и международни изследвания, което затруднява вземането на значими решения срещу Москва от военния съюз, основан на консенсус.
Въпреки това европейските правителства проявяват все по-голяма готовност да приписват на Русия саботажни действия.
Според министъра на отбраната на Естония Хано Певкур това е първата стъпка в борбата. „Когато нещо се случи, просто го обявете публично“, каза Певкур. „Покажете, че тези момчета са били наети от руските служби и че тези момчета са извършили атаки, получавайки пари от Русия.“
НАТО: Севернокорейските войски са в Курск, за да помогнат на Русия
Отпор със санкции
Макар и да се пазят от пряка конфронтация, страните от ЕС и НАТО постепенно увеличават усилията си за противодействие на хибридната война на Русия.
През 2021 г., в отговор на руските усилия за подкопаване на френските президентски избори през 2017 г., Париж създаде правителствена агенция, наречена Viginum, която да противодейства на чуждестранната цифрова намеса.
Оттогава насам френското правителство обвинява Русия, че стои зад онлайн кампания за създаване на паника относно разпространението на дървеници в Париж и свързване на епидемията с пристигането на украински бежанци.
Френските разузнавателни служби също така подозират, че Москва е възложила на български и молдовски граждани да изрисуват антисемитски графити по улиците на Париж, за да подклаждат вътрешното напрежение във връзка с войната между Израел и “Хамас”.
В Швеция правителството създаде специална „агенция за психологическа защита“, която да идентифицира и противодейства на дезинформацията.
Защитата на критичната инфраструктура също се превърна в нов приоритет за НАТО и ЕС.
През февруари 2023 г., след саботажа на газопровода „Северен поток“, НАТО създаде ново звено за координация на подводната инфраструктура, което да оценява уязвимостта и да координира усилията на правителствата от НАТО и частния сектор. През март 2023 г. беше създадена и нова работна група ЕС-НАТО за устойчивост на критичната инфраструктура.
Миналия месец министрите на отбраната на Германия и Норвегия, Борис Писториус и Бьорн Арилд Грам, заявиха в кулоарите на срещата на министрите на отбраната на НАТО, че искат съюзниците да създадат пет регионални центъра за наблюдение и защита на подводната инфраструктура, като телекомуникационни линии, газопроводи и електропроводи.
Европейските държави също се опитват да отвърнат на удара със санкции. През октомври ЕС официално създаде нова рамка, която позволява на блока да се насочи към физически и юридически лица, участващи в хибридната война на Русия - включително намеса в изборите, саботаж, дезинформация, кибератаки и инструментализиране на мигранти.
Възможните санкции включват замразяване на активи и забрани за пътуване. „Отговорът на ЕС остава единен и решителен“, заяви шведският външен министър Мария Малмер Стенергард в изявление, изпратено по електронната поща. „Русия няма да успее да подкопае устойчивостта и стабилността на ЕС и неговите държави членки.“
Агенти за еднократна употреба
Досега обаче ЕС и НАТО не са имали голям успех в сдържането на Русия.
Санкциите, пряко свързани с войната в Украйна, досега имаха ограничено въздействие, така че не е ясно дали новият режим ще бъде ефективен.
„Европейците трябва да реагират по много по-единен и силен начин“, казва Байман от Центъра за стратегически и международни изследвания. „Военната помощ за Украйна трябва да бъде увеличена, за да се покаже, че руските усилия имат обратен ефект.“
В допълнение към увеличаването на разходите за отбрана, страните трябва да засилят вътрешната сигурност, включително полицията, националните разузнавателни служби и обмена на информация между съюзническите правителства, казва Кохв от Международния център за отбрана и сигурност.
„Ако пропуснем тази възможност, Русия само ще набере по-голяма сила“, каза Кохв. „Не трябва да забравяме, че те по същество имитират доктрината на Съветския съюз за саботаж от Студената война“.
Една от най-силните реакции на Европа, по обратен път, затрудни проследяването на престъпленията до извършителите.
След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. европейските правителства изгониха повече от 700 руски шпиони, представящи се за дипломати.
В отговор Кремъл се насочи към вербуване на т.нар. агенти за еднократна употреба, понякога чрез каналите на Телеграм. Те са предимно рускоговорящи млади мъже на възраст между 20 и 30 години, владеещи информационни технологии, често с криминално минало. Някои от тях са идеологически мотивирани, други го правят за пари, плащани в криптовалути.
Служители на разузнаването заявиха, че пратката, която се запали в Лайпциг, може да е била подхвърлена от агент за еднократна употреба, който може дори да не е знаел, че поставя запалителна бомба. През април във Великобритания един британец беше обвинен в извършване на враждебна дейност в полза на Москва.
Важното е, казва Арндт Фрайтаг фон Лорингховен, бивш германски посланик, който е бил първият ръководител на разузнаването на НАТО, Европа да се събуди за заплахата и да накара Русия да плати цената.
„Ние сме заспали“, каза фон Лорингховен. „Агресивното поведение трябва да има политическа цена.“
Припомняме и тази галерия от нашия архив:
* Във видеото: Най-опасните оръжия на Русия
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
