- Русия засилва присъствието си на Шпицберген чрез военни прояви, плавания и дейности около подводни кабели, което Норвегия и съюзниците ѝ разглеждат като потенциални хибридни провокации.
- Уникалният статут на архипелага по договора от 1920 г. забранява използването му за военни цели, но стратегическото му положение го прави важен за контрола над руските подводници и достъпа до Северния Атлантик.
- Норвегия укрепва наблюдението, бреговата охрана и военноморските си сили, а местните власти инвестират в критична инфраструктура и имат план за евакуация; основният страх е Москва да не използва ограничена криза, за да изпита сплотеността на НАТО.
В продължение на почти цял век най-голямата заплаха за жителите на Шпицберген са били полярните мечки. Все по-често обаче тя идва от Русия.
Нарастват опасенията, че Москва може да използва обширния арктически архипелаг, част от Норвегия с необичаен правен статут, за да подложи НАТО на военно изпитание на фона на засилващата се несигурност относно ангажимента на САЩ към отбраната на Европа.
Съюзниците подозират Русия, че проучва ключови подводни кабели във водите край Шпицберген и организира прояви с военен характер, чрез които тества границите на правилата, регулиращи нейното присъствие там. На фона на засилването на хибридните атаки на Русия в Европа Осло бърза да увеличи военноморските си и разузнавателните способности, за да защити северния си фланг, докато местните власти на Шпицберген инвестират в критична инфраструктура и дори вече разполагат с план за евакуация.
„Има повече напрежение в Арктика и на север и, разбира се, Шпицберген също е част от това“, заяви пред POLITICO норвежкият министър на отбраната Торе Сандвик. „Знаем, че Русия ... използва много начини, за да се опитва да провокира или да намира начини за хибридни заплахи“, заяви още Сандвик.
Въпреки че е норвежка територия, на главния остров на архипелага, Шпицберген, се намира руски град.
В продължение на десетилетия Москва и Осло до голяма степен успяваха да не допуснат напрежението да ескалира, но този крехък баланс сега е под все по-силен натиск. Западните държави са все по-притеснени от руските хибридни атаки в Европа и предупреждават, че до края на десетилетието Москва може да направи опит за ограничено нахлуване в държава членка на НАТО.
„Руското ръководство е силно непредсказуемо и все по-склонно да поема рискове. Не бих изключила нито един сценарий, когато става дума за желанието на Кремъл да се противопостави на НАТО“, заяви Кари Ага Миклебуст, професор по руска история и експерт по Шпицберген в Норвежкия арктически университет.
Straight from the BBC tv series: Vigil....
— Mike Alderson FRSA (@OpenEyeComms) September 28, 2026
Putin is testing NATO on Norway’s remote Arctic islands
Russia’s rising hybrid activity on Svalbard is sparking fears that Moscow could spark an incident that tests NATO’s Article 5 mutual defense clause.https://t.co/dmNYfQXBCe
- Високият Север, високото напрежение
В продължение на десетилетия Шпицберген беше символ на норвежкия принцип „Висок Север, ниско напрежение“, който предполагаше усилия за изграждане на сътрудничество между арктическите държави, включително Русия.
Освен на отдалечеността си, архипелагът се намира на повече от 900 километра от континентална Норвегия, и на ледниковите си температури, това се дължеше и на уникалния му статут. Съгласно международен договор от 1920 г. държавите признават суверенитета на Осло над островите, а в замяна получават права за експлоатация на ресурсите им. Малко след това Съветският съюз купува град Баренцбург, за да добива местните залежи на въглища.
Договорът също така забранява на всяка държава да използва Шпицберген за „военни цели“, включително за изграждане на военноморски бази и укрепления. Норвегия обаче посещава архипелага с кораби на бреговата охрана и военни съдове.
В разгара на Студената война на единствения населен остров, Шпицберген, живеят 2400 съветски граждани, които съставляват около 70% от населението му.
