С ценариите от повечето обучения за киберсигурност ни изглеждат много познати и с дигитална увереност често ги подминаваме. Случва се някой служител да получи имейл в петък следобед, който изглежда като съобщение от IT отдела. При отварянето на линк от него не се случва нищо, но в понеделник сутринта вече системите във фирмата не работят, файловете са криптирани и следват искания за откуп.
Някъде в мрежата има стар сървър - забравен, отдавна неизползван, но все още свързан към ИТ инфраструктурата. През него хакерът влиза незабелязано и прекарва дни, понякога седмици, в системата. Когато атаката излезе наяве, той вече я познава по-добре от повечето служители.
И тези ситуации не остават в полето на хипотетичното, а са сред най-честите модели, документирани в последните световни проучвания за киберсигурност.
- Пробивът в системата, преди да го забележите
Атаките не възникват в момента на първия установен срив в някоя от функциите на системата. Случват се постепенно и под прага на видимото. Нападателят влиза, разглежда, после пробва други „разклонения“ на системата. Организацията отчита обичаен трафик, нормални логове и поведение на потребителите, докато хакерите стигат до важна информация, която понякога е по-ценна и от финансовите ресурси.
Тази закономерност е добре проследена на глобално ниво. Според доклада на CrowdStrike за 2026 г. средното времето между началния пробив и допълнителното движение в мрежата, т.нар. eCrime breakout time, е спаднало до половин час, или 65% по-малко спрямо 2024 г. Най-светкавичният пробив се случва само за 27 секунди, а засегнатата организация научава дни по-късно.
Агенцията ENISA също анализира близо 4900 инцидента за периода юли 2024 - юни 2025 г. Стига до заключението, че бързата експлоатация на уязвимости е определящата характеристика на днешната онлайн среда. Пробивите се превръщат в оръжие в рамките на дни, а не седмици след публичното им оповестяване.
Резултатът е дисбаланс, от който хакерите се възползват - актуализациите се оказват проект, а атаките - поток.
- Тенденцията и в България
Страната ни не е изключение от тази тенденция. Само за второто полугодие на 2025 г. в България са регистрирани над 9200 DDoS атаки, със средна продължителност от над 60 минути, сочат данни на NETSCOUT, чиято платформа ATLAS наблюдава заплахите в реално време на ниво отделни страни. Освен броя на атаките, проучването отчита и нарастваща техническа сложност.
Според платформата сред най атакуваните са доставчиците на изчислителна инфраструктура и уеб хостинг - при средна продължителност на нападенията от почти 5 часа.
Тази динамика си има още един ключов показател - т.нар. Zero-day атаки, при които се използва уязвимост, за която все още няма налична защита. Специалистите по киберсигурност, отговорни за системата, все още не са разработили начин за предотвратяване, а хакерите вече действат.
- Защо обичайната защита вече не е достатъчна
Дълги години въпросът за превенция имаше прост отговор: инсталиране на антивирусна програма, защитна стена и постоянни актуализации. Тази логика сама по себе си вече не е достатъчна - и данните го показват.
Според доклада на Verizon за 2026 г., обхващащ над 22 000 реални пробива в 145 страни, 31% от всички успешни атаки тази година са започнали не с вирус, а с използване на пропуск в софтуера - уязвимост, за която компанията или все още не знае, или знае, но не е успяла да поправи навреме. За пръв път това изпреварва компрометираните пароли, показва анализът на Verizon.
Компаниите се опитват да оправят уязвимостите, но не успяват достатъчно бързо. Средното време за отстраняване на критична уязвимост е нараснало до 43 дни. А хакерите я използват веднага. Част от тези атаки изобщо не използват зловреден софтуер - нападателите влизат с легитимни пароли и се държат като нормални служители. Антивирусната програма не вижда нищо нередно, защото технически нищо нередно не се случва - поне в полето, в което работи антивирусната програма.
- Какво всъщност помага
Ако традиционните инструменти търсят зловреден код, нужното решение трябва да търси нещо друго - поведение. Системи, които наблюдават в реално време какво се случва на всяко устройство в мрежата и реагират автоматично при нещо необичайно, без да чакат човек да прочете сигнал и да вземе решение.
Такъв тип механизми вече работят и в България. Решението А1 Endpoint Protection със SentinelOne засича подозрителна активност и изолира засегнатото устройство от мрежата без човешка намеса, и може да го върне в състоянието отпреди инцидента. Защитата е непрекъсната и директна дори и в офлайн режим, а при организации без собствено киберзвено конфигурацията и мониторингът се поемат от технологичната компания, която разполага с експертни екипи с множество сертификати в областта.
- Цената на изчакването
Цената на забавянето при кибератака е висока - IBM проследява 600 организации, претърпели реални пробиви, и отчита средна стойност на щетите от eдин инцидент от 4,44 млн. долара. Организациите, които използват автоматизирани системи за засичане, плащат 43% по-малко и се възстановяват 80 дни по-бързо. Разбира се, не навсякъде мащабите са такива, но вредите остават сериозни.
В този контекст Световният икономически форум пита всяка година ръководителите на компании по света дали са уверени, че имат необходимата киберзащита. Само 14% отговарят с „да“. Останалите 86% признават пропуски. Просто не знаят колко големи, често докато не разберат по трудния начин.
Колкото по-дълго нападателят стои в мрежата, толкова по-скъпо излиза. Не защото краде повече, а защото се сдобива с повече информация. И точно там - в онези първи минути, когато повечето организации все още не знаят, че са жертва на пробив, се решава дали ще платят цената само на този инцидент, или на сериозна бизнес катастрофа.
