К азусът с отложеното пускане на първата българска възпоменателна монета от 2 евро, посветена на българската азбука, предизвика нови реакции и политически коментари.
Планираното пускане на първата българска възпоменателна монета от 2 евро, посветена на българската азбука, е отложено след възражение от друга държава от еврозоната. Спорът е свързан с елементи от дизайна на монетата, което принуди Българската народна банка да спре процедурата по емитирането ѝ и да търси решение на казуса.
Самоличността на възразилата държава остава официално неизвестна, но анализатори и дискусии в интернет насочват вниманието най-вече към Словакия. Наблюдателят по балканските въпроси Райниер Яарсма отбелязва предполагаемото съвпадение на словашките позиции с руските интереси по културно-исторически въпроси. Словакия вече е издавала свои евромонети с образите на светите Кирил и Методий, а според някои наблюдатели възражението отразява наративи за славянското наследство, близки до тези, насърчавани от Кремъл.
В информационна бележка на Съвета на ЕС от 29 май пише, че съгласно регламента България е уведомила официално другите членки за спецификациите на монетата на 20 май. Страна, чието име е заличено в документа, е подала възражение в края на седемдневния срок за това на 27 май.
Бележката беше публикувана в "Екс" от нидерландския дипломат Райнир Ярсма.
"Интересно, неизвестна държава членка на ЕС е възразила срещу дизайн, представен от България за специална евромонета, "в памет на българската азбука", съобщи той.
Ярсма публикува и отказ на Съвета на ЕС да предостави писмото с възражението, защото страната подателка изрично е забранила и "за да не бъде застрашен изключително деликатният процес на вземане на решение".
Дипломатът публикува и заявлението на БНБ, в което се посочва, че българската азбука е една от най-старите в Европа. Планираният тираж е един милион.
The objection was raised against the following submission, filed by the Bulgarian National Bank last month: pic.twitter.com/gImKCavg3D
— Rainier Jaarsma (@RJaarsma) June 9, 2026
Случаят с българската възпоменателна монета от 2 евро придоби ново измерение, след като стана ясно, че и други държави от еврозоната вече са емитирали монети, свързани с делото на светите братя Кирил и Методий и славянската писменост.
През 2018 г. Словакия пуска сребърна възпоменателна монета от 10 евро по повод 1150 години от признаването на славянския богослужебен език от папа Адриан II. В официалното описание на словашката централна банка се посочва, че одобрението на славянските литургични текстове през 868 г. представлява най-високото признание, което делото на Кирил и Методий е могло да получи в тогавашна християнска Европа.
На лицевата страна на монетата са изобразени символи на ранното християнство и букви от глаголицата, а на обратната страна са представени Кирил и Методий под кръст, заобиколени от глаголически знаци и надпис „Признаване на славянския литургичен език“.
Още по-рано, през 2013 г., Словакия издава и възпоменателна монета от 2 евро по случай 1150 години от мисията на Кирил и Методий във Великоморавия. Националната страна на монетата изобразява двамата братя с християнски символи, а емисията е одобрена и пусната в обращение в еврозоната.
A gift from my dear colleague, ambassador Marek Lisansky of Slovakia, 2 euro exclusive coin, with St. Cyril & St Methodius. 🇲🇪🇸🇰 Slovačka je prijatelj Crne Gore. pic.twitter.com/e4b4ufZJoV
— Miodrag Vlahovic🇲🇪 (@Mico_Vlahovic) January 13, 2021
В онлайн форуми се споменават и други държави от еврозоната, включително Хърватия и Гърция, но Словакия остава основният “заподозрян”.
Припомняме, че по-рано днес документ на Съвета на Европейския съюз, предоставен частично по заявление за достъп до обществена информация, подадено от редакцията на Vesti.bg, потвърди, че държава от еврозоната е внесла официално възражение срещу проекта за българската възпоменателна монета от 2 евро, посветена на българската азбука.
Отговорът на Генералния секретариат на Съвета на ЕС от 10 юни 2026 г. потвърждава съществуването на документ № 9874/26, представляващ информационна бележка от 29 май 2026 г., свързана с възражение срещу проект за възпоменателна монета от 2 евро.
В документа се посочва, че България е внесла за одобрение проект за възпоменателна монета от 2 евро, посветена на българската азбука, съгласно член 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 729/2014 на Съвета от 24 юни 2014 г. относно номиналите и техническите спецификации на евромонетите, предназначени за обращение. Останалите държави членки са били уведомени за предложението на 20 май 2026 г.
Съгласно член 10, параграф 4 от същия регламент всяка държава членка от еврозоната има право в срок от седем дни след уведомяването да подаде възражение срещу предложен дизайн, ако той е вероятно да предизвика неблагоприятни реакции сред нейните граждани.
