Р уският президент Владимир Путин не успя да изпълни обещанията си да създаде модерна икономика. Сега той ще трябва да плати цената за това, пише Джордж Фридман в „Геополитикал фючърс”.
Доверието към Путин от руснаците е паднало до най-ниското равнище за последните 13 години. Според допитване до общественото мнение, осъществено от Общоруския център за изследване на общественото мнение (ВЦИОМ), само 33% от запитаните са заявили, че вярват на президента
Проучванията на общественото мнение могат да бъдат ненадеждни и мненията да се променят, но в страна като Русия подобно състояние на нагласите може да бъде индикатор за дълбоко недоволство, произтичащо от значителни социални и икономически проблеми.
Преди повече от четвърт век Съветският съюз се разпадна, защото икономиката му не работеше.
Държавата беше център на обществото и управляваше всичко. След смъртта на Йосиф Сталин през 1953 г. в руското общество имаше надежда за икономиката – и тази надежда беше поддържана от правителството, дори когато то не успяваше да отговори на очакванията. Но до 80-те години на XX век обикновените руснаци бяха убедени, че те могат да осигурят семействата си и че пропастта между тях и партийната номенклатура ще намалее. Това, което промени нагласите, не беше завист или гняв, а липсата на надежда. Те имаха малко и нямаше да получат повече. Най-лошото беше, че липсваше надежда за децата им.
Тази ситуация бе резултат от четири фактора. Първо, присъщата неефективност на съветския апарат, който не можеше да изгради модерна икономика. Второ, отклонението на наличните стоки не само за елита, но и за процъфтяващия черен пазар, който често оперираше в чуждестранни валути, с каквато мнозинството от руснаците не разполагаха. Трето, спадът на цените на петрола, който разби държавния бюджет. И накрая, нарастването на военните разходи, които трябваше да конкурират тези на САЩ и да убедят руснаците, че макар и бедни, все още живеят в могъща страна.
През 1991 г., когато Съветският съюз се разпадна, нямаше революция. Имаше просто изтощение. Елитът беше изтощен от опитите си да бута камъка на съветската икономика и общество по стръмния хълм. И хората бяха изтощени от това да стоят на опашки с часове, за да си купят основни продукти. Общото усещане за провал се прояви не само в далечните столици на отделните съюзни републики, но и в бита на руснаците.
Политбюро избра Михаил Горбачов (1985 г.) за решаване на тези проблеми. Той обеща откритост и „перестройка”.
Но откритостта разкри само катастрофалното състояние на икономиката и преструктурирането, извършено от тези, които създадоха бедствието, не проработи. Всичко, което Горбачов направи, е да легитимира страховете и умората, които бяха завладели Съветския съюз.
Борис Елцин го замени, но не направи нищо за разрешаване на продължаващите икономически проблеми. Съветският съюз беше изчезнал и мнозина се възползваха от това - от западните финансисти, консултанти и спекуланти, до руснаците, които често откриваха с помощта на западните съветници как да отклоняват и присвояват намаляващото богатство на Русия. Приватизацията изисква някаква концепция за частната собственост. В страна, живяла поколения наред в съответствие с основния социалистически принцип: „парите са кражба”, олигарсите възприеха концепцията за частна собственост като начин за отмъщение. Руската държавна номенклатура беше също толкова неефективна, колкото и съветската.
Пред 1999 г. на власт дойде Владимир Путин. Той имаше корени в стария Съветски съюз и в новата Русия. Агент на КГБ в една огромна и слабо свързана страна като Русия, където силна централна власт и тайна полиция винаги са били ключ към държането на нацията обединена. И през времето, когато беше заместник на губернатора на Санкт Петербург Анатолий Собчак, той Путин беше оплетен във връзки с олигарсите.
Той получи властта поради тези връзки и обеща да направи Русия просперираща и уважавана в света.
За целта, той трябваше да изгради модерна икономика. Русия беше силно зависима от износа на суровини, особено петрол и природен газ. Путин не можеше да контролира цената на тези стоки, така че Русия винаги е била уязвима от колебанията в световното търсене и предлагане. Стопанинът на Кремъл имаше избор - да позволи на икономиката да се влоши, а страната да изпадне в хаос или отново да централизира управлението. Той избра новата централизация, концентрирайки властта в ръцете на Москва и разпределяйки средствата от държавния бюджет за регионите.
Когато цените на петрола бяха над 100 долара за барел, Путин имаше възможност да направи огромни инвестиции в нови индустрии. Но той беше задължен на олигарсите, а те - към него. Икономическите реформи биха застрашили тези отношения. Пътят на Путин към властта на практика предотврати възможността за модернизация.
След това през 2014 г. цените на петрола паднаха. Макар да се възстановиха от най-ниската си точка, те остават ниски. Западните санкции също нанасят щети. До 2018 г. Русия имаше два резервни фонда, финансирани с печалбите от петролния износ. Но след срива в цените на енергоносителите единият фонд бе изчерпан, а от януари 2018 г. остана само Националният фонд за благосъстояние. За да се опита да попълни държавния бюджет, Путин реши да реформира пенсионната система. Само седем месеца след преизбирането му през март 2018 г. той подписа силно непопулярния законопроект, който постепенно ще повиши пенсионната възраст за жените от 55 на 60 години и на мъжете от 60 на 65 години.
Оттук и 33-процентният рейтинг на доверие. Този рейтинг е по-социално значим в Русия, отколкото на други места. Путин обеща да направи Русия модерна и силна нация. Той не успя да постигне първата точка, а войните му в Сирия и другаде не компенсираха влошаващите се икономически условия. По-възрастните руснаци си припомнят какво е било и какво е премахнато. А по-младите руснаци се сблъскват с условия, подобни на тези, за които са им говорили техните баби и дядовци.
Има два възможни пътя напред. Единият от тях е старото руско решение за овластяване на тайната полиция, която да смаже недоволството. Макар да не е ясно, дали днес Федералната служба за сигурност (ФСБ) разполага със същата власт, каквато имаха нейните предшественици.
Другият път разпад, подобен на този на Съветския съюз. Малцина са готови да преживеят отново 90-те години на миналия век, но сривът не винаги е резултат от гласуване. Ако цените на петрола останат ниски, санкциите останат в сила, резервите продължат да намаляват, а ФСБ се интересува повече от правенето на бизнес, отколкото от руската държава, тогава е трудно да се види алтернативен сценарий.
Никоя чужда сила няма да се притече на помощ на Русия.
Всеки от големите играчи изисква твърде много и предлага твърде малко. В Русия има мечти за съюз с Китай, но Москва е далеч от Пекин, а проблемите на Китай в момента също са сериозни.
Русия днес се сблъсква с условия, подобни на тези през 80-те години на миналия век - ниски цени на петрола и големи разходи за отбрана. Хората не са ядосани, но са възмутени и могат просто да се уморят. Русия е огромна и се нуждае от силно централно правителство, което да я държи единна, но централните правителства не са добри в управлението на икономиките. По този начин тайната полиция трябва да държи страната единна. Ако не може, тогава един лидер от типа на Горбачов може да се появи, за да реформира икономиката, и един лидер от типа на Елцин може да го наследи, за да оглави революционизирането на нацията.
Карл Маркс е написал, че историята се повтаря, първо като трагедия, а след това като фарс. Как тази максима може да се осъществи в Русия, става все по-ясно от ден на ден.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
криза, която тихо расте" />