Москва има малко стимули да нарушава договора, тъй като това може да се обърне срещу собствените ѝ интереси. На около 1000 километра се намира руският Колски полуостров, където са разположени две трети от ядрените подводници на Русия за ответен удар.
„Русия е била предпазлива и е избягвала всякаква форма на ескалация“, казва Миклебуст.
Това прави архипелага стратегически важен и за НАТО.
„При военен конфликт ... именно оттук руските подводници биха могли да навлязат в Северния Атлантик, да се скрият на по-голяма дълбочина и да представляват заплаха за НАТО и САЩ“, посочва тя.
Напрежението обаче се увеличи след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.
От 2022 г. местни руски представители са подложени на критики заради организирането на мероприятия на младежка организация, косвено свързана с военноморските сили, обявяването на ракетни учения в близост до архипелага и провеждането на ежегодни паради с военни символи, които в миналото включваха и прелитане на хеликоптер.
През 2024 г. Москва започна и директни пътувания с лодки от Русия, а миналата година създаде местен клон на Руското географско дружество, оглавявано от бившия министър на отбраната Сергей Шойгу.
„Наричаме ги провокации в сивата зона. Това е много икономичен начин да се утвърждава руското присъствие и ... да се оспорва юрисдикцията на Норвегия“, казва Миклебуст.
В резултат на това тази година норвежките разузнавателни служби предупредиха, че Кремъл „има за цел да увеличи възможностите за действие на Русия на Шпицберген“.
Тази пролет британски, американски и норвежки сили според съобщенията са засекли руски кораби, които са тествали секретно оръжие за прерязване на подводни кабели край бреговете на Шпицберген.
Въпреки че запасите от въглища в Баренцбург намаляват, Москва не изоставя града. През 2025 г. руската държава е предоставила на държавното предприятие „Тръст Арктикуголь“, което управлява Баренцбург, около 1,89 милиарда рубли (20 милиона евро) под формата на федерални субсидии, показват финансовите му отчети.
Руският посланик в Норвегия Николай Корчунов заяви пред POLITICO, че иска да види „трансформация на икономическите дейности“ в Баренцбург, от добив на въглища към услуги. Той добави, че „Арктикуголь“ инвестира в поддръжката на града.
Кранове и скелета са покрили много от сградите в Баренцбург, датиращи от съветската епоха. Те са разпръснати по стръмен хълм, обърнат към внушителния, покрит със сняг ледник Вьоринген, знак за продължаващия интерес на Русия.
„Но ние не поставяме под въпрос суверенитета на Норвегия“, подчерта Корчунов. „Подчертаваме необходимостта и важността от спазването на всички разпоредби на Договора за Шпицберген“, каза той, като обвини Осло, че допринася за „негативната тенденция към милитаризация на целия Балтийско-Арктически регион от страна на НАТО“.
Трябва да обърнем по-голямо внимание на Свалбард
- По тънък лед
Вицеадмирал Руне Андерсен, началник на Обединеното оперативно командване на Норвегия, заяви, че негов приоритет е „да се постигне баланс между възпирането и поддържането на стабилността“ на Шпицберген и да се запази „спокойствие и хладнокръвие“ по отношение на хибридните заплахи.
Но заради „рисковете“ от ескалация норвежките въоръжени сили инвестират в укрепване на способностите си за наблюдение, каза той. Сред мерките е изстрелването на три нови спътника за морско картографиране догодина, наред с „обновяване на военноморските сили и бреговата охрана, за да има постоянно присъствие“ в района.
В стремежа си да укрепи северния си фланг Норвегия купува пет противолодъчни фрегати Type 26 от Великобритания и шест подводници Type 212CD от Германия. Осло също така задълбочава военната интеграция със съюзниците си, включително Лондон и Берлин, а този месец проведе съвместни учения около северния норвежки остров Ян Майен.
„Все по-често държави от НАТО са в нашите води“, заяви министър Сандвик. По думите му защитата на Шпицберген също е част от процеса на планиране на НАТО.
