П оследният път, когато Кристин Дауд вижда съпруга си Шахзада и сина им Сюлейман, те били в Северния Атлантик, поклащащи се на плаваща платформа на около 600 км от сушата. Било Денят на бащата, 18 юни, и тя наблюдавала от помощния кораб как те се качват в подводния кораб, наречен "Титан".
19-годишният Сюлейман носел кубчето си Рубик. Шахзада взел със себе си фотоапарат "Никон", нетърпелив да заснеме гледката към морското дъно през единствения илюминатор на "Титан".
"Той беше като развълнувано малко дете", казва Кристин, която останала на помощния кораб на повърхността с по-малката им дъщеря, Алина. "Беше хубаво утро", допълни Кристин Дауд в интервю за New York Times.
Five voyagers climbed into the Titan submersible in hopes of joining the select few who have seen the wreck of the Titanic up close. Their planned 12-hour voyage most likely ended in less than two. https://t.co/gPl5sUF3ow
— New York Times World (@nytimesworld) July 2, 2023
Скоро "Титан" се гмурна във водата и се пусна в дълбокото, спускайки се към една мечта.
По-късно същата сутрин г-жа Дауд чува някой да казва, че комуникацията с "Титан" е изгубена. Бреговата охрана на Съединените щати потвърди, че това се е случило 1 час и 45 минути след гмуркането.
Г-жа Дауд отишла на мостика, където екип наблюдавал бавното спускане на "Титан". Уверили я, че единствената комуникация между капсулата и кораба, чрез кодирани компютърни текстови съобщения, често е била нередовна. Ако прекъсването траело повече от час, гмуркането щяло да бъде прекъснато. „Титан“ щял да свали тежестите и да се върне на повърхността.
"Аз също гледах към океана, в случай че може би ги видя да изплуват", казва тя.
Четири дни по-късно, когато г-жа Дауд и екипажът на помощния кораб все още били над мястото на "Титаник", служителите на бреговата охрана обявили, че са открили отломки от "Титан". Те заявили, че той най-вероятно се е взривил, убивайки мигновено всички на борда.
Освен Шахзада и Сюлейман Дауд, на борда били и Пол-Анри Наржоле, 77-годишен френски учен и световен авторитет по въпросите на "Титаник", който се опитвал да направи 38-ото си гмуркане до останките на кораба. Хамиш Хардинг, 58-годишен, изпълнителен директор на британска авиокомпания, развълнуван, че ще направи първото си гмуркане. И Стоктън Ръш, 61-годишният основател и главен изпълнителен директор на "Оушънгейт", който вижда себе си като хибрид между наука и туризъм. Г-н Ръш искал да бъде известен като новатор, човек, запомнен с правилата, които е нарушил.
Mother of 19-year-old Titan sub victim shares heartbreaking details behind the catastrophe. pic.twitter.com/5Zmu1RzyYt
— E! News (@enews) June 26, 2023
"Лицето му сияеше“
През февруари Стоктън Ръш и съпругата му Уенди отиват до Лондон и се срещнат със семейство Дауд в кафене близо до гара Ватерло. Те разговаряли за конструкцията и безопасността на подводницата и какво е да се спуснеш с нея.
Шахзада Дауд се увлича по "Титаник", след като посещава изложба в Сингапур през 2012 г., когато се навършвали 100 години от потъването на кораба.
През 2019 г. семейството посетило Гренландия и било заинтригувано от ледниците, които се обвивали в айсберги. Г-жа Дауд забелязала реклама на OceanGate, която предлагала екскурзии до "Титаник". Но Сюлейман бил твърде млад, за да отиде на гмуркане; OceanGate изисквала пътниците да са на 18 години, така че Кристин планирала да придружи съпруга си.
Пандемията отложила всички планове тогава. Сега Сюлейман вече бил достатъчно възрастен. Семейството искало да преживее гмуркането заедно. И г-н Раш искаше те да бъдат там. фТова беше възможността им да видят от първа ръка, през 21-инчов илюминатор, най-известното корабокрушение в света на дъното на морето.
"О, Боже, това е толкова готино", спомня си г-жа Дауд думите на съпруга си. "Той попиваше всичко. Имаше този голям блясък на лицето си, говорейки за всички тези неща".
И така, те дойдоха, тези богати туристи и любопитни учени, продадени на обещанието за рядко приключение, осигурено от компания, която се смяташе за "SpaceX за океана".
OceanGate говореше на езика на космическите пътувания: Имаше "команден център", "директор на мисията", "платформа за изстрелване и възстановяване (LARS)" и "обратно броене до изстрелването".
Без каквито и да било гаранции, OceanGate заяви, че "Титан" ще се спусне до "Титаник" за около два часа и половина и за около два часа и половина ще се издигне обратно на повърхността. Междувременно щеше да има около четири часа за обиколка на останките.
Повечето от пътуванията не завършваха с близък оглед на "Титаник". Повече мисии на "Титан" бяха прекратени, отколкото осъществени. И все пак г-н Ръш умееше да вдъхва увереност на пътниците с добронамерена прозрачност, дори когато възникваха проблеми.
