С дълбока скръб светът се сбогува с легендата в модата – Джорджо Армани, който почина на 91 години.
Милано, градът, който той превърна в столица на елегантността, обяви понеделник за ден на траур, а камерна, но граждански значима церемония ще увенчае житейския му път с погребение в понеделник.
При това – в града, който вдъхновяваше и който той облагородяваше.
След себе си Giorgio Armani оставя не просто облекла, а цял свят, изграден от стил, визия и неизменно човешко докосване. И точно в този ден на траур, оставаме със сърца, благодарни за красотата, която той ни дари.
Характерният белег на Джорджо Армани е контролът.
На 91 години той остава не само креативен директор, но и главен изпълнителен директор и единствен собственик на компанията, която основа преди 50 години. Бих казал модна къща, но днес Armani е далеч повече от това. Да, тя прави дрехи – и то много: от ръчно изработени висша мода тоалети за наградите „Оскар“ (Armani Privé), през характерните си релаксирани костюми (Giorgio и, за по-малко заможните, Emporio), чак до дънки и тениски за младите. Има също козметика, интериорни изделия и хотели, шоколад и ресторанти, дори подразделение за цветя – Armani/Fiori – където самата природа се подчинява на изискванията на Армани в изчистени и строго контролирани композиции в стил икебана. Той дори продава вазите.
Това пише Александър Фюри за Financial Times, припомняйки последното интервю с Джорджо Армани:
„Най-голямата ми слабост е, че контролирам всичко“, признава Армани.
Наскоро показа рядка слабост в тази броня: отсъства от трите модни шоута, които организира през юни и юли, заради заболяване. Все още се възстановява у дома, преди планираните тържества за 50-годишнината, които ще се проведат по време на Миланската седмица на модата в края на септември. Там той ще представи изложба в Пинакотеката ди Брѐра – първата в тази почтена галерия, посветена на модата. Удобното е, че музеят се намира точно срещу апартамента му в центъра на Милано. Дори отдалеч той поддържа желязна хватка.
„Наблюдавах всеки аспект от шоуто дистанционно чрез видеовръзка – от пробите до последователността и грима“, казва той.
„Всичко, което ще видите, е направено под мое ръководство и с моето одобрение.“
Дори е звънял по телефона, за да се скара на персонала за късния старт на дефилето Emporio Armani. Това е показателно за силата, която сам признава като най-голяма:
„Способността да вярвам в идеите си и решителността – понякога инатът – да ги реализирам.“
Началото и възходът
Джорджо Армани е повече от име на сако или, за мнозина, име върху бутилка парфюм. Роден е в Пиаченца, на около 60 км югоизточно от Милано. Баща му е бил счетоводител в транспортна фирма и го е насочил към медицина – нещо, което вероятно обяснява хирургичната прецизност и безупречната чистота на стила му. Работил е като байер в универсалния магазин La Rinascente в Милано, след което става дизайнер на мъжко облекло за Нино Черути. През 1975 г. основава собствена компания с 10 000 долара начален капитал в офис по-малък от сегашната му баня.
„Целта ми в началото беше да наложа визията си и да обличам хората“, казва той.
„В известен смисъл и днес идеята е същата.“
Любимата му дизайнерка е била Габриел Шанел – и стилът на Армани има сходно въздействие върху поколенията. Той облече жените в костюми, които бяха толкова революционни, колкото и тези на Шанел, създавайки уверено облекло, което подпомогна социалната революция на работещата жена през 80-те. Същевременно той „отпусна“ мъжката мода, деконструирайки традиционното шивачество по начин, който повлия на всеки костюм по света.
Империя и за какво съжалява
Armani е натрупала милиарди: нетните приходи през 2024 г. са 2,3 млрд. евро.
„Не знам дали думата „работохолик“ е точна, но усилената работа със сигурност е съществена за успеха“, казва той.
„Единственото ми съжаление е, че прекарах твърде много време в работа и твърде малко с приятели и семейство.“
Армани е сред първите дизайнери, които осъзнават значението на обличането на холивудски звезди и на публичността от това. През 1988 г. открива офис за обличане на ВИП персони в Лос Анджелис – десетилетие преди конкурентите да разберат силата на звездните препоръки. Но той не е просто доставчик за червения килим, а и сътрудник: костюмира повече от 200 филма за пет десетилетия, включително „Американско жиголо“ (1980), „Недосегаемите“ (1987), „Добри момчета“ (1990) и „Вълкът от Уолстрийт“ (2013). Мартин Скорсезе дори режисира късометражен документален филм „Made in Milan“, посветен на творческите му процеси.
Стил отвъд модата
За режисьорите дрехите на Армани са ценни с тяхната вечност, отвъд бързопроменливата мода. Самият той казва: „Макар мисленето ми да е далеч от хаотичната променливост на модата, не обичам да бъда наричан „анти-мода“. За мен стилът надделява над мимолетните тенденции.“
Марковите му изделия днес се търсят и на пазара за винтидж. „Ако нещо, което създадох преди 50 години, все още се цени от хора, които тогава дори не са били родени, това е най-голямата награда“, казва той.
Наследство и бъдеще
Като вероятно най-възрастния работещ дизайнер в света, Армани ръководи многопластова империя. Въпросът за наследяването е неизбежен.
„Плановете ми за приемственост се състоят в постепенен преход на отговорностите към най-близките ми хора – като Лео Дел’Орко, членовете на семейството ми и целия екип“, споделя той. Дел’Орко, ръководител на мъжкия дизайн, вече се появи на сцената в края на две от дефилетата. „Искам преходът да е органичен, а не момент на разрив.“
Анализатори твърдят, че марката ще надживее създателя си, както Chanel или Dior.
Но въпросът остава – кой би могъл да наследи визията му?
Тя е толкова цялостна и лична, че трудно може да бъде повторена. „Първоначалната ми цел беше да обличам хората, но постепенно преминах и към други сфери, защото исках да предложа на онези, които влизат в света на Armani, уникално изживяване. Създадох начин на живот, който бих определил като естествена изтънченост, в който нищо не е прекалено, но всичко е в хармония“, казва той.
Днес сградата Armani/Manzoni в Милано – с магазини, клуб и хотел – е оформена като огромна буква „А“. Това е случайност, но и символ – защото никой друг дизайнер няма подобен монумент. Това е квинтесенциалният, незаменим Армани.
Наследство през очите на други
Приятели, колеги, актьори и дизайнери свидетелстват за неговото влияние. Карла Соцани го описва като човек с „лазерна яснота“. Пол Смит казва, че революционизира мъжкото и дамското облекло. Ремо Руфини от Moncler го определя като „културна икона“. Лора Дърн си спомня за роклята, в която спечели „Златна палма“. Джонатан Бейли казва: „Мога със завързани очи да разбера дали нося Armani.“ Ричард Гиър признава, че преди „Американско жиголо“ дори не е имал истински костюм. Донатела Версаче го нарича „глобален символ на елегантност и джентълменство“. Даниел Крейг казва, че вече 50 години Армани „стои над модата като колос“.
Списъкът е дълъг: Озуалд Боатенг, Ренцо Росо, Андрю Болтън, Стела Джийн, Рик Оуенс, Мария Грация Киури, Елин Клин, Наоми Харис, Джо Сайкс, Джанкарло Джамети и много други изразяват възхищение. Всички подчертават едно и също: неизменността, прецизността и влиянието на Джорджо Армани – дизайнер, който превърна стила в начин на живот и остави отпечатък, който ще остане в историята.
Животът в кадри на легендарния Джорджо Армани вижте в нашата ГАЛЕРИЯ.
