Р уският президент Владимир Путин казва, че има черен колан по джудо, което, както обича да казва, му е дало важен житейски урок - гъвкавост. Всъщност нито един постулат не е оказал по-голямо влияние върху политическата доктрина на Русия, особено на международната сцена. Това пише в свой коментар Джоузеф Епщайн за Newsweek.
Въпреки 30-годишния си съюз Русия не се намеси, след като Азербайджан си върна Нагорни Карабах - регион, който Армения по-рано беше завзела с руска помощ. След 32 години донякъде приятелски отношения Русия внезапно стана враждебна и към Израел. А след повече от 20 години слаби връзки Русия засили отношенията си със Саудитска Арабия.
В наши дни Путин лесно се ориентира според интересите си. Армения се преориентира към Запада. Заемането на антиизраелска позиция по отношение на Газа помогна на Москва да се сближи с Иран, да се противопостави на Съединените щати и да увеличи привлекателността на Русия в развиващия се свят. Саудитска Арабия и Русия откриха общи интереси в Сирия, Турция и добива на петрол, посочва Епщайн.
Но сега Русия може би се подготвя за още един завой - този път от Иран.
Има две ясни причини за промяна в политиката - отслабването на Иран в Сирия и Армения и използването на позицията ѝ на играч в Близкия изток, за да получи отстъпки за мирно споразумение в Украйна.
Със сигурност Русия и Иран си сътрудничат на безпрецедентно ниво в последно време, пише авторът на Newsweek.
Русия предупредила Иран преди израелската атака
През септември Иран достави на Русия балистични ракети с малък обсег. Двете страни са на прага на подписването на дългоочаквания стратегически договор, който ще включва по-тясно сътрудничество в областта на отбраната. Неотдавна двете държави свързаха банковите си системи, за да избегнат западните санкции. Но въпреки това сътрудничество, страните не се разбират по отношение на действията си в региони, където и двете имат огромно влияние.
И никъде това не е толкова очевидно, колкото в Сирия, посочва Епщайн.
За да остане на власт по време на сирийската гражданска война, която почти го свали от власт, президентът Башар Асад покани Русия и Иран, жертвайки независимостта на Сирия. И макар че Москва и Техеран са намерили точки на сътрудничество, те имат противоположни цели. Русия иска Сирия да остане неин стабилен регионален васал, докато Иран иска да продължи да използва Дамаск във войната си с Израел, коментира той.
Преди да нахлуе в Украйна през 2022 г., Русия имаше почти пълна власт в Сирия, особено след инсталирането на ракетната система С-400, която е способна да прихваща изтребители F-16. Както каза тогава един израелски служител на отбраната, „една муха не може да прехвръкне над Сирия без съгласието на Русия“.
Русия държеше това над Израел и Иран, което караше и двете страни да се съобразяват с Путин. Понякога Москва позволяваше на Иран да пренася контрабандно оръжия през Сирия за “Хизбула”; понякога позволяваше на Израел да бомбардира ирански цели. Това не беше първият път, когато Москва се намесваше в средата на конфликт, за да получи власт над двете страни. Тя е използвала подобна тактика с Армения и Азербайджан, като е продавала оръжия и на двете страни.
След нахлуването в Украйна Русия бързо пренасочи ресурси за финансиране на военните усилия, включително от Сирия. Иран побърза да запълни вакуума.
Russia Would Sell Out Iran in a Heartbeat | Opinion https://t.co/R1FJ5P1uNx
— Newsweek Opinion (@NewsweekOpinion) November 18, 2024
Но през последната година ситуацията се промени. Израел унищожи главния пълномощник на “Хизбула”, и отслаби иранските позиции в Сирия. На свой ред, позицията на Русия там вече е по-силна, посочва Епщайн.
Отчаяният Иран сега може да се опита да използва Сирия срещу Израел. Но това вероятно ще бъде червена линия за Москва.