✓Titan Update
— iSource News (@isource_news) June 29, 2023
US Coast Guard says 'presumed human remains' have been found in wreckage of Titan sub recovered from 12,500ft below the Atlantic surface after 'catastrophic implosion' killed all.
[Developing] pic.twitter.com/FhMJCwohcZ
Към „Полярния принц“
Всички експедиции започваха в Сейнт Джонс, Нюфаундленд, на източния край на северноамериканския континент. Семейство Дауд отлита за Торонто на 14 юни. Отмененият полет до Сейнт Джонс им дава време да разгледат града, но когато полетът на следващия ден закъснява, те се опасяват, че ще пропуснат напълно пътуването с "Титаник".
"Всъщност бяхме доста притеснени, като, о, Боже мой, какво ще стане, ако отменят и този полет?" Г-жа Дауд казва. "В ретроспекция, очевидно ми се искаше да го направят."
Пристигнаха посред нощ и се отправиха направо към "Полярен принц" - бивш ледоразбивач на канадската брегова охран, построен през 1959 г. и използван от OceanGate тази година.
Той имаше тъмносин корпус и екипаж от 17 души. В него бяха настанени и превозвани около две дузини водолази и служители на OceanGate, както и въртящ се набор от клиенти. Тази пролет го видяхме да влиза и излиза от пристанището, теглейки плаваща платформа с площ около 20 фута, на която се движеше 20 000-килограмовият подводен апарат „Титан“.
Г-жа Дауд разказва, че всеки ден в 7 ч. сутринта и отново в 19 ч. вечерта се провеждали събрания на всички служители, които продължавали по 1 час или повече.
Сред процедурите за безопасност бяха и тези, които г-н Раш наричаше "стопски". Това бяха петминутни паузи, които прекъсваха темпото на мисията в ключови моменти и позволяваха на хората да размишляват и да изразяват опасения.
Вечер обикновено имаше презентация от г-н Ръш, г-н Наргеолет или някой от другите учени, включително и от клиентите, които Ръш беше довел на борда - от археолози до астронавти. Хората сядаха на пода или на диваните, за да слушат. Понякога гледаха "Титаник".
В дълбините
Пътницитетрябваше да са на палубата до 5 ч. сутринта. беше неделя, 18 юни. На брифинга бяха обсъдени планът и отговорностите. Настроението беше сериозно. Корабът бучеше. Водолазите и екипажът на подводницата правеха последни приготовления във водата.
"Беше като добре смазана операция - личеше си, че са го правили и преди много пъти", каза г-жа Дауд.
Дотогава на тримата пътници, които за пръв път се гмуркаха, беше обяснено какво да очакват и как да се подготвят за очакваното 12-часово пътуване.
Г-н Ръш винаги препоръчваше диета в деня преди гмуркането и никакво кафе сутринта. Екипажът бил инструктиран още да си обуе дебели чорапи и да носи със себе си плетени шапки, защото „долу става много студено“. Били помолени също да заредят любимите си песни на телефоните си, за да има музика по време на двучасовото спускане.
„Но без кънтри, моля“, казвал Стоктън Ръш.
The people on board the doomed Titan submersible spent their final moments listening to music and watching bioluminescent creatures in darkness, according to a new report https://t.co/sIfcWOV7yL
— Sky News (@SkyNews) July 3, 2023
На пътниците от 18 юни беше казано да са готови за качване до 7:30 ч. Сюлейман и Шахзада имали своите летателни костюми OceanGate, както и водоустойчиви панталони, оранжево водоустойчиво яке, ботуши със стоманени пръсти, спасителни жилетки и каски.
"Изглеждам доста дебел", спомня си г-жа Дауд думите на съпруга си. "Вече се вкисвам."
Сюлейман слязъл по стълбите, за да се качи в моторизирания сал, който щеше да превози пътниците до плаващата платформа, на която бил вързан "Титан". Шахзада не бил толкова грациозен.
"Трябваше му допълнителна ръка, за да слезе по стълбите с цялата тази екипировка, защото ботушите бяха много тромави", казва тя. "А ние с Алина си казахме: "О, Боже, надяваме се да не падне във водата".
Влизането в подводницата приличаше малко на пълзене през задния люк на джип без седалки. На пода имаше гумена постелка, а на тавана - две дръжки, за които да се държиш. Водолазите затворили люка и затегнали всички болтове.
В крайна сметка екипите маневрираха с "Титан" под водата и го освободиха от платформата.
Обикновено "Титан" се спускаше достатъчно бавно, за да нямат пасажерите усещане за движение. Осветлението вътре и отвън на „Титан“ било изгасено, за да се пестят батериите на подводницата.
Вътре блясъкът на дневната светлина над главата бавно щеше да отслабне. След няколко минути "Титан" щеше да бъде погълнат от тъмнина, а илюминаторът щеше да представлява черен пръстен.
Час и 45 минути след началото на мисията, „Титан“ изгубил връзка с повърхността – подводницата имплодирала, убивайки мигновено всички в нея.
