К ристин Давуд, вдовицата, която загуби съпруга и сина си при бедствието с подводницата „Титан“ преди три години, си спомня как е получила тленните им останки девет месеца след имплозията в две малки кутии – подобни на „кутии за обувки“.
„Не получихме телата в продължение на девет месеца“, казва Давуд пред The Guardian в история, публикувана в събота.
„Липсват ми всеки ден, всеки час“: Жената, загубила син и съпруг на "Титан"
„Е, когато казвам тела, имам предвид остатъчната биомаса, която е била намерена. Те дойдоха в две малки кутии, като за обувки“, допълва тя.
Тя добавя, че „не е имало много, което са могли да открият“ от 48-годишния Шахзада Давуд и техния 19-годишен син Сулеман след имплозията.
„Имаха голяма купчина, която не можеха да разделят – смесено ДНК, и ме попитаха дали искам част и от това. Но аз казах „не“, само това, за което знаете със сигурност, че е Сулеман и Шахзада“.
Жената, загубила син и съпруг на „Титан“: Виновникът умря с тях, нали?
Шахзада и Сулеман загинаха заедно с изпълнителния директор на OceanGate Стоктън Ръш, бизнесмена Хамиш Хардинг и експерта по „Титаник“ Пол-Анри Наржоле, когато подводницата имплодира по време на спускането към останките на „Титаник“ в Северния Атлантик на 18 юни 2023 г.
Давуд споделя пред The Guardian, че помни последния път, когато е видяла съпруга и сина си същата сутрин – те се качили в подводницата, докато тя се борила с морска болест на борда на кораба-майка.
„Сулеман носеше своето кубче на Рубик, защото планираше да постави рекорд за реденето му на най-голямата дълбочина досега“, спомня си тя.
Последните мигове на "Титан": Кубче на Рубик, дебели чорапи и трескаво очакване
„И се кикотехме, защото Шахзада е тромав и докато слизаше по стълбите, се люлееше малко. Помахах. И това беше всичко. Качиха се в лодката и отпрашиха. Сбогуването беше много бързо“.
Няколко часа по-късно в трапезарията на кораба Давуд чула някой да казва: „Загубиха комуникация“.
Когато разбрали, че тя е чула, човекът добавил: „Не се притеснявайте, не е необичайно“.
Тя споделя: „В онзи момент какво се очакваше да направя? Чувствах се в капан на този кораб и нямах друг избор, освен да вярвам на това, което ми казваха“.
Тя се опитвала да потисне тревогата си, казвайки си, че „те просто са заклещени“ в подводницата.
Майката на загиналия на "Титан" тийнейджър разказва за неговата мечта
„Но бях притеснена. Сулеман не е... е, и двамата ми мъже не се чувстват добре на тъмно и знаех, че там долу тъмнината ще е съвсем различна. Нищо. Буквално не виждаш нищо“, казва тя.
Според думите ѝ, всички на кораба са били в пълно отрицание. „Екипажът се държеше така, сякаш нищо не се случва“, разказва тя, допълвайки, че са внушавали, че е само въпрос на време екипът да бъде намерен невредим.
„Мина ми през ума, че OceanGate имат скрити мотиви в това, което ни казваха“, добавя тя.
„Просто се опитваха да избегнат истината. Но без надежда щях да се влоша много по-бързо“, казва тя.
Докато чакали, екипажът организирал музикални сесии и прожекции на филми, за да минава времето.
„В крайна сметка мисля, че искаха да разсеят хората, да държат всички заети“, казва тя.
Нови кадри разкриват последните моменти на подводницата „Титан“
„Искаха всички да са на тяхна страна, да не се подава нищо на пресата. Но музикални сесии? Нима наистина ще седя там и ще пея песни? Опитах се да гледам филм, но когато отидох, го почувствах като предателство. Да гледам комедия като ‘Светът на Уейн’, докато те са заклещени в тъмното, не ми се стори правилно“.
След мащабно търсене останките от подводницата бяха намерени на океанското дъно. Бреговата охрана на САЩ го нарече „катастрофална имплозия“.
„Първата ми мисъл беше: Слава Богу“, казва Давуд. „Когато казаха ‘катастрофална’, разбрах, че Шахзада и Сулеман дори не са разбрали за нея. В един момент са били там, а в следващия – не. Знанието, че не са страдали, беше толкова важно. Няма ги, но начинът, по който си отидоха, някак го прави по-лесно“.
След като разбрала, че са починали, Давуд трябвало да се заеме с практическите детайли. „Какво щях да правя с вещите им? Багажът им? Дрехите на Шахзада бяха в моята каюта, затова ги опаковах. Но не опаковах тези на Сулеман. Не можах. Някой друг го направи“.
Миналата година Бреговата охрана публикува доклад, наричайки имплозията „предотвратима трагедия“, обвинявайки културата на OceanGate за избягване на регулациите и „небрежност“ към безопасността.
„От самото начало имах много причини да мразя Стоктън Ръш, но това наистина ли ми помага?“, казва Давуд.
„Той умря с тях. Ако му се гневя, му давам власт над мен, а аз отказвам да направя това. Сигурна съм, че хората ще кажат, че съм наивна, но ако започна да анализирам всяко малко нещо, докъде ще ме доведе това? Затова избирам собственото си... не щастие, но... избирам себе си, всеки ден. Ако не го правех, нямаше да съм тук. Със сигурност щях да се самоубия“.
Тя добавя, че се опитва да отделя „внимание“ на скръбта си.
„Отивам в стаята на Сулеман. Понякога намирам котката да спи на възглавницата му, сядам на леглото и оставям скръбта да дойде“, признава тя и добавя:
„И след известно време мога да я прибера до следващия път, когато стане твърде тежко. Работих много върху скръбта за Сулеман, но едва сега започвам да скърбя за съпруга си. Публично те винаги са възприемани като едно цяло, но това са две различни връзки. Две много различни болки“.