От публикуваната част на документ № 9874/26 става ясно, че на 27 май 2026 г. такава държава е подала възражение срещу българския проект.
„Държавите членки се уведомяват, че DELETED е подала такова възражение на 27 май с писмото в приложението“, се казва в документа, като името на държавата е заличено в публичната версия.
В отговора до Vesti.bg Генералният секретариат на Съвета на ЕС уточнява, че документът съдържа писмо и информация за държавата членка, подала възражението срещу предложението на България за възпоменателна монета, посветена на българската азбука.
От институцията обаче отказват пълен достъп до документа. Като мотив се посочва, че писмото представлява документ на трета страна, държава членка на ЕС, която изрично се е противопоставила на неговото разкриване на настоящия етап от процедурата.
„След внимателно разглеждане на всички принципи, свързани с това искане, Генералният секретариат на Съвета стига до заключението, че трябва да откаже достъп до писмото и информацията относно съответната държава членка на този етап, тъй като подобно разкриване би подкопало сериозно много деликатния процес на вземане на решения, който продължава, както и защитата на обществения интерес по отношение на паричната политика“, се посочва в отговора.
От Съвета на ЕС допълват, че към момента не разполагат с други документи по искането. Според институцията до този етап не са провеждани заседания на Съвета или на негови подготвителни органи, на които въпросът да е бил включен в дневния ред.
Кой спря първата българска възпоменателна монета от 2 евро - тайно възражение в ЕС
По-рано тази седмица Цвета Кирилова от сдружение „Азбукари“ публикува във Facebook информация по случая, позовавайки се на документи на Съвета на ЕС.
Според нейната публикация България е внесла официално за одобрение проекта за възпоменателната монета „Българската азбука“ на 19 май 2026 г. с документ № 9435/26. Тя посочва, че впоследствие на 29 май 2026 г. е разпространен документ № 9874/26, който потвърждава, че държава от еврозоната е подала възражение срещу проекта, като в публичната версия името на държавата е заличено.
Кирилова отбелязва още, че всички последващи нумизматични каталози, специализирани издания и програми на Българската народна банка продължават да посочват монетата като планирана за издаване през втората половина на 2026 г. с тираж от 1 милион броя.
По думите ѝ това е „силен индикатор, че възражението не е довело до отпадане на емисията или че впоследствие въпросът е бил решен по процедурен път“.
В публикацията си тя посочва още, че към момента няма публикуван документ на Съвета на ЕС, който да разкрива коя е държавата, подала възражението, както и че всички твърдения в социалните мрежи, които посочват конкретна държава, не са подкрепени с официален източник.
Според публикуваната от нея информация дизайнът на монетата представлява композиция от букви на кирилица и надпис „БЪЛГАРСКАТА АЗБУКА“. Автори на проекта са Светлин Балездров и Стоян Дерчев.
Кирилова припомня също, че след присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. кирилицата става третата официална азбука на ЕС наред с латиницата и гръцката азбука. По тази причина кирилицата присъства върху евробанкнотите, а с въвеждането на българските евромонети присъствието ѝ се разширява и върху евромонетите.
В публикацията си тя отбелязва, че най-важният оставащ въпрос е коя държава е подала възражението и на какво основание, като подчертава, че официалният документ по този въпрос все още не е публичен.
Кирилова посочва още, че предположенията, че това е Австрия, към момента не са подкрепени с официален източник.
Редовните български евромонети бяха въведени през 2026 г. Серията български евромонети се състои от осем номинала - 1, 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента, както и монети от 1 и 2 евро. Както при всички държави от еврозоната, те имат обща европейска страна и национална страна с български символи.
България запази основните изображения от сегашните си разменни монети. На монетите от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента е изобразен Мадарският конник. На монетата от 1 евро е представен свети Иван Рилски, а на монетата от 2 евро - Паисий Хилендарски.
На националната страна на всички монети присъстват надписи на кирилица, включително „БЪЛГАРИЯ“, както и традиционният кръг от 12 звезди - символ на Европейския съюз.
Окончателният дизайн на българските евромонети беше одобрен от Управителния съвет на Българската народна банка след съгласуване с европейските институции и държавите от еврозоната. През 2025 г. БНБ утвърди преработените графични проекти, като единствената промяна спрямо първоначалните варианти беше актуализирането на годината на емисията на „2026“.
От централната банка мотивираха избора с желанието да бъде осигурена приемственост между сегашните български монети и бъдещите евромонети, така че новата валута да бъде лесно разпознаваема от гражданите и да съхрани утвърдени национални символи.
