С лед оставката на президента на Сърбия Александър Вучич, неговата ключова съюзница Ана Бърнабич пое временно държавното кормило. Коя е тя, как премина прехвърлянето на властта и какъв е изборният календар за съседна Сърбия?
Официалното предаване на властта
Както беше предварително анонсирано от самия Александър Вучич, той официално подаде оставка от президентския пост, с което Сърбия навлезе в планирана рокада на върха. Председателят на Народното събрание Ана Бърнабич пое функциите на временно изпълняващ длъжността (и.д.) президент на Републиката.
По време на официалната церемония Вучич връчи на Бърнабич държавния президентски печат, официалните документи за отбраната и държавното управление, както и документацията за издадените от него 49 помилвания и прекратени наказателни производства.
Вучич обяви кога ще подаде оставка като президент на Сърбия
С това поемане на поста Ана Бърнабич записа своеобразен рекорд в сръбската политическа история - тя стана първата фигура, заемала и трите най-висши държавни длъжности в страната: министър-председател, председател на парламента и временен държавен глава.
Коя е Ана Бърнабич?
Ана Бърнабич е един от най-близките и лоялни политически партньори на Александър Вучич. Родена през 1975 г. в Белград, тя получава висшето си образование в САЩ (университета „Нортууд“) и Великобритания (магистърска степен MBA от университета в Хъл). Преди да влезе в държавния апарат, тя натрупва над 10 години опит в частния сектор и в управлението на международни проекти за USAID.
Политическата ѝ кариера се развива динамично:
2016 г.: Влиза в правителството като безпартиен технократ на поста министър на държавната администрация.
2017 г.: Избрана е за министър-председател на Сърбия. С това тя става първата жена и първият открит представител на ЛГБТ общността начело на сръбски кабинет. Управлява като премиер в три последователни мандата до началото на 2024 г.
2019 г.: Официално се присъединява към управляващата Сръбска прогресивна партия (СНС).
Март 2024 г.: Избрана е за председател на Народното събрание (Скупщината).
Септември 2026 г.: Поема функцията на временно изпълняващ длъжността президент на Сърбия.
Сръбският президент ще се оттегли, за да стане премиер по модел, напомнящ за Путин
Защо Вучич подаде оставка?
Мотивът зад очакваното оттегляне на Александър Вучич е пряко свързан с предсрочните парламентарни избори. Вучич предварително заяви, че прави тази стъпка, за да може да се включи в изборната надпревара наравно с останалите като „обикновен гражданин“ и водач на листата на Сръбската прогресивна партия.
Според неговото обяснение, слизането от президентския пост цели да премахне обвиненията за използване на държавническия ресурс в полза на партийна кампания.
Александър Вучич подаде оставка като президент на Сърбия
Какви са правомощията на и.д. президента?
Според Конституцията и Закона за президента на Република Сърбия, временно изпълняващият длъжността президент разполага с точно определен обхват от функции за период от най-много 90 дни (3 месеца).
В това си качество Ана Бърнабич има следните конституционни правомощия:
Да представлява Сърбия в страната и чужбина;
Да приема отзовавателни и акредитивни писма на чуждестранни дипломатически представители;
Да насрочва избори за Народно събрание;
Да предлага на Народното събрание кандидат за министър-председател;
Да упражнява правомощия в областта на отбраната и да изпълнява функцията на върховен главнокомандващ на Въоръжените сили.
Кога ще се проведат изборите?
Когато мандатът на президента прекрати предсрочно, законовата рамка гласи, че президентските избори се насрочват така, че вотовете да се проведат най-късно три месеца след оставката. От деня на официалното насрочване до деня на гласуването трябва да изминат не по-малко от 30 и не повече от 60 дни.
Крайната законова дата за провеждане на първия кръг от президентските избори е 27 декември. Според данни на Центъра за местно самоуправление (CLS) като най-вероятна дата за провеждане на президентския вот се обсъжда 13 декември, което би осигурило кратка 30-дневна кампания веднага след приключването на парламентарния вот.
Изборният календар до края на годината:
25 октомври: Извънредни парламентарни избори.
Най-късно до 27 декември: Първи кръг на извънредните президентски избори.