Александър Лаврентиев, специалният представител на Путин за Сирия, заяви наскоро, че Русия ще направи „всичко възможно“, за да предотврати разпространението на конфликта в Сирия. През изминалата година Русия попречи на ирански пълномощници да действат в Южна Сирия и изгради наблюдателни постове по сирийско-израелската граница след израелските убийства на високопоставени ирански служители. Тя нито веднъж не е активирала системите си за противоракетна отбрана, за да противодейства на израелските атаки.
Израел се опитва да се възползва от този сблъсък на интереси, както правеше и преди войната. Въпреки че руско-израелските отношения пострадаха, когато Русия застана на политическа страна срещу Израел непосредствено след клането на 7 октомври 2023 г., министър-председателят Бенямин Нетаняху внимаваше да не предприеме стъпки, които биха прекъснали връзките с Москва, като например въоръжаване на Украйна.
Тази стратегия запази вратата отворена за сътрудничество в Сирия. По-рано тази година иранските хардлайнери обвиниха и Путин, и Асад, че са предали Иран, като са позволили на Израел да нанася удари по ирански цели в Сирия. По време на израелската ракетна атака срещу Иран миналия месец в отговор на ракетното нападение на Техеран високопоставен съветник на върховния лидер аятолах Али Хаменей уж обвини Асад в предателство, защото не е попречил на Израел да използва сирийското въздушно пространство или не е предупредил Иран за удара. Но като се има предвид, че Сирия не контролира собственото си небе, ако има вина, то тя се носи стриктно от Русия.
Решението на Израел да избягва да провокира Русия може отчасти да е довело и до забавянето на доставката от страна на Русия на изтребители Су-35 за Иран, както и до преговорите за ракетната система С-400 за Иран. Такива модерни оръжейни системи биха дали възможност на Иран да укрепи своята отбрана и военновъздушните си сили от съветската епоха.
Но Русия предпочита съюзниците ѝ да бъдат зависими - в противен случай те могат да действат срещу руските интереси. Ако Иран стане твърде силен, тогава той ще има повече право на глас в региони от взаимен интерес. Освен това, ако Иран внедри такива оръжейни системи в битка с Израел, израелските пилоти биха могли да открият уязвими места и да ги предадат на САЩ.
Лавров разкри какво ще включва всеобхватният договор на Русия с Иран
Междувременно едва миналата седмица довереникът на Нетаняху Рон Дермер отиде в Русия, за да помогне за постигането на споразумение за прекратяване на огъня в Ливан. Ключовото израелско искане е оръжията да не се доставят повече през Сирия.
Ако Русия помогне за спирането на потока от ирански оръжия, това ще доведе до още по-голямо напрежение в руско-иранските отношения. Вече има напрежение във връзка с Армения, където Русия иска да контролира изграждането на коридор, свързващ Азербайджан с неговата провинция Нахичеван през Армения. Иран нарече коридора „червена линия“, тъй като той ще доведе до това неговият геополитически съперник Азербайджан и конкурент Турция да контролират северната му граница вместо близкия му съюзник Армения.
Иран не храни илюзии относно отношенията си с Русия. Както наскоро заяви Мехди Собхани, иранският посланик в Армения, бивш пратеник в Сирия и вероятно високопоставен служител на разузнаването: „Ние не сме съюзници. Имаме някои различия, но имаме и някои общи интереси“.
Всъщност, като се има предвид желанието на бъдещата американска администрация за бързо постигане на мирно споразумение в Украйна, Путин може да използва способността на Русия да предотврати транспортирането на ирански оръжия в Сирия като коз в преговорите, пише авторът на Newsweek.
Свързващата нишка, която обединява действията на Русия, е експанзионизмът. Москва иска да увеличи максимално глобалното си влияние. И за разлика от Съветския съюз, Русия на Путин не е обвързана с никаква идеология, която да предотвратява опортюнизма, пише Епщайн.
Ако Путин прецени, че продажбата на Иран ще помогне на руските интереси, той няма да се поколебае.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Newsweek и Vesti.bg като цяло.
[gallery]14918[/gallery]
* Във видеото: Русия продава на Иран модерно оръжие
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
