Е дно от най-старите гробища за домашни любимци в света, което е живо свидетелство за дълбоката промяна в отношенията между хората и животните, се намира в парижкото предградие Аниер-сюр-Сен се намира. Създадено в отговор на проблем с общественото здраве, днес то е символ на емоционалната връзка, която възприема домашните любимци като членове на семейството.
Преди създаването му в края на XIX в., Париж се е сблъсквал със сериозен санитарен проблем. Огромен брой трупове на животни са били изоставяни по улиците или изхвърляни в Сена, което е представлявало истинска опасност за общественото здраве. По това време кучетата са възприемани предимно като работни помощници, а не като компаньони, и смъртта им не е предизвиквала особено внимание.
От санитарна мярка до място за почит
Промяната започва с приемането на закон на 21 юни 1898 г., който задължава собствениците да погребват починалите си животни под поне един метър пръст. Тази регулация вдъхновява адвоката Жорж Армоа и журналистката Маргьорит Дюран да създадат специализирано място за покой. Така през лятото на 1899 г. гробището отваря врати на остров Раважьор, за да предложи достоен край за „спътниците в нашите радости и скърби“.
Въпреки че не е първото по рода си в света – предшествано е от гробища в Лондон (1881 г.) и Ню Йорк (1896 г.) – това в Аниер-сюр-Сен бързо се превръща в огромен успех. До 1958 г. там вече са погребани 40 000 животни, включително не само кучета и котки, но и коне, птици, риби и дори маймуна. Сред „обитателите“ му са и знаменитости като кучето-филмова звезда Ринтинтин и Мусташ, ветеран от Наполеоновите войни.
Огледало на съвременната привързаност
Първоначално достъпно предимно за парижкия елит поради високите цени, гробището е имало и общ гроб за хората с по-ограничени финансови възможности. Днес то продължава да привлича хора от цял свят, които искат да почетат паметта на своите любимци. Гробовете са украсени с играчки, купички и снимки, които свидетелстват за силната връзка между хората и животните.
Надписите върху надгробните плочи са изключително показателни за промененото отношение. Фрази като „До скоро в рая“ и „Вие заменихте детето, което нямах“ илюстрират, че домашните любимци вече се възприемат и оплакват като пълноправни членове на семейството. Мястото се е превърнало в тих паметник на тази еволюция в човешките емоции.
Историята на гробището в Аниер-сюр-Сен е повече от хроника на едно необичайно място; тя проследява как животните преминават от работни инструменти и санитарен проблем до незаменима част от семейната структура в западното общество.
Добави ни в предпочитани източници в Google