На местно ниво стратегията е да не се допуска напрежението да излезе извън контрол. Заместник-губернаторът на Шпицберген Катарина Рийзе заяви, че нейната служба се среща с местното руско консулство четири пъти годишно.
„Имаме добър и конструктивен диалог. Наша отговорност е да гарантираме стабилността и ... ниското ниво на напрежение тук“, каза тя.
Терие Ауневик, кметът на Лонгиърбиен, главния норвежки град на Шпицберген, заяви, че властите разполагат с планове за бърза евакуация на населеното място, ако напрежението ескалира.
В Лонгиърбиен има само два подводни интернет кабела, едно летище, един воден резервоар и една дизелова електроцентрала, която зависи от внос. По думите на Ауневик се извършват „значителни инвестиции“, включително изграждането на два нови водни резервоара до около 2029 г.
„В това отношение сме доста уязвими“, каза той.
Контролът над „Мечата пролука“ би увеличил заплахата за НАТО
- Навън в студа
На място Баренцбург не изглежда особено заплашително. Малцина местни жители излизат извън няколкото десетки рушащи се сгради. От остарялата въглищна електроцентрала се издига дим, а самотно съветско знаме със сърп и чук се развява на вятъра. Баренцбург изглежда като изоставена реликва от отминала епоха.
Част от неотдавнашната хибридна активност се дължи и на местни усилия за привличане на вниманието на Москва, заяви Арилд Мое, научен професор и експерт по Русия в мозъчния тръст „Институт „Фритьоф Нансен“.
„Те се възползват от националистическите настроения, за да получат приоритет и финансиране“, каза той.
Но непредсказуемостта на Путин и многократните колебания на Тръмп по отношение на НАТО остават неизвестни фактори.
С увеличаването на случаите на саботаж, кибератаки и нарушения на въздушното пространство в цяла Европа нарастват и опасенията, че Путин може да ескалира ситуацията още повече, заявиха двама дипломати от НАТО, получили анонимност, за да говорят свободно.
Тревогата се усеща и на Шпицберген. В Баренцбург „не говорим за политически теми“, заяви сервитьорка от Санкт Петербург, която поиска името ѝ да не бъде публикувано. Тя обаче призна, че местните жители се страхуват от евентуална война между НАТО и Русия.
„Разбира се, това ни тревожи“, каза тя.
„Разбира се, постоянно се говори дали руското правителство иска да провокира държава членка на НАТО и дали Шпицберген е мястото, където би направило това“, каза Джонатан Свенсон, водач на експедиции, който живее в Лонгиърбиен от пет години.
За да разсее тези опасения, НАТО трябва да обмисли въздушни патрули над Шпицберген, да премести отбранителни авиационни средства в северната част на континентална Норвегия и да провежда съвместни учения в близост до архипелага, заявиха двамата дипломати от НАТО, при условие че Осло се съгласи и мерките са в съответствие с Договора за Шпицберген.
Засега обаче НАТО няма публично обявени планове да увеличи военноморското или въздушното си присъствие около островите. Някои се опасяват, че настоящата позиция на Алианса няма да е достатъчна, за да възпре Москва.
На теория за Русия би било „наистина лесно“ да окупира Шпицберген, заяви Столе Улриксен, преподавател в Кралската норвежка военноморска академия, ако изпрати специални сили от Северна Русия и завземе летището. Според него обаче подобен сценарий е малко вероятен.
Москва обаче не би имала нужда от пълна окупация. Според анализаторката Миклебуст Русия би могла да инсценира извънредна ситуация, засягаща руските граждани на архипелага, и да изпрати сили за управление на кризата, ход, който може да не задейства еднозначно клаузата за взаимна отбрана по член 5 на НАТО.
„Най-лошият сценарий е ситуация, в която Москва види възможност да изпита сплотеността на НАТО“, каза тя. „Може би Норвегия ще призове съюзниците си за помощ, а след това Доналд Тръмп ще каже: „Не, няма да рискуваме добрите си сделки с Русия заради този малък остров.“
